Д-р Гергана Николова е родена в Русе. Завършва медицина във Висшия медицински институт в Пловдив през 2009 година. След дипломирането си започва работа в болнично отделение по очни болести. През 2018 година придобива специалност „Очни болести“ в Медицински институт-Варна. От април 2021-а е част от екипа на Университетска болница „Медика Русе“ като офталмолог в отделението по Очни болести.

- Д-р Николова, онлайн обучението на децата често довежда до нарушение на зрението. Кои са най-честите заболявания при учениците, с които се сблъсквате от март миналата година, когато обучението в електронна среда влезе в действие?
- Най-масовите проблеми при онлайн обучението са късогледството и далекогледството. При дистанционното обучение на учениците се наблюдава пик на късогледство, защото децата седят по няколко часа пред компютър, което изисква допълнително зрително напрежение.
Прекомерната употреба на мобилни дигитални устройства е сериозен рисков фактор за прогресия на заболяването
Медицинският термин на далекогледството е хиперметропия. Това представлява несъразмерна сферична рефракция на окото, при която фокусът на паралелните лъчи, влизащи в окото, след пречупване от оптичната система пада зад ретината. Колкото тя е по-висока, толкова фокусът е по-далече от ретината и обратно. Най-общо казано, хиперметропите виждат предметите неясно на близо, а надалече-ясно и на фокус. Това заболяване е най-често срещаното рефракционно състояние. 
При раждане и в най-ранна детска възраст приблизително 95% от децата са хиперметропи между 2-4 диоптъра. По-късно с възрастта очната ябълка расте, очната ос се удължава и съотношението между последната и пречупвателната сила на окото се променя така, че хиперметропията при една част от тях намалява процентно, при други липсва, в трета, най-малка част, се превръща дори в миопия (късогледство).
 С напредване на възрастта често се развива далекогледство, най-осезаемо след 40-годишна възраст.
Най-честите признаци на хиперметропия при възрастни са: главоболие, болки и парене в очите, зрителна умора, обектите наблизо се виждат замъглени.
При децата симптомите са: зачервени очи с често сълзене, често мигане и търкане на очите
неясно зрение при четене на близко разстояние, главоболие. 
Хиперметропия се класифицира в три степени: слаба-до 2 диоптъра, средна - от 2 до 5 диоптъра, и силна - над 5 диоптъра.
- Какви усложнения могат да настъпят при далекогледство? 
- Най-честият риск е от развиване на тъй нареченото мързеливо око (амблиопия). За да се избегне усложнението, заболяването трябва да се открие и лекува преди навършване на 6-7 години в детска възраст. Съществува и риск да се стигне до кривогледство (страбизъм).  
Единственото казуално лечение на хиперметропията е оптичната корекция. Още Дондерс е казал „Очилата ще излекуват вашето главоболие“.  Корекцията се извършва със събирателни лещи след щателно изследване.
В последно време се прилага и оперативно лечение на хиперметропията - фоторефрактивна кератектомия посредством ексимерен лазер и други.
- Какво трябва да знаем за късогледството?
- При миопията (късогледство) - обратно на хиперметропията, фокусът на оптичната система се намира пред ретината.
Характерно за това заболяване е, че се проявява още в ранна детска възраст
Причините са две основни групи - роговицата и лещата пречупват силно или окото има дълга предно-задна ос. Има много доказателства, че миопията е наследствена, но все повече теории доказват, че е аномалия, предизвикана от начина на живот (прекалено и продължително съсредоточаване върху екрана на компютъра, телефона, книгата, при недобро осветление и други).
Разпространение на късогледството, специално сред учениците, е било изучавано още през 1867 година от  H.Kohn. Тогава се установило, че
процентът на късогледство се увеличава от първия до последния клас на училището
Същевременно Kohn посочва, че най-голямо значение за това развитие и увеличение има напрегнатата зрителна работа на близко разстояние при неблагоприятни условия (осветление, положение на главата и тялото при четене на дребен шрифт). Поради това се въвежда терминът „училищна или работна миопия“.
Миопията се класифицира в три степени: ниска(слаба) - до 3 диоптъра (74%), средна - от 3 до 6 диоптъра (19%) и висока (силна) - над 6 диоптъра (7%.)
- Какво ще препоръчате като профилактика и лечение?
- Почивката на очите става чрез системата 20/20/20, т.е.
на всеки 20 минути 20 секунди гледане в далечината на 20 метра разстояние
Друг начин за почивка са разходките навън. Съвет към родителите е децата да използват при възможност компютър вместо мобилен телефон поради факта, че екранът на телефона се доближава много близо пред очите и така се натоварват зрителната и нервна системи.
Важно е родителите да знаят, че оплакванията на децата с късогледство са, че не могат да виждат написаното на дъската в училище, приближават се до учебници, тетрадки, телевизор и други помагала, за да видят по-ясно.
Най-тежкото усложнение, което може да се получи при късогледство е отлепване на ретината
Може да се стигне и до миопична катаракта (т.нар. перде). Не би могло да се каже, че глаукомата е усложнение на миопия, но комбинацията миопия-глаукома се оказва немного рядка, за съжаление. Наблюдава се при около 15% от пациентите. 
