Август, 1877 година. Две империи водят поредната война помежду си - тринадесетата от 1568 година насам - но тя е по-различна. И то много по-различна. За разлика от Кримската /1853-1856/, когато Русия, Западът и Османската империя се бият за икономическо, политическо и геостратегическо влияние, сблъсъкът между Москва и Високата порта е с ясна цел - възкръсването на България. Разбира се, негласно се преследват и други дългосрочни интереси, но това не само е нормално, а е и малък реверанс на историята към приспаните ни за пет века държавност, независимост и национално достойнство. А 
отвоюването им от един западащ, но все още силен, добре организиран и солидно въоръжен противник има най-скъпата цена - многобройни човешки животи
И ако в националната ни памет знойният август на 1877 година е свързан главно с Шипченската епопея /21-26 август/, в регионалната история специално място има едно друго решаващо сражение по същото време - битката при селата Кацелово и Горско Абланово, която също има решаващо стратегическо значение в Руско-турската война 1877-1878 година.
Нагънатият от меки хълмове релеф между двете села става театър на бойните действия в настъплението на Източнодунавската османска армия срещу Русчушкия руски отряд и 
от изхода й зависи съдбата на Русенския /Източен/ отряд
С храброст, себеотрицание и вяра, че всяка жертва е оправдана в името на голямата цел - свободата,  устремът на турската северна армия е спрян и още по-важно - аскерът е разколебан, губи самочувствието си и вече вместо за победа все по-често започва да мисли за оцеляване.
Дали ще е пресилено да наречем всичко това Русенската Шипка? Да, но историята ще ни прости този местен патриотизъм.
За център на руската отбрана са избрани позициите при селата Горско Абланово и Кацелово, защото са най-близо до Бяла и един евентуален пробив би открил пътя на турците към Свищов, Шипка и Плевен.
Командването е поверено на генералите барон Дризен, Арнолди и Тимофеев. Руските войски разполагат със 72 оръдия и 18 000 войници. Срещу тях настъпва почти цялата Разградска северна армия, командвана от Мехмед Али паша, който разполага с 84 оръдия и 39 500 човека. 
Сражението на 24 август започва в 7 часа сутринта и продължава 11 часа без прекъсване
След утихването на стрелбата и разнасянето на барутния дим става ясна цената на руската победа. Освободителната армия дава 10 офицери и 258 убити войници и 46 офицери и 976 ранени войници. След подписването на мирния договор през следващата година някои от руските части, участвали в спирането на турския щурм, получават почетни наградни знамена, които сега се съхраняват в Държавния исторически музей на Украйна. На тях стои надпис: „За Аблаву 24 август 1877“.
За да припомни и почете това важно събитие, Община Две могили, с участието и на кметството в Кацелово, организира отбелязване на 144-ата годишнина от боевете по впечатляващ начин, който се превърна в едно от големите събития в целия район.
Честването започна с тържество и поднасяне на венци пред Братската могила на капитан Владимир Нежинцов от 33-та артилерийска бригада и щабс-капитан Янко Воеводич от Генералния щаб, загинали на това място в бой с турците на 24 август 1877 г.
„На этомъ месте пали въ бою съ турками 24 Августа 1877 года Капитанъ 33 артиллерiйской бригадый Владимiръ Нежницовъ и Штабсъ-Капитанъски Генеральнаго Штаба Янко Воеводичъ“, свидетелства паметникът.
По инициатива на кмета на община Две могили  Божидар Борисов представители от регионалните клубове на Национално дружество „Традиция“ от Русе, Троян, Севлиево, Априлци, Велико Търново, Плевен, Велики Преслав, Добрич, Варна и Панагюрище участваха в масова възстановка на събитията преди 144 години. 
Повторението на епизоди от бойните действия се проведе на същите места, на които са се водили сраженията преди близо век и половина
и това допълнително покачи емоционалния градус. За да се стигне дотам, месец преди събитието бяха подготвяни терените и бяха означени бойните полета. Наред с това бяха определени местата за официални лица, за зрителите и всички детайли, включително и временните места за паркиране. 
Тържеството започна с официална част пред Братската могила, където бе отслужена заупокойна молитва за загиналите руски войни, а ученици от ПГСС „Кл.А.Тимирязев“ в град Две могили с кратко експозе пресъздадоха исторически факти за сраженията.
Приветствие към присъстващите изнесе домакинът на тържествата г-н Божидар Борисов, кмет на община Две могили, а генералният консул на Русия в Русе Андрей Громов приветства присъстващите и поднесе на организаторите поздравителен адрес и благодарност за инициативата на организаторите.
Гости на тържествата бяха областният координатор на ГЕРБ Георги Кръстев, предишният областен управител Галин Григоров, общински съветници, кметове, граждани. С венци, цветя и едноминутно мълчание всички присъстващи отдадоха заслужена почит на героите.
В пресъздаване на бойните действия участваха 
над 100 представители от включилите се във въздействащата 30-минутна възстановка клубове „Традиция“
А сплавта от сила, смелост, решителност, чувство за дълг и победно тържествуване бе умело представена от „гласа“ на битката - увлечения от историята офицер от запаса и общественик Евгени Алексиев, пресъздаващ емоционално историческите факти.
Никой не е забравен, нищо не е забравено! Да, това е казано от Русия след победата във Втората световна война, но ще го кажем и ние, защото и днес, 144 години след битките по нашите земи, пазим паметта за всички жертви, дадени за спасяване на хилядолетна България от окончателно изчезване и връщането й като самостоятелна държава в Европа и света.

Иваничка ЯНКОВА