Русенският плувец Теодор Цветков се върна от Русия със сребърен медал след участието си в петдневното състезание за преплуване на река Самара. Там той отиде с инициатива за борба с глобалното затопляне и с финансовата подкрепа на Община Русе и други спонсори. На състезанието плувецът с кауза, който е известен с многобройните си благотворителни инициативи, се изправя срещу редица предизвикателства, но успява да оправдае очакванията и да прослави Русе.

- Г-н Цветков, с каква подготовка заминахте за състезанието в Русия?
- Едно от най-трудните неща беше подготовката за самото състезание. Бях спрял да тренирам за десет дена заради липса на място. Мои близки и приятели ми помогнаха да намеря ново. Сега тренирам в басейна в „Локомотив“, като след работа отивам в 6 часа и плувам от час и половина до три часа на ден. 
Лошото беше, че всичко се случи в последния момент - билети, заминаване и то просто се събира. Все едно си едновременно организатор и състезател. 
Другите участници определено имаха това предимство
че бяха с чисто съзнание, защото са в своята държава и не мислят дали PCR тестът им ще бъде изненадващо положителен, къде ще спят - наглед дребни, но всъщност много важни неща. Да не говорим, че при тръгване колата ни се повреди и трябваше да я оправяме. И други такива неща... Някакви ей такива детайли, които се натрупват. 
- Едно от най-опасните неща е рязката промяна на температура. Как успяхте да се подготвите за водите на река Самара, колко студени бяха те?
- Когато се подготвях в Русе, мисля, че всеки знае, какви жеги бяха преди няколко дни. Температурата не беше особено подходяща. УМБАЛ „Медика“ е един от спонсорите ми и когато ходих там да ми правят тангентор, беше със студена вода. Това беше единствената ми подготовка за промяната в температурата. Самата вода на реката беше около 20 градуса, но понякога рязко падаше заради подводните течения. 
Изтръпват ти крайниците, но свикваш и продължаваш
Това беше най-малкият проблем за мен. 
- Как премина първият ден на състезанието?
- Доста добре, плуваше се само 32 километра, което е малко над 6 часа. Чувствах се добре и този ден ми беше и най-добрият. В него опознаваш водата. Вторият ден е малко повече километри - над 45 километра, което ми отне около 9 часа. Той беше и най-трудният ден.
- По време на състезанието имаше ли някакви почивки за участниците, или през петте дни бяхте минимум 6 часа във водата?
- Почивките са, когато излезеш от водата. Няма почивки. Когато влизах във водата например, ме питаха защо не вземам храна със себе си и 
аз им отговарях, че не съм дошъл да ям, а да плувам
Вземах си единствено на прах нужните вещества и един банан за всеки случай. Него ядох само втория ден, когато беше и най-дългото плуване. Ти нямаш и време да спреш и да ядеш, пиеш вода за 20 секунди и продължаваш да плуваш.
- Колко бяха участниците в състезанието и имахте ли някакъв контакт? 
- Ами когато тръгнем и когато излезем, винаги се засичаме. Всички обядваме и вечеряме заедно. Имаше около 40 може би и повече участници. Не мога да преценя, защото имаше по двойки, по шестима човека, които плуват заедно, като различна категория и при тях награждаването е различно.
- Споменахте, че студената вода не е била фактор за вас по време на състезанието. Срещнахте ли някакви затруднения?
- Разбира се, винаги има някакви малки неща, които те събарят лека-полека. Например спях по четири-пет часа на ден и това ми се отрази със сигурност.
Най-гадно беше обаче моментът, в който китките ми се възпалиха
Това стана на третия ден и оттогава всеки ден плувах с болка и трябваше да я търпя. Това се получи от неопрена, защото не бях тренирал достатъчно с него и не бях свикнал. Психически обаче бях добре подготвен и това беше най-големият ми плюс. 
- Имало ли е момент на колебание, в който сте мислели да се откажете?
