Една необичайна изложба в обичайната за експозиции зала на „Борисова“ 6 привлича погледите от края на миналата седмица. В своята 46-а изява русенският живописец Владимир Цоневски споделя с публиката не само свои картини. Към градските пейзажи, в които Русе е естествената доминанта, художникът е добавил и една част от своята лична колекция с творби на именити български и европейски майстори.
Много ми се искаше да разчупим шаблона и това пространство, в което традиционно се излагат авторски работи, да покажа и друго, което да внесе разнообразие, обяснява русенецът.
И понеже неминуемо възниква въпросът не му ли свиди възможната раздяла с рисунки, графики и живописни произведения на автори като Стоян Венев, Илия Бешков, Доньо Донев, Евгени Босяцки, той след кратък размисъл отговаря: „Колекцията ми става вече доста голяма. А и продължава да се обогатява с нови неща. Освен това и аз, и жена ми сме художници - нашите картини също искат пространство. И в подобни ситуации често възниква въпросът дали не е време човек да се лиши от част от своите притежания - като така пък съумее да зарадва други ценители“. 
Сред изложените работи в експозицията в залата срещу сградата на общината има и номерирани отпечатъци на Салвадор Дали /и те, и отпечатъкът на Пикасо са с оригиналните подписи на авторите/. Тъкмо
Салвадор Дали е художникът, от когото Владимир Цоневски е бил изключително впечатлен в младежките си години
като ученик в Художествената гимназия в Казанлък. Да се каже, че той му е повлиял, би било пресилено - все пак, прието е да се смята, че „влиянието“ на един творец върху друг е редно да се търси в сходни мотиви, стил на работа, теми и интерпретации. Не, просто през гимназиалните ми години Салвадор Дали беше художникът, който ми беше любим и в чиито работи съм се вглеждал часове наред, обяснява русенецът. 
За легендарната Художествена гимназия в Казанлък той заминава, след като завършва седми клас в русенското училище „Любен Каравелов“. Рисува от малък - още в детската градина за него не е имало по-увлекателно занимание от рисуването с цветни моливчета. Докато другите деца играят с играчките, той не се откъсва от блокчето и моливчетата. 
А всъщност 
„виновникът“ да стана художник е един бивш български министър на културата! 
разказва Владимир. В четвърти клас неговият съученик и приятел Мартин Иванов му казва: „Знаеш ли, че в Младежкия дом има кръжок по рисуване! Хайде да се запишем!“. 
„Отидохме двамата с Мартин и се записахме. Но той идва два пъти и се отказа - а за мен това се превърна в съдба. Ръководител на кръжока беше Румяна Паличева - невероятно магнетична и истински харизматична личност, освен дарбата да преподава и да насочва тя притежаваше изключително обаяние. Освен това се оказа, че това не е просто кръжок, а школа за подготовка на деца, които ще кандидатстват в художествените гимназии в София и Казанлък. Така от четвърти клас аз започнах всяка събота и неделя да ходя на тези занятия. Единственото, което ми тежеше, беше, че не мога да гледам сериала „На всеки километър“ в тези дни. Но пък след седми клас ме приеха в Художествената гимназия в Казанлък и това беше началото на един от най-хубавите периоди в живота ми“, разказва Цоневски.  
След първата година в града на Чудомир и на розите, която е трудна за всяко момиче или момче на едва 14 години, заминало на стотици километри от близките и приятелите, наистина започва един прекрасен период. 
„Преподавателите ни бяха удивителни - и като художници, и като хора с артистична нагласа. 
Тази гимназия има дух - и те прави част от този дух, от тази бохема
която живее по различен, цветен начин. Във всичко там се усещаше изкуство и бохемство. И в часовете по специалните предмети, и по работата в ателиетата, където изработвахме заданията, които ни даваха, и в постоянните сбирки и гостувания, които си правехме непрекъснато по квартирите, в походите в планината. Практиките ни бяха в приказни места като Трявна, Балчик, Несебър. Тези четири години в Казанлък бяха наистина най-романтичният период от живота ми. Много се надявам жена ми да не се обиди, но това е истината, може би и защото това е бил и най-безгрижният период в живота ми“, обяснява художникът. 
Със съпругата си Северина се запознават още в първите дни като студенти във факултета по изобразително изкуство във Велико Търново. Тя идва в старата столица, след като е завършила художествената гимназия в Смолян. А първата среща на момичето от зеленооките Родопи и на момчето от Малката Виена е ...
на студентска бригада в един цех на консервната фабрика в Омуртаг! 
