В политиката по-малко трябва да мислиш за себе си, да пренебрегнеш егото и да си отдаден на хората, казва кандидатът за народен представител на СДС от коалицията ГЕРБ-СДС

Драгомир Дамянов Драганов е роден през 1958 г. в град Бяла.  Висшето си образование завършва в Икономически Университет, гр. Варна – „Управление на промишлеността“, магистър. Член е на СДС от 1990 г., областен председател на СДС от 2015 г. и член на НИС от 2006 г.  Бил е заместник-кмет и изпълняващ длъжността кмет на община Бяла в периода от 1990 г. до 1995 г. От 2003 г. до 2007 г. е общински съветник в Община Две могили, а от 2007 г. до 2011 г. -  кмет на Общината. От 2019 г. до момента отново избран за общински съветник в Община Две могили.  Успешен мениджър и предприемач в частния бизнес с утвърден, дългогодишен опит в областта на текстилната индустрия, хотелиерството и ресторантьорството, зали за спорт и здраве.  Бил е президент на ФК „Бенковски“ - Бяла и ФК "Филип Тотю" -  Две могили, както и член на управителен съвет на ФК „Дунав“ Русе. Женен,  с две деца и двама внуци.

- Г-н Дамянов, бяхте изчезнал от публичното пространство и голямата политика за известен период от време… Не е ли по-удобно креслото на един редови общински съветник, какъвто сте в момента в местния парламент на община Две могили?

- След мандата ми през 2011-та година като кмет на община Две могили, реших да се съсредоточа върху фирмените дела. През тези осем години освен развитието в шивашката дейност, развих и много други дейности. Открихме супермаркет за хранителни и промишлени стоки,ресторант с лятна градина и басейн,ритуална зала за тържества и сватби,фитнесцентър,хотелиерски услуги, агроаптека и дискотека,изградихме и 4 фотоволтаични централи по 30 kW.

Това беше едно далновидно решение, във връзка с ограниченията и наредбите в последвалата Ковид епидемия. Всичко това сме направили със собствени средства, без кредити. В продължение  на толкова години даваме хляб на над 100 семейства.

- Защо след толкова много работа в частния сектор се кандидатирате за народен представител?

- Винаги съм участвал в изборите с името си. Не съм използвал партиите, за да правя кариера и винаги съм се борил срещу партиите на статуквото, каквито са БСП, ДПС и ГЕРБ. Нито една от тези партии не е била мой поддръжник и съм бил много по-различен от останалите. Защото хората виждат какво си постигнал, надградил и как се отнасяш с тях.

- Сега обаче сте в една коалиция с ГЕРБ?

- Да, сега сме в една коалиция, такова е решението на партията, да се явим заедно. Ние сме лоялен партньор, ще си изпълним споразумението. Аз участвам от името на СДС и си правя самостоятелна кампания.

- А защо избрахте да извървите този път със СДС… През годините сигурно сте бил ухажван от други партии, но останахте последователен и не изневерихте на Съюза на демократичните сили, който беше разцепван неведнъж от свои и чужди?

- Наблюденията ми за толкова години сочат, че всеки един ръководител на дадена политическа партия, когато изкара един мандат, има самочувствието, че Той е партията. И когато бъде сменен, обидата и огорчението в него остават и мисли, че членовете и симпатизантите ще го последват навсякъде. Това роене на партии, е не само в дясното,но и в лявото пространство. Аз винаги съм бил лоялен на идеята, а не на партийния ръководител. Член съм на СДС още от времето на президента Желев, Петър Берон, Филип Димитров… след това Иван Костов и Надежда Нейнски, Петър Стоянов, Мартин Димитров, Емил Кабаиванов, Божидар Лукарски и към днешна дата Румен Христов. Сами виждате колко лидери са се сменили от 1990-та година до момента, но аз не съм изневерил на „синята идея“.

- Като човек роден в Бяла, развивате бизнеса си в Две могили, живеете в Русе. Кои са конкретните проблеми на региона, които ще решите… За всички сякаш „дъвката“ е една – магистралата Русе-Велико Търново?