Най-разпространеното лечение на късогледството, както и при далекогледството, си остава корекция с обикновени корекционни стъкла или контактни лещи. Вече е важно и оперативно лечение. То има за цел да намали пречупвателната сила на диоптричния апарат или да скъси надлъжната ос на окото. Може и оперативно да се укрепи склерата в задния полюс и да спре прогресирането на заболяването. За осъществяването на такива задачи се интервенира върху леща, роговица и склера.
- Какво представлява отлепването на ретината и какви са възможностите за лечение? 
- За първи път това заболяване е било съобщено от Jan през 1722 година, но истинското му описание става чак след откритието на офталмоскопа. Отлепването, или аблация на ретината, е много сериозно заболяване, макар че се среща рядко. По различни статистики честотата му възлиза на около 5-10 души на 100 000 население.
Клиничните признаци настъпват най-често внезапно.
Болният съобщава, че в определена област на зрителното му поле е паднала сянка (завеса, воал)
Най-често тази сянка се локализира долу и към носа, тъй като отлепването започва обикновено в горно-темпоралния квадрант на ретината, като най-отдалечен от папилата на зрителния нерв и с най-лошо кръвоснабдяване. При засягане на макулната област централното зрение се понижава или изчезва. Много често аблацията на ретината се придружава и от други симптоми: хвърчащи мухи от мътнини в стъкловидното тяло, промени в цветоусещането, най-често за син цвят, фотопсии - виждат се искри или светкавици пред окото. Явлението се наблюдава и при затворени клепачи. Образите на предметите се виждат изкривени, вълнообразни.
Отлепването на ретината може да е регматогенно (първично) -
дължи се на изтичане на течност под ретината, което позволява на втечненото стъкловидно тяло да премине под нея
Това е най-честият вид отлепване на ретината и обикновено се появява, когато има задно отлепване на стъкловидното тяло. Ексудативно отлепване на ретината се дължи на изтичане на течност под ретината без наличие на разкъсване. Най-честа причина са макулна дегенерация, свързана с възрастта, тумори и възпалителни процеси.
Тракционното отлепване на ретината се дължи на дърпане, обикновено от фиброзна тъкан, откъм вътрешността на окото. Пролиферативната диабетна ретинопатия е най-честата причина за този вид аблация.
Както казах, най-честата причина за това заболяване може да е високото късогледство. Следва дегенерация на периферни ретини, а по-рядко причината е липса на вътреочна леща. Към общите локални причини за отлепване на ретината се посочват различни циркулационни кардиоваскуларни смущения,
ранна артериосклероза, нарушение в обмяната на веществата, недостатъчно хранене
различни хронични заболявания, тежки физически напрежения, наследствени фактори.
Обективно изследване се извършва с методите на просветление директна индиректна офталмоскопия, ехография на око и други.
В диагностиката на аблацията най-голямо значение измежду функционалните изследвания има периметрията (изследване на периферно зрение). В зависимост от площта и локализацията на отлепването тя дава по-големи или по-малки стеснения на зрителното поле в определен участък.
Отлепването на ретината е тежко заболяване, което, ако не се лекува навреме, завършва много често фатално за окото. По-благоприятно протичане имат началните, пресни ограничени и нефиксираните отлепвания с подвижна ретина. При тях прогнозата е по-добра и оперативният резултат е по-голям. По неблагоприятно протичане имат старите, фиксирани и тотални отлепвания, както и рецидивиращите такива. Когато отлепването е локализирано в горната половина на ретината, то еволюира по-бързо, а когато е в долната половина по-бавно. В последния случай прогнозата е по-добра.
- Какви са последствията, ако не се обърне внимание на отлепването на ретината?
- Без лечение на отлепването окото почти винаги загубва зрение
Изключение правят само редки случаи (предимно долни отлепвания), когато настъпва ограничение на разпространението, прилягане на ретината и самоизлекуване с частично съхранение на част от функциите.
Консервативното лечение се явява по-скоро подготовка за оперативно лечение в предоперационния стадий. Тази подготовка се изразява в покой на легло (около 1 седмица), лежане на страната на отлепване с цел слягането, носене на дупчести очила на Lindner за ограничаване на очните движения. Болният не трябва да трие и притиска окото.
Може да се приложи медикаментозно лечение с цел дехидратация и осмотерапия, както и оперативно.
- А какво ще кажете за потрепването на клепачите?  Има богат фолклор на тази тема. Какво значи, ако ти заиграе клепачът на лявото или дясното око?  Може би това не е толкова безобидно и всъщност и има медицинско обяснение. 
- Неволевото потрепване на клепачи се нарича миокимия.
Най-често се дължи на пренатоварване и спазъм на мускула с неврологична причина
Предразполагащи фактори са: стрес, липса или непълноценност на съня, прекомерна употреба на кофеин, алкохол, хормонален дисбаланс, продължителен престой пред монитор, запрашена среда, както и страничен ефект на някой медикаменти.  
Миокимията е безобиден симптом в повечето случаи, но ако продължи по-дълго време, е необходимо да се потърси офталмолог. За да се отстрани по-бързо този неприятен тик, препоръчвам да се намалят алкохол, цигари, стимуланти, да се правят по-често разходки сред природата, прилагане на изкуствени сълзи, прием на магнезий и витамини от груп Б.