Тези дни светът говори за опакованата Триумфална арка в Париж - реализираната посмъртно творческа мечта на Христо Явашев-Кристо и партньорката му в изкуството и в живота Жан-Клод, преселила се преди него на небето. Днес ще си припомним корените на Кристо и ще говорим за дядо му Анани Явашов, от чието рождение се навършват 166 години.
За него в сайта e-razgrad.bg разказва Нели Николова, главен уредник в Регионален исторически музей в Разград. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

Учен, преводач, учител, обществен и културен деец, народен представител и секретар на Третото Велико народно събрание, истински следосвобожденски просветител, летописец на историята на града ни и самият той светла страница от нея - академик Анание Явашов е наистина забележителна личност.
Роден е на 1 октомври 1855 г. в Разград в семейството на Тодора и Иван Колев. Баща му, преселник от с. Драгойча, Дряновско, бил абаджия и поради кроткия си характер получил прозвището „Явашче“. Майка му била дъщеря на занаятчия, преселен от Ески Джумая /дн. Търговище/. Анание е третото и най-малко дете в семейството.
Основното си образование завършва в Разград. През 1872 г. баща му го дава да учи занаят - абаджийство, а на следващата година влиза в съдружие с брат си Стефан за търговия с бакалски стоки. Тези занимания съвсем не привличат младия Анание и със застъпничеството на сестра си Анастасия 
през 1876 г. заминава да учи в Болградската гимназия
Тук завършва 3-ти и 4-ти клас и през 1879 г. се премества в Пражката реална мъжка гимназия, където завършва 5, 6 и 7-ми клас. След завършване на гимназията веднага постъпва в Чешката държавна политехника, специалност индустриална химия. Но неговите интереси са много по-широки. По време на следването си Явашов слуша лекции по ботаника, зоология, геология и минералогия, проявява интерес и към историята и археологията. Тук като студент той прави първите си литературни опити, като взема участие в списването и издаването на алманаха „ЮТРО“ заедно с други български студенти.
Знанията, културата и познанствата, получени в Прага, стават опора в бъдещата дейност на Явашов в България. След завършване на образованието си, 
през август 1884 г. той се завръща в Разград заедно с младата си съпруга Анна Трунечек
Красива жена, с висока култура, добра пианистка, Анна Явашова посвещава целия си живот на съпруга и семейството си. А то е многолюдно - седем деца отглеждат двамата с Анание, на които дават добро възпитание и образование. Квалификацията си в областта на индустриалната химия в наскоро освободеното си отечество Явашов не може да приложи. Ето защо той се посвещава на просветна дейност. Нуждата от добре подготвени учители в новобългарското училище е огромна. Още през същата 1884 г. Явашов е назначен за директор на разградското окръжно петокласно училище, а през следващата година е назначен за училищен инспектор. На тази длъжност остава до 1899 г. последователно на Разградското, Софийското, отново Разградското, Добричкото, Варненското и Свищовското учебно окръжие. Липсата на учебници, квалифицирани учители, подходящи сгради за училища са проблемите, които дават насока на неговите усилия.
Превежда и адаптира пет учебника по химия, физика, ботаника и зоология
както и още няколко книги с просветен характер и учебни помагала. От 1899 до пенсионирането си през 1925 г. Явашов се отдава на учителската професия. Отначало за една година е преподавател в Шуменското педагогическо училище, а от 1901 до 1908 г. е учител във Варненската девическа гимназия. През 1908 г. се завръща в Разград и в началото преподава естествени науки в Разградската мъжка гимназия, а от 1911 г. е директор и учител в Девическата гимназия. 
Анание Явашов се занимава активно и с научна дейност. Още като студент започнал да събира образци от растения главно от Североизточна България и след завръщането си в родината продължава да изучава българската флора. През 1887-1891 г. публикува в Периодическо списание на Българското книжовно дружество изследването си „Принос за познаване на българската флора“, което е 
първият научен труд в тази област на български учен
Изследвайки българската флора, Явашов се интересува и записва народните названия на растенията и билките у нас, както и начина на употреба в народната медицина. Работи също така върху написването на Българо-латински ботанически речник, публикува редица научно-популярни статии по ботаника и зоология в специализирани списания. През 1898 г. е избран за дописен член на българското книжовно дружество, а от 1900 г. е редовен член на Природо-медицинския клон на дружеството.