- Аз имам различно мнение. Още през 1991 година се заговори за разтоварване на този път от автомобилния поток. Тогава общинското ръководство от Бяла дадохме идея да стане скоростен път и да се изградят 4 ленти. Трасето минава само през едно населено място – с.Волово, където има точно 11 необитаеми къщи и няма никаква причина да не се облекчи транспортният поток с четирилентов път. Това може да стане само в рамките на 1-2 години със средства от държавния бюджет, без европейски пари. Винаги съм лобирал за това, но не се случва, защото всяко едно правителство прави препроектиране по различни транспортни потоци и се усвоят едни средства за проектиране, а реализацията не се осъществява. Така стана и при последната версия: магистралата Русе - Велико Търново, чакаме европейско финансиране и не знам дали ще се случи. Имаме проблем с доизграждането на Автомагистрала „Хемус“ и докато тя не бъде завършена, няма да се направи и автомагистрала Русе – Търново. Но междувременно парите за проектиране са усвоени. Този път Русе – Бяла винаги ще се използва. В едно недалечно бъдеще, няма пречка да се направи и магистралата. Сега обаче жертвите и пътните произшествия са ежедневни. Това е един от най-натоварените пътни участъци. И е задължение на правителството да вземе незабавно мерки. Трябва всички народни представители да лобират за развитието на региона, без значение от коя партия са.

- И какво обещавате Вие – представителите на различните общини от областта?

- От срещите си с хората, аз лично съм дефинирал няколко важни проблема, които могат да намерят бързо решение. Един от тях е свързан с инфраструктурата, с междуселищната свързаност – третокласни и четвъртокласни пътища. В много други държави, в които съм бил, тези пътища се поддържат от Областта, а не са поверени на общините. Има много куриозни случаи – ремонтират един път, остават 200-300 метра да бъде завършен, но понеже е в рамките на друга община и остава недовършен. Затова трябва Областна управа да се занимава с транспортната свързаност. Тогава и парите ще идват от държавата в областната управа и ще се ремонтират най-належащите пътни участъци.

Също така голяма част от населените места в общината нямат обществен транспорт. Това също трябва да е задължение на държавата и да се вземат конкретни мерки, а не да се хвърля проблема на общините. Защото хората от малките населени места сега не могат да отидат на лекар, зъболекар, да стигнат до аптека и т. н. Групират се с частни коли, за да си решат проблемите, често свързани със здравето. В тази връзка е необходимо да се промени законодателството, тъй като населението е намаляло на места и линиите трябва да се дотират.

Факт е, че икономическа криза и инфлацията настъпват. Аз съм в реалния бизнес и виждам, че хората искат да си купят дърва,пелети и въглища – просто ги няма на пазара, както вече липсват и доста суровини. Има държавен резерв, има хранителни продукти, които многократно се увеличават, винаги може да се реагира своевременно, да има продукти, които да облекчат или да намалят напрежението на пазара. Но това служебно правителство не знам защо бездейства за тези важни проблеми за обществото.

- Да поговорим и за футбол… Той е неизменна част от Вашата визитка. Винаги сте помагал през годините по един или друг начин – и на Бяла, и на Две могили, и на Русе. Защо? Това страст ли е или някакъв вид мазохизъм да наливаш пари в отбори, които дори вече не съществуват…

- Още като ученик съм се занимавал с футбол, като състезател съм стигнал до „А“ група. Всеки човек си има хоби. Моето е спортът. Помагам не само на футбола. Възнаграждението си като общински съветник го дарявам на клуб по тенис на маса, на футболния клуб, на пенсионерските клубове в общината… Обичам да гледам футбол и нямам други пороци. Някои обичат хазарта, други алкохола, трети жените…. Моят „порок“ е спортът.

- Не е тайна, че имате стабилно семейство – съпругата Ви Янка, с която сте изградили бизнеса си, син и дъщеря, а вече и внуци… Какво мислят те за това Ваше приключение – политиката?