Когато след дипломирането двамата трябва да решат къде ще живеят, всъщност не е имало някакви оживени дебати. От прозорците на дома на Северина в родния й Златоград се вижда гората в Гърция, а от дома на Владо се вижда Румъния. Да, наистина двамата сме родени на една цяла държава разстояние, но решението да живеем в Русе някак не подлежеше на обсъждане, казва Цоневски. И след кратка пауза признава шеговито: „Аз съм русенец шовинист. Това е моят град и тук се чувствам най-равновесно. Моите родители се преместиха в София през 1984 година, направиха го заради хлора, Но София не е моето място, прекалено е шумна и забързана. Докато Русе е чист, спретнат град, който съчетава по удивителен начин спокойствието с градския начин на живот. А за архитектурата струва ли си изобщо да говорим? Толкова много вече е казано за неповторимостта на тази архитектура, която вдъхновява и те кара да се чувстваш възвишено. Случвало ми се е много пъти дори и да не съм решил какво точно ще рисувам, в един момент да установя, че вече рисувам русенските сгради - с техните великолепни фасади, с хармоничните съчетания на различни елементи, с устремените към небето покриви и кули. 
Тук има толкова много въздух, пространство - каквито трудно се намират на други места
Подобна атмосфера, която вдъхновява, може да се открие във Велико Търново, в Пловдив - все още е запазена в Стария град, докато в останалата част от града също вече започва да се губи оригиналният облик за сметка на завземащата все по-големи мащаби урбанизация. За панелните квартали да не отваряме дума - тези постройки не просто ме дразнят, а направо ме потискат“, казва Владо Цоневски. 
Той е рисувал на много места - но най-любими за него остават местата, където... има вода! Водата е онова магично нещо, което винаги го вдъхновява и го кара да се чувства стопроцентово равновесен. Три години поред рисува в Кипър, партнирайки си с най-голямата галерия в кипърската столица. „Морето ми е слабост - лодки, риби, синева. Средиземноморието ми е любимо - Гърция, Италия, Франция, Испания. Там се чувствам наистина много добре. Но и нашето море също е място, което много харесвам. 
Всяка година през лятото по четири месеца съм на морето 
- това е част от моя собствен ритъм“, обяснява художникът. А когато морето му е твърде далече, тогава намира водата, която толкова му е необходима, в реката, в езерата. 
„За мен е изключително важно да виждам пред себе си вода - тя е движение, тя е живот. В Русе освен няколко местенца на брега на Дунава - малки заливчета, където цари спокойствие и се отключват размисли и асоциации, друго любимо кътче е езерото на Текето. Водата ме зарежда - и знам, че не съм в състояние да живея далече от нея“, добавя Цоневски. 
И заедно с това признава, че не е мислил сериозно да напусне страната и да живее другаде. Първо, разбира се, заради Русе - как да остави този град, който му създава усещането за пълнота и хармония?! От друга страна, чувството за отговорност пред близките не му позволява да прави планове, които да го отведат на твърде голямо разстояние... Достатъчно е, че един човек от тяхното семейство е далече - това е синът на Владо и Северина, който след бакалавърската степен по право в Маастрихт сега завършва магистърска степен в Ирландия... 
Но нали затова са пътешествията - за да може човек поне известно време да живее там, където му се е искало, но и да обиколи и да попие впечатления от различни места! 
А точно на пътешествията в момента е сложила вето кошмарната коронакриза. 
Художникът се надява час по-скоро да бъде поставена точка на пандемията и да продължи пътуванията си 
в Европа. Засега не е бил само в скандинавските страни. В чужбина са го отвеждали и участия в пленери - в Полша, в Унгария, а негови картини са пътували и до други държави, участвайки в изложби. Изкуството му познават ценители в Париж и Ерфурт, в Пшемисъл и Букурещ. И, разбира се, публиките в големи и малки български градове като София, Велико Търново, Пловдив, Варна и другаде. 
Русе е основна тема в творчеството му. Моят град е у мен дори и на подсъзнателно ниво, признава художникът. Но признава и още нещо: „Напоследък вървя към абстракцията, с повече настроение и емоция, а не толкова много и стриктно внимание към детайла“. И продължавайки да преоткрива нови и нови послания в работите на любимите си художници Сава Савов, Георги Божилов-Слона и Теофан Сокеров, самият Цоневски търси нови изразни пространства, в които да зареди новите си откровения. Тях вероятно публиката ще види в следващите му самостоятелни изложби - в които със сигурност Владимир Цоневски ще добави нова своя изненада и предизвикателство.