Треньорът по бокс Кънчо Георгиев почина внезапно преди няколко дни на 63-годишна възраст. Почувствал се зле, тръгнал към болница, но сърцето му не издържало.
Черен гръм от ясно небе!
Наставникът беше един от добрите русенски боксьори в тежките категории. Но още по-важно бе, че Къната, както го наричаха всички, беше голям добряк. Благ, топъл, кротък, хрисим човек! Великан, който и на мравката път правеше. За толкова години никой не го чу да каже лоша дума за когото и да било. Не обичаше да влиза в конфликти, не говореше много, не се натискаше за светлината на прожекторите. Вършеше работата си съвестно и без шум.
Нямаше и претенции за незаобиколим фактор в треньорската професия. Още го чуваме как ще се обади само някой път, за да попита почти притеснено: „Ходих на еди-кое си първенство. Едно момченце от „Дунав“ стана медалист. Можем ли да напишем няколко реда за него?“
Такъв беше Къната!  
Сега, когато го няма, ще го помним като почтен и скромен човек. С вечната му добра полуусмивка, която казваше много. Сигурни сме, че децата, с които работеше, няма да го забравят. И ние също.  
Прощавай, Къна! 
Светла да е паметта ти!