От около месец целият град е отрупан с огромни бели торби, в които очевидно идеята е да се събират опадалите от дърветата листа. И докато градската управа (а вероятно и областната също) се радва, гледайки от прозорците на кабинетите си към централния площад, че градът се чисти редовно и стриктно, хората в кварталите вече свикнаха с гледката на зарязаните грамадни бели чували. 
Тъй като на повечето места по тротоарите на малките квартални улички торбите са почти или напълно пълни с нападала шума, за няколкото седмици от оставянето им на произвола на съдбата вятърът е разнесъл поне половината от съдържимото.  В квартал „Здравец“ – и в основния квартал, и в „Изток“, и в „Север“, белите „контейнери“ от здраво преплетени пластмасови нишки са буквално на всяка пресечка. В повечето случаи самите торби са затрупани околовръст с жълти и кафяви листа – част от тях са се изсипали от торбите, друга част е новонападала, защото през есента дърветата имат това коварно свойство да ръсят листата си, докато клоните не оголеят изцяло. 
И понеже, както казват мъдрите, „свято място празно не остава“, жителите на кварталите чевръсто допълват гигантските чували – в торбите в близост до „Олимп“ могат да се намерят закачалки, наръчи рекламни брошури на големите хранителни вериги, разнообразни битове отпадъци. Но също и от актуалните в последните почти две години противоепидемични маски. 
На улица „Студентска“ в чувалите за листа са нахвърляни и множество пластмасови шишета от бира, очевидно изпити за разтуха от студенти, напрегнато справящи се с обучението от разстояние, което кара бъдещите висшисти да полагат двойно по-усилен труд, за да не пропуснат нищо от подготовката си, усложнена поради противоепидемичните мерки. 
Впрочем на едно-единствено място – на малката уличка „Митрополит Григорий“, внезапно става ясно, че въпросните грамадански полиетиленови чували имали и капаци! Това ще рече, че е предвидено, като се съберат листата, торбите да бъдат затворени плътно и докато се чака да мине камионът да събере шумата, вятърът да не я разнася наново и да я стеле по тротоари, улици и цветни лехи. Остава само хората, чиято грижа е чистотата в града, да използват чувалите както трябва. Иначе казано, да си вършат работата както трябва. Но това, изглежда, е най-трудното и непосилно нещо по нашите географски ширини.