Явашов се интересува от историята на района, събира интересни археологически находки, а през 1887 и 1893 г. прави археологически разкопки на Хисарлъшката крепост край Разград /дн. Абритус/. Всички открити и събрани находки Явашов прибира, подрежда и съхранява в гимназията, с което поставя началото на музейното дело в града. Историческата информация за Разград и района публикува в Български алманах за 1894 г. и в Юбилейния сборник на читалище „Развитие“ от 1904 г. Явашов е един от основателите на Археологическото дружество във Варна през 1901 г. Там той 
има възможност да работи заедно с братя Шкорпил 
и с тях участва в археологически експедиции във Варненския край и по поречието на р. Русенски Лом. Използва опита, който вече има, и след завръщането си в Разград подготвя почвата за създаване на археологическо дружество в града. По негова инициатива на 19 март 1922 г. се учредява Археологическо дружество в Разград. Явашов е избран за негов председател и остава такъв до края на живота си.
През същата година прави разкопки на Хисарлъшката могила и със събраните материали, както и тези, съхранявани в гимназията, урежда музейна експозиция в специално предоставено за целта помещение в непосредствена близост до общината. Чрез Археологическото дружество Явашов изгражда ядро от съмишленици и сътрудници и превръща музея в център за изучаване миналото на Разградския край.
Много време и творчески усилия Явашов посвещава на проучването на тюлбето Демир Баба и района му, привлича към тях вниманието на известни учени и институции и благодарение на това през 1927 г. Министерството на просвещението обявява за старина Демир Баба теке, Мумджиларската /дн. Свещарската/ могила и джамията „Ибрахим паша“ в Разград. В резултат на проучванията си по-късно Явашов 
издава брошурата „Демир Баба, българска старина-светиня“
Натрупаният исторически материал му дава възможност да премине към написване история на Разград. Той обобщава и систематизира всичко, което е събрал - находки, легенди, спомени, исторически свидетелства и публикации дотогава. През 1928 г. привършва том 1 на това крупно произведение, а през 1930 г. читалище „Развитие“ издава историята под заглавие „Разград. Неговото археологическо и историческо минало“.
Анание Явашов е образец на следосвобожденски просветител, продължител в новите условия на делото на възрожденските будители. Нему е близко всяко дело, с което може да бъде полезен на обществото. Народен представител и секретар на Третото Велико народно събрание /1886/, той е желан лектор на читалище „Развитие“ и негов председател 1891-1892 г., оглавява инициативен комитет за построяване на нова читалищна сграда, учредява околийския лозарски синдикат за възстановяване на лозарството в Разградския край. С превода на книгите „Практически пчелар“, „Живи плетища“, „Училищната градина“ и др. той цели повдигане културата на българския стопанин.
За неговата народополезна дейност обществото и
съгражданите му отвръщат с всеобщо уважение, на каквото много малко хора са се радвали приживе
И когато на 25 май 1934 г. се разнася тъжната вест за смъртта му, многохилядна процесия четири часа се прощава с него по улиците на града под звуците на траурни химни. Признателните разградчани го обявяват за свой почетен гражданин и издигат негов паметник край руините на античния Абритус.
Продължител на делото на възрожденските будители в нови условия - това е личността на Анание Явашов. За неговата народополезна дейност обществото и съгражданите му отвръщат с всеобщо уважение, на каквото малко хора са се радвали приживе.
Пазим паметта за него и в дома, в който е живял. Днес къща „Анание Явашов“ е един от обектите на Регионален исторически музей-Разград. В експозицията й /2009 г./ за първи път в града ни беше показан градският бит от Новото време. Там освен, че посетителят може да направи една разходка по улиците на стария град, да се докосне до хората му и да надникне в интериора на една градска къща, има възможност и да види два документални филма, които разказват за стария Разград и за академик Анание Явашов.