Община Борово е на второ място с най-много учители на хиляда ученици в цялата страна. Този зашеметяващ извод е публикуван в един от последните бюлетини на авторитетния Институт за пазарна икономика. Там се посочва, че в Боровската община учителите са „284 на хиляда ученици“. Първото място държи монтанската община Макреш с цели 333 учители. 
Пак според тази статистическа справка на второ място в Русенска област по „промил“ учители/ученици убедено държи... Ценовската община, където показателят е 161 на хиляда. Следват община Иваново - 145 на хиляда, Сливо поле - 116 „промила“, Ветово - 112, Бяла - 105. И на опашката е Русе - тук статистиците от ИПИ са отброили 90 учители на 1000 ученици. 
Любопитен детайл в тази справка, изобразена на страницата на ИПИ във вид на карта на всички общини в държавата, е, че фактически „водещите“ по брой педагози в Русенска област са тъкмо общините, които са с
най-малък реален брой ученици и - съответно - с най-малък брой учители
Да не говорим, че във въпросните общини с най-висок показател не живеят по 1000 ученици. Само в Бяла децата доближават числото, послужило за мерна единица - те са 975. И, разбира се, в Русе, където са 15 619.  
Какво всъщност дава като информация и за какво служи тази статистика, изчислена в брой учители на хиляда ученици?
На въпрос на „Утро“ от ИПИ обясниха, че тази статистика служи... „за статистика“! Преброени спрямо 1000 ученици, учителите по-лесно влизали в различните модели за съпоставки, а числото 1000 било избрано, защото в София имало много пъти по 1000 ученици и така било и удобно, и изразително. Въпросът не изкривява ли това представата за всички останали градове и общини в страната, където отправната точка са много по-малко от 1000 деца, остана без внимание. 
Потърсихме коментар от началника на Регионалното управление на образованието Росица Георгиева. След първоначалната изненада от необичайно поднесените данни тя предостави фактите.  
В Борово, общината, посочена като национален лидер от ИПИ, всъщност
учителите са най-малко в цялата Русенска област: те са точно 26 човека
И преподават на 157 ученици. По-малко са учениците само в община Ценово - 148, но пък там учителите са повече: 29 души. 31 са преподавателите в Иваново - те обучават 182 деца. В Сливо поле 69 учители влизат в час при 522 деца, в Две могили преподавателите са 74, а учениците са 635, във Ветово 111 педагози обучават 830 деца и в Бяла 102 педагози работят с 975 ученици. 
Ако в духа на статистическата картина, предизвикала интереса, продължим да работим с числа, тогава чисто аритметично можем да стигнем до още любопитни факти. След като на 3449 деца в шестте общини извън Русе преподават 442 учители, излиза, че средно на малко по-малко от 8 деца има по един преподавател. В русенските училища, където учениците са 15 619, а учителите са над 1400, сметката показва, че на един учител се пада да обучава 12 деца. 
Разбира се, изчисленията на „средни показатели“ винаги създават усещането за някакви непреодолими отклонения и измествания от истинското положение на нещата. Чест и почитания на математиката, но както няма „7,8 деца“, така не може да има и чисто математически израз на реалността, когато става дума за живи хора и още повече за малки човеци. 
Така че продължавайки да дълбаем „отвъд средноматематическите модели“, стигаме до стряскащи факти.
Училището с най-малко ученици в Русенска област е основно училище „Св.Климент Охридски“ в Сваленик
община Иваново. Там учат цифром и словом 11 (единадесет) деца. 4 от тях са в последния, седми клас, напролет ще завършат основно образование и ще трябва да продължат в някоя русенска гимназия. Две деца са в трети клас. По едно (!) има в първи, втори, четвърти, пети и шести клас. Училището има един директор, двама учители за децата от 1 до 4 клас и други двама за класовете от 5 до 7, плюс един главен счетоводител и един хигиенист. Ако още ни се дели и умножава, ще получим ново число - 2,75. По толкова деца се падат на всеки от четиримата учители. По-любопитно е как точно се справят учителите на т.нар. „горен курс“, където макар и в една слята паралелка да има по две деца (едно от пети и едно от шести, да речем), те така или иначе учат различни предмети.
Едната учителка преподава математика, физика и астрономия, човекът и природата
биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, изобразително изкуство, информационни технологии, компютърно моделиране, технологии и предприемачество, безопасност на движението по пътищата. Другата учителка води часове по български език и литература, география и икономика, история и цивилизация, английски. 
По аналогичен начин стоят нещата и в основното училище в ценовското село Новград, където учениците са 15, а учителите са 6. Не по-различна е картинката в ивановското ОУ „Никола Вапцаров“ с тамошните 25 ученици, в ряховското „Св.св.Кирил и Методий“ с 33 деца и в „Христо Ботев“ в Баниска с 35 деца. 
Колко конкурентни на останалите седмокласници, които идното лято ще кандидатстват за гимназиите, ще бъдат четиримата от Сваленик, единият от Новград, петимата от Долна Студена? Какви социални и комуникативни умения ще развият децата от слетите паралелки с по двама ученици? 
Винаги, когато се постави въпросът такива дечица да пътуват с осигурен транспорт до по-многолюдни училища, той незабавно поражда остри реакции, които най-общо се свеждат до заричането:
„Закриете ли училището, убивате селото!“
казва Росица Георгиева. И добавя, че според нея учене по този начин и в такива условия не е аргумент в полза на „живота“ на селото. Но като правило никой общински съветник не се наема да рискува имиджа на политическата си сила, като поеме отговорност за разумни и адекватни действия. Затова училищата по селата ще продължат да агонизират с паралелки от рода на „Седми А клас“ с един ученик. Докато се закрият от само себе си.