Д-р Петя Кашукеева се дипломира през 2020 г. в Медицински университет-София, член е на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангилогия и European society of vascular surgery, стипендиант на Българския лекарски съюз за отличен успех, с над 20 публикации в български и международни научни издания.
Д-р Кашукеева е специализант в отделение „Съдова хирургия“ на УМБАЛ „Канев“ и вече втора година участва в инициативата на болницата по повод Световния ден на тромбозата под мотото „Очи отворени за тромбозата“.

- Д-р Кашукеева, пандемията Ковид-19 изостри вниманието ни, когато чуем „тромб“ или „тромбоза“...
- Тромбозата е процес, при който става формирането на съсирек, още известен като тромб, в лумена на кръвоносния съд. Този съсирек не позволява на кръвта да циркулира в кръвоносната система. 
Това е процес, чрез който тялото ни се справя с различните наранявания. Например, когато се порежем, на мястото на раната се получава мрежа от фини фибринови нишки, в които червените кръвни клетки се оплитат и
това играе ролята на запушалка, която спира кървенето
Ако обаче това се получи на грешното място, то води до тежки последици за организма.
- Как да разпознаем, че имаме проблем?
- Оток, внезапна болка, тежест, зачервяване, поява на рани и изсипване са симптоми, на които мигновено трябва да се обърне внимание. Пациентите често чакат „да им мине“, което допълнително задълбочава проблема и прави решаването му трудно, а понякога и невъзможно. При някои от тези симптоми незабавно трябва да се потърси съдов хирург или ангиолог
- През тези две години на пандемия в пространството циркулира наименованието Ковид-тромбоза? Съществува ли такова нещо, или е просто повод за страховете ни?
- Много благодаря за този въпрос. Тромбози е имало и ще има и след пандемията. Всяка инфекция, била тя бактериална или вирусна, увеличава риска от тромбоза от 2 до 20 пъти. Това се получава като системен отговор на възпалението и по този начин организмът се опитва да ограничи инфекцията.
Колкото по-голямо е възпалението, толкова и рискът от тромбоза се увеличава
Освен Ковид-19 и други вируси значително увеличават риска от развитие на тромбоза, това са Епщайн-Бар вирус, Цитомегаловирус, Херпесвирус, както и много други вируси. От тази гледна точка е по-скоро грешно да използваме това понятие, защото така обществеността остава с впечатлението, че тромбози има само при Ковид-19, но това съвсем не е така. При всяка вирусна инфекция, пациенти с известна хронична венозна болест, периферна артериална болест или коагулопатия трябва да вземат необходимите мерки за профилактика на тромбоемболични инциденти. 
- Вие лекувахте пациенти с Ковид-19. Кои са съдовите тромбози, които наблюдавахте при тях?
- Поради огромния поток на пациенти към УМБАЛ „Канев“ лекарите от отделение „Съдова хирургия“ бяхме ангажирани и в лечението на болни със средно тежко и тежко протичане на болестта, което ни даде възможност да наблюдаваме развитието й, както и всичките й усложнения. Важно е да се отбележи, че това е само едноцентров опит и е по-добре да се споменат големи международни проучвания, при които се установява, че
дори и болни на антикоагулантна терапия получават тромбози, особено лекуваните в интензивни отделения
Ние няма как предварително да знаем как ще отговори организмът на инфекцията и поради това постоянно се правят лабораторни изследвания, които да ни покажат тенденцията и ние да можем да вземем съответните мерки. 
Тромбози могат да се развият както във вените, така и в артериите, а дори сме имали случаи на болни, които развиват тромбози и в двата съдови басейна. Наскоро се проведе годишната конференция на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, където имаше панел, посветен изцяло на този проблем. Големите съдови центрове в България представиха техния опит при лечение на болни с активна инфекция и тромбоза, от който се видя, че резултатите от лечението са изключително незадоволителни и често водят до инвалидизация и летален изход. Всяка оперативна намеса допълнително натоварва вече претоварената имунна система на пациентите и понякога се получава
парадоксален ефект, при който има голямо разреждане на кръвта, но въпреки това съдовете тромбозират
Аз нямам опит с други епидемични взривове и не мога да кажа как са протичали инфекциите тогава, но колегите споделят, че не е имало толкова голям брой усложнения.
- Има ли все още пациенти, които от страх не търсят навреме лекарска помощ? Страхът ли е повече, или немърливото отношение към здравето?
- Поне моето наблюдение е, че по време на тази вълна те са по-малко, но при предишните вълни броят им беше значителен. Хората се страхуваха, че ако постъпят в болница, ще се заразят с Ковид-19, но риск от зараза има навсякъде, дори и в супермаркета. В нашата болница има стриктна организация, при която няма смесване на потоците, а също така всеки болен, който постъпва, се изследва за Ковид-19 и ако се установи инфекция, се вземат съответните мерки той да бъде изолиран от останалите пациенти. Персоналът работи със съответните защитни средства и се засилват мероприятията по дезинфекция на помещенията. 
Независимо от епидемиологичната обстановка, пациентите не трябва да забавят посещението си при лекар, защото ако едно състояние не се лекува навреме, това може да доведе до неблагоприятни последици. 
