Какво могат невроелектронните импланти? И въобще какво всъщност са невроелектронните импланти? Знае ли някой? 
Със сигурност това го знаят поне едни двайсетина души, които неотдавна участваха в семинар с тема „Материали и микро/нано технологии за биосъвместима електроника“. Семинарът бе организиран от катедрата „Материалознание и технология на материалите“ в Русенския университет в рамките на проекта „Подпомагане на израстването на научните кадри в инженерните науки и информационните технологии“. 
Темата вън от съмнение е интересна и приносна - най-вече за специалистите. А за неспециалистите помолих да обясни тази сложна на пръв поглед /на втори, впрочем - също/ материя младия мъж, който водеше семинара и очевидно много увлекателно разказваше на английски език на българските и румънските участници извънредно интригуващи неща. 
Младият мъж се оказа роденият в Русе, но работещ в Швейцария доктор на науките Иван Минев. Негови съученици от Дойче шуле го помнят много добре и се радват на кариерата на младия учен. 
Всъщност, в Немското училище Иван Минев е учил до седми клас. След това постъпва в Английската гимназия. А когато е 15-годишен, семейството му заминава за Кардиф, Уелс, където баща му работи известно време. Бащата е доц.д-р Руси Минев, ръководител на катедрата „Материалознание и технология на металите“ в Русенския университет. 
Тъкмо 
в Кардиф Иван Минев завършва средното си образование
последните две години от него. След това заминава за Лондон, за да учи физика.
Там започнах да се интересувам от нанотехнологии, постепенно започнах да навлизам в света на микробиологията, казва младият мъж. За да мога да комбинирам тези два интереса, пътят беше един - минаваше през докторантура по темата и така станах докторант в университета в Кембридж. 
Темата на българския докторант е свързана с интердисиплинарен модел на прилагането на нанотехнологиите - материята, която все повече увлича младия учен и на която той се посвещава. 
След като защитава докторската степен, Иван Минев се насочва към конкретно прилагане на научните познания. Така постъпва във Федералния политехнически университет на Лозана в Швейцария, където е научен сътрудник. И вече трета година е там. Работи в един многонационален екип, който е съсредоточил научното си внимание върху нанотехнологиите и тяхното приложение в имплантологията. Точно затова младият русенец бе поканен, за да запознае аудиторията на семинара в Русенския университет с водещите постижения в областта на приложението на полимерни материали и биосъвместима електроника за медицински нужди.
Човек винаги използва опита си от предишни места и дейности
казва Иван Минев. Много е важно как са се подреждали интересите му, докато той е израствал и съзрявал - в случай че с всеки нов етап в развитието си той просто доразвива и надгражда това, което го е интересувало и впечатлявало преди, значи, това е щастливата ситуация, убеден е младият Минев.
При него очевидно е така. Още докато учи в средното училище бъдещето му на човек, който ще се занимава с наука, до голяма степен се избистря и оформя.
Израснал съм в такава среда, така че това не би трябвало да учудва, казва русенецът. Неговият баща се занимава с научна и преподавателска работа в Русенския университет, като в центъра на вниманието му са технологиите, дядо му също се е занимавал с технологии в университета.
Водеха ме тук още като малък, разказва Иван Минев и признава, че тогава 
машините са му се виждали големи и дори страшни
След това макар че учи в езикови училища - и в СОУ с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“, и в Английската гимназия „Гео Милев“, за него винаги най-интересните учебни часове са били по физика и по биология. Дори и сега, когато вече е доктор, той понякога улавя себе си, че нерядко в сегашната му работа прилага неща, научени отдавна - още в Дойче шуле и в русенската Английска... 
А колкото до огромните, някога плашещи момчето Иван машини - „За да произведеш малкото нещо, ти трябва голяма инсталация, тоест, големите машини, които произвеждат и манипулират наночастиците“, усмихва се Иван Минев. 
Неговата стихия в момента са именно тези микрочастици, които, произведени в резултат на комбинацията от полимерни материали и биосъвсместима електроника, могат да станат не просто полезни за човешкото тяло, а определено незаменими при диагностиката и протезирането, за да облегчават и дори да спасяват животи. 
Сега такива импланти се използват с успех при слуховото имплантиране и мозъчното стимулиране, обяснява русенецът. За него са ясни и перспективите - в бъдеще тези импланти ще намират приложение във всяка анатомична система, която се контролира от неврони. Степента на тази приложимост е в пряка зависимост от това 
доколко тези микропротези си „пасват“ с човешкото тяло
доколко то приема механичния заместител, макар и той да е повече от миниатюрен. Тъкмо върху преодоляването на тези предизвикателства работят специалистите от екипа, в който е и русенецът. Стремежът е както да се разширява областта на използване на невронните интерфейси, но заедно с това и да се удължава техният живот-работа в човешкото тяло. 
