В сряда втородивизионният английски слабак „Престън“ посрещна у дома „Ливърпул“ /0:2/ в мач от турнира „Карабао къп“. Двубоят не беше нещо особено, ако се изключи фамозният гол на Дивок Ориги срещу тима от втората половина на таблицата във второто ниво на английския футбол, но пък впечатли с друго.
Стадионът „Дийпдейл“! Който е построен през... 1860 година! Отворен официално през 1878-а, той е обновяван на няколко пъти. Капацитетът му днес е 23 408 места.
Едноименният северозападен британски град Престън е с население от 114 000 души. Долу-горе колкото може би сега реално е Русе.
Та този „Дийпдейл“ е красива история - прекрасен терен, трибуни с козирки, осветление от най-висока класа, официални ложи! И в това бижу играе едно футболно джудже, което от 60 години не е помирисвало елита на Острова.
Градският стадион в Русе е покъртителна гледка с разядените си сякаш от болест сектори и около 2000-3000 мръсни пластмасови седалки. Предишната кметска управа бе обещала да го модернизира под гръмкия наслов „Визия за стадиона“, която включваше обновени трибуни, козирки и още пластмаса. Не стана. Сега „Спортни имоти“ хвърля всички сили да съхрани терена. Другото си е същото.   
Стадионът в „Здравец“ изглежда далеч по-добре с тотално пребетониране на секторите, със свежия терен, но на него няма нито една скамейка! Нито една! Концесионерът направи бързо хубав ресторант в рамките на комплекса, но пари за пейки явно няма. 
Беше голям резил, когато ЦСКА тренира в Русе преди мач срещу „Лудогорец“, да видим как спортният директор на „червените“ Алън Пардю се огледа, повъртя се и накрая седна мълчаливо на цимента!
Англичанин! Джентълмен! Бивш мениджър на солидни отбори като „Нюкасъл“! Видял е какво ли не през кариерата си, но явно за първи път му се наложи да клечи на бетон.
Само преди няколко дни президентът на БФС Борислав Михайлов „разплака“ народа - мечтата му била България да има модерен стадион и националният отбор да играе на световно първенство.
Че ние нямаме спортен обект като слабаците от „Престън“. Така е в Русе, Пловдив, Варна, да не говорим за Плевен. Какво остава за супер стадион, когато, накъдето и да се огледаме, сме в инфраструктурната мизерия отпреди 30 години!