Причините населението да е толкова болно са много: ниска здравна култура, недоверие в лекарите, както и много слабата профилактика на социално значими заболявания. Постоянно се сблъскваме с
пациенти, които от страх чакат „да им мине“, но това само задълбочава проблема
и прави решаването трудно, а понякога дори невъзможно. Здравното образование трябва да започне още в училище, а ежегодните профилактични прегледи не трябва да се пропускат. Медицината е достатъчно напреднала и ако нещо се хване в ранен стадии, то в повечето случаи може да бъде излекувано. 
- Ваксините срещу Ковид-19 и тромбозите. Това са две неща в едно изречение, които плашат много хора и това ги отказва да се предпазят от инфекцията.
- Важно е хората да разберат, че няма такова нещо като безопасно лекарство. Всяко лекарство има странични ефекти. Работата на лекаря, който го предписва, е да прецени дали ползите от приема му са по-високи от вредите, които може да нанесе на организма. Ще ви дам пример с аспирина, който всички смятат за едно абсолютно безобидно лекарство. Нещата на практика обаче съвсем не стоят така. Още преди години се установи, че аспиринът няма място в превенцията на тромбоза, а само увеличава в пъти риска от кървене.
 Въпросът с ваксините обаче е изключително сложен, защото там
всеки човек трябва сам за себе си да прецени съотношението полза-риск
За тази цел трябва да се запознае с ползите и вредите от ваксината и да е напълно наясно със здравния си статус. На практика обаче това няма как да стане. За тази цел трябва да се направи една широка кампания от страна на държавата, която честно и ясно да обясни на хората: „Вирусът води до тези и тези усложнения, ваксината има следните усложнения“ и да говори в числа, така хората ще могат сами да видят, че рискът от тромбоза например е много по-нисък след ваксина, отколкото след заразяване. Още от началото на ваксинационната кампания липсва един честен диалог с хората и това доведе до търсене на информация в социалните мрежи и медиите, което доведе до една тотална дезинформация. Аз лично взех моето информирано решение и се ваксинирах още през месец януари 2021 г. Признавам си, че дори аз имах притеснения, но за себе си реших, че ползата е много по-голяма от вредата.
Всеки човек трябва много внимателно да си помисли по темата Ковид, ваксините и страничните им ефекти
ако има въпроси, да ги обсъди с лекар, ако има хронични заболявания, да се консултира със съответния специалист и тогава чак да отрича и приема ваксината. 
- Беше ли ковид пандемията катализатор за лекарите и за какво?
- Аз започнах професионалният си път точно по време на тази пандемия, но произлизам от лекарско семейство и имам известен поглед върху събитията преди и след. Още по време на следването си с група колеги се борихме за промяна в Наредба 1, която урежда реда за специализация. След безбройни срещи, медиирани от БЛС, с тогавашното ръководство на Министерство на здравеопазването не стигнахме доникъде. Появи се един Франкенщайн, който още повече обърка нещата, сега наредбата отново се променя, като всеки път надеждата е нещата да се случат за добро. Парите са важни, но не са единственото нещо, което може да накара един млад лекар да отиде в малко населено място. Трябва да се мисли за възможностите за развитие и обучение. На мен ако ми кажат от болницата Х, че ще ме изпращат всяка година на курс в голям университетски център и там ще мога да се уча на нови техники и методи на лечение, то аз не бих се и поколебала за миг да отида там. Така се случва в момента в УМБАЛ „Канев“, ръководството дава възможност на
млади лекари като мен да се развиват и да надграждат това, което вече са научили
Има ясен план за академично и професионално развитие и възможностите, които се предоставят, са достъпни за всеки, който пожелае да ги оползотвори. 
Казвам всичко това на фона на информацията, че средната възраст на лекарите, които работят в болниците, е над 55г. Много възрастни лекари напуснаха, други загубиха живота си и оставиха една огромна дупка след себе си, която трудно ще се запълни. Предстои тежка кадрова криза в здравната система и само с примери като този може да се запълнят пробойните в един потъващ кораб. Щастлива съм, че попаднах на място, където младите лекари се ценят и имат възможност да работят и да се развиват. 
- Вижда ли се края на тази пандемия?
- Трудно ми е да правя прогнози, но искрено се надявам това да стане един сезонен вирус, както е например грипният вирус. Всеки път когато виждам човек да умира „с“ или „от“ Ковид-19, ми става изключително тъжно, защото вече има наличен начин за превенция, но въпреки това продължаваме да говорим за 200 починали на ден. Антиваксърските гласове са много силни, но аз искам да ги попитам:
„Готови ли сте да носите отговорност за загубените животи и почернените семейства? Знаете ли какво е да се обадиш на близките и да им кажеш, че любим човек умира?“
Аз определено съм по-различен човек след прекараното време в Ковид отделението, промених възгледите си за живота и започнах да се радвам на малките неща, да ценя времето прекарано с обичаните от мен хора, но станах и много по-нетолерантна към човешката глупост. Оставам умерен песимист за края на пандемията, но все пак се надявам, че повече хора ще се информират и ще преосмислят позицията си относно ваксинирането.

Силвия ДИМИТРОВА