Истинският индикатор за това, че един град се развива, е наличието на устойчив механичен прираст на населението - повече и то млади хора да идват да се заселват в него, отколкото са тези, които го напускат. Това заяви икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев по време на вчерашния форум „Среща на бизнеса в Русе“, организиран от вестник „Капитал“. Картината във всички придунавски областни центрове е точно обратната, а Русе е на кантар - една година е на плюс, а друга на минус.
„Не може петият по големина град да губи население. Той трябва да печели млади хора. Истинският индикатор за промяна е, когато механичният прираст стане устойчиво положителен. Това може да се постигне с микс от интересен социален живот, индустрия, услуги, университет. Това е трудна битка, но първото, което трябва да обърнеш, това е притока на население“, обясни Ганев.
Кметът Пенчо Милков контрира, че хората бягат от Русе не заради ниски доходи или лоша среда на живот, а заради усещането, че въздухът е толкова мръсен, че хората са подложени на някакъв геноцид. Това усещане се дължи най-вече на миризмите, които хората усещат. В Русе има 92 предприятия вероятни източници на неприятни миризми и под 20 вероятни източници на замърсяване. Дори тези миризми да не са вредни, те са неприятни за хората и трябва да спрат, поясни Милков. 
Кметът заяви, че е провел разговори с представители на държавата за необходимостта да се снижат допустимите норми за някои замърсители, както и времето, за което се измерват пиковите стойности. Залповите замърсявания от някои предприятия се виждат и усещат от хората, но не се засичат от сензорите, защото те измерват средна концентрация за час, обясни Милков. Градоначалникът очевидно визираше практиката на „Линамар/Монтюпе“ за краткосрочни в рамките на половин минута концентрирани изпускания, които многократно бяха заснемани от камери. Последният случай бе от тази седмица, когато познатата миризма на бакелит отново напои обилно целия град.