На срещата в Русенския университет Иван Минев представи резултатите от използване на инженерни материали с нисък модул на еластичност в невроелектронни устройства, които са интегрирани в приемащата среда. С тяхна помощ могат да бъдат създадени изкуствени мембрани, които наподобяват механичните свойства на твърдата мозъчна обвивка, обяснява младият учен. Така мембраните могат да бъдат задвижени от еластични електроди и микрофлуидни връзки и да възпроизведат разнообразни невромодулации. Вече са правени опити, като такава мембрана е била имплантирана в гръбначния мозък на плъхове с паралитични травми - върху мембраната се оказва прецизно електрохимично въздействие, което стимулира неактивния гръбначен мозък - и резултатите дават сериозни надежди. Същата технология се прилага и при създаване на сензорна система, аналог на затворена верига за контрол на невропротезиран пикочен мехур. 
Меките невронни интерфейси ще направят възможни принципно нови изследвания на механизмите за функциониране на мозъка и нервната тъкан и ще създадат нови стратегии за възстановяване на загубени физиологични функции, казва Иван Минев. Ние се занимаваме с изследвания на клиничните приложения на нанотехнологиите, с разработка на нови терапии за лечение на проблеми с нервната система, настъпили в резултат на травми или невродегенеративни изменения, обяснява русенецът. Нашият подход е да създаваме нервни импланти, които 
като протеза да възвърнат моториката на човека
Това е ново ниво в изследванията и разработките - става въпорс за това да успеем да декодираме това, което се случва в мозъка, да установичм категорично кое какво означава и оттам нататък да изнамерим начините за обратна връзка - как да стане това с помощта на имплантите, обяснява на достъпен език сложната материя ученият. 
Дали това, с което се занимава екипът на Иван Минев в университета в Лозана е революция?
В науката е трудно да се говори за революции, спокойно обяснява той и припомня известното изречение на Исак Нютон: „Всички ние стоим на раменете на гиганти“. Много е важна концепцията, която е номер едно за учените. Понякога тя може да бъде развита за 10-15 години, понякога това може да продължи 50-70 години, дори и повече. Затова обикновено учените избягват да наричат своята работа и постиженията с думата символ за взривна динамика „революция“. Тези неща стават полека-лека възможни, а особено материята, с която се занимаваме ние - трябва да се намерят подходящите материали, които трябва да бъдат биосъвместими, за да съжителстват с тялото, не е нито лесно, нито става бързо, казва Минев. А и 
самата научна работа няма край - тя е като хоризонт, който с всяка постигната стъпка непрекъснато се отмества 
все по-напред и по-напред, обяснява той.   
Може би и затова не би трябвало да се очаква от техните лаборатории често да се чуват шумни изблици на радостен ентусиазъм като станалото нарицателно „Еврика!“. Ние можем да поздравим себе си, когато забележим нещо, което не сме очаквали да се случи - когато излезе нещо, което не можем да си обясним, казва русенецът. „В такива моменти може да не разбираш напълно ясно какво точно се случва, може да се чувстваш объркан - но си даваш сметка, че се случва нещо ново, че се открива нов хоризонт! Тогава изпитваш и удовлетворението от работата - то идва именно в процеса на експериментиране и изясняване. И то след като установиш със сигурност дали изненадата и интересното нещо не са се случили в резултат на грешка...“, казва Иван. И подчертава, че затова е важно планираният експеримент да може да бъде повторен - и то не само от човека и екипа, който го прави, а и от всички по света. И затова е важна екипната работа. Ние работим заедно   - хирурзи, терапевти по възстановяване и рехалбилитация, специалисти по неврология, хора, които обработват данните, и ние, специалистите по физика, по материалознание, инженери в нанотехнологиите, казва русенецът. Всички те са от различни държави в Европа и Америка - 
Иван Минев е единственият българин там
но говорят един и същ език - езика на общата цел и визия. 
Младият мъж вече 15 години си идва в България само за малко. Въпреки това признава, че колкото и за кратко да се завръща, тук се чувства у дома, а там - в Лондон, в Лозана, винаги е сякаш на гости. Въпреки че той е от поколението, за което „условности“ като време и пространство са относителни, все пак му липсват близките, приятелите, общуването. Но пък в научните среди от незапомнени времена хората са пътували в чужбина - за да работят, да изследват, да доказват идеите си, усмихва се Иван. Важното е където и да се намираш, да откриваш своите малки удоволствия за свободното време. За него това са историческите романи и сега, в Швейцария, туристическите излети в планината и до красивите прочути езера. Останалото - дългите разговори, вкусните баници и яхнии, с които го посрещат любимите му баби, радостта от родните гледки, дори и когато не са най-прелестните - той си оставя за завръщанията в Русе. Слава богу, откакто летището на Русе е само на 60 километра от града, пътуванията станаха по-лесни и по-приемливи, шеговито отбелязва младият учен, който няколко часа след семинара в РУ вече пътуваше към летище Отопени.