- Жена ми не е съгласна да се занимавам с политика. Защото едно евентуално мое отдалечаване, ще натовари още повече нейната работа. В момента се допълваме, а при евентуалното ми избиране в парламента, трябва да изляза от управлението на всички фирми. Но все пак ме подкрепи в решението, защото аз съм вече навършил 63 години. На тази възраст искам да помогна на региона, колкото ми позволяват силите и възможностите. Ако това не се случи и не успея да направя нищо, ще се оттегля. За мен тази позиция не е самоцел и ако има някакво партийно решение, което да е в ущърб на региона – няма да се съобразявам, имам собствено мнение и не мога да кажа на черното - бяло.

Нашето семейство е постигнало всичко до момента с честен труд и никой не ни е помагал, а от политиката имам само неприятности, които са се отразявали на семейството ми и финансово. Последния път като бях кмет, преместих една спортна площадка от училището на Градския стадион, където бе по-необходима и в крайна сметка се наложи да я платя лично в размер на 130 000 лева. Заради сигнал от „доброжелатели“. Така обаче се превърнах в най-големия дарител на Община Две могили.

- Споменахме, че имате двама внука. Често можем да Ви видим как ги разхождате… На какво ги учите?

- Първо трябва да уважават родителите си, бабите, дядовците, по-възрастните от тях. Уча ги на честност, почтеност – да не лъжат, да са възпитани, културни… и ги карам да поработват още от малки. Трудът възпитава. Каквито и малки да са отговорностите им, накрая получават възнаграждение за труда си.

- Защо смятате, че именно Вие трябва да сте човекът на русенци в парламента?

- През годините съм се убедил, че един ръководител трябва да може да казва „Не“. Докато политиците винаги увъртат – ще видим, ще проверим, ще проучим. В този смисъл съм постигнал това в съзнателния си живот. Аз съм конкретен и директен. Това, което не е по силите ми, не мога да поема ангажимент. Но това което съм поел като ангажимент – работя, докато стане.

- Като коалиционен партньор на ГЕРБ, сега сте на пето място в листата. Смятате ли, че имате шанс да влезете в парламента и как ще убедите русенци да гласуват за Вас?

- На 11 юли, заедно с моя екип, постигнахме много добър резултат – близо 9% от всички гласували за коалицията, подкрепиха кандидатурата ми. Не съм разочарован, че не станах народен представител. Мисля, че бях по-полезен тук на местно ниво, отколкото бих бил като депутат за такъв кратък период от време. След 45-тото и 46-тото НС се видя, че партиите, които олицетворяваха протеста не бяха готови да поемат политическа отговорност и да решават проблемите на държавата и хората. А за мен това е основното. Те се провалиха, защото е много по-лесно да си опозиция и да критикуваш, отколкото да намираш правилните решения и да носиш политическа отговорност. В 47-мия парламент трябва да се изгради доверие между и към институциите и да се очертаят няколко национални приоритета, за да може да измъкнем държавата от кризата. Неслучайно ниският рейтинг на институциите около 20-25% се отразява и на гражданите. Хората не им вярват. Така и процентът на ваксинираните се отъждествява с доверието в тези институции и затова се пускат най-различи версии в социалните мрежи. Ако я нямаше тази институционална криза и имаше висока степен на доверие, хората щяха да се обединят и да се убедят, че ваксинацията е за тяхно добро, както го осъзнаха в други европейски държави.

- Какъв е основният извод?

Трябва да се раздаваш, да не се пестиш и да обичаш работата си. Тя е едно призвание. Можеш да бъдеш началник, но не можеш да бъдеш лидер. Началник може да бъде всеки за известен период от време, но да си лидер – това признание идва от обществото. В политиката по-малко трябва да мислиш за себе си, да пренебрегнеш егото си и да си отдаден на хората. Ако русенци искат да имат такъв представител в Народното събрание, призовавам ги да ме подкрепят с номер 32 и преференция 105!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Избори за народни представители - 14 ноември 2021