- Аз 
всеки ден не знаех дали ще продължа на следващия, щом не мога да хвана нещо, без да ме боли ръката
Хората, които са имали възпалени сухожилия, ще разберат за какво става въпрос. И това трябваше да изтърпя три дена по няколко часа на ден. За мен голямата победа беше, че успях да победя болката, отколкото че станах втори. Казах на себе си, че човек е много повече от това, което си мисли, и си го доказах.
- В такива моменти на болка какво ви даде сила да продължите?
- Мисля, че успях, защото знам за какво го правя. Просто искам децата ми един ден, когато ме питат аз какво направих за тази планета, да има какво да кажа и че не съм намирал оправдания, а съм се справил. Мога да кажа за себе си, че дадох сто процента. А през последния ден си мислех за най-простите хубави неща - например за храна и други такива удоволствия, които знаеш, че ще получиш след финала. 
- Посланието, с което заминахте, е за борба с глобалното затопляне и екокризата. Успяхте ли да го представите там?
- Да, аз качваха клипчета от самото състезание. Там два пъти съм говорил за това - на третия ден и на финала. 
Никога не знаеш кого вдъхновяваш
Руснаците там знаят какви уникални гледки имат в страната си и трябва да се борят, за да ги видят и техните деца. А и от гледната точка на един плувец, ако изчезнат тези места като реката, къде ще плува той - в един изкуствен басейн.
- Имаше ли външен фактор по време на плуването, който да ви притесни?
- Може би един особен плюс беше, че когато те боли, не мислиш за страх. 
Единствено ме притесни, че по реката имаше корабоплаване и единият ден имаше много малки джетове, яхти и лодки
Трябва да ги избягваш, когато си във водата, и понякога губиш по 20-30 минути, за да го направиш. Тогава не плуваш напред, ами настрани. 
- Как бяха определени победителите и кои бяха тези редом до вас на почетната стълбица?
- Всеки ден, ако си първи, ти дават седем точки, вторият взема шест точки и така нататък. Накрая се събират. За победителя знам, че е най-добрият плувец в открити води на Русия и той държи един басейн в Москва. Третия участник с бронза пак беше треньор по плуване и има един от най-хубавите басейни в Москва. Хора, сред които не знам какво правя аз на второ място.
- Брат ви Валентин Цветков, който ви придружаваше, също е получил награда. Какъв беше неговият принос в състезанието?
- Да, той беше в лагера и 
много помогна на организаторите, затова му дадоха медал за наистина големия му принос
през тези пет дена. Той помогна много и на мен, когато вече не можех да хвана нещо, без да ме болят ръцете - с носене на багаж, с това дори да си хвана телефона или да си сложа тениската. 
- А как бяхте приети в Русия, харесаха ли ви?
- Да, когато станах втори, се зарадваха хората там. Те ни разпитаха, който знае английски говореше с нас. Споменах, че правим благотворителни инициативи в България, та ни питаха и за това. Единият руснак явно беше влязъл в интернет и ни беше разучил. Много добре се отнесоха с нас.
- Вие сте запален плувец, но любител - успяхте ли да почерпите опит и от професионалните плувци на това състезание?
- Там наистина 
бях заобиколен от много професионални плувци, които ми казаха, че ако имах правилната техника, защото аз нямам, и с треньор - никой няма да ме победи
А аз плувам от три години и се научих сам. Показаха ми, но то не става с показване, а с много тренировки. Въпреки това човекът, който стана първи, ми даде много добри съвети, беше позитивно настроен - за плуване, за техника, за тренировки. 
- Вече у дома, в Русе, как бяхте посрещнат? Разбрахме, че и кметът Пенчо Милков се е срещнал с вас, за да ви поздрави за победата.
- Много добре ме посрещнаха всички. Моите близки много се зарадваха. Много хора от други градове споделиха публикацията ни. Кметът също много се зарадва. Той е един от хората, които са видели потенциала в мен. 
Само позитивни неща
Аз съм напълно доволен от себе си, не знам дали е достатъчно за хората, но за мен е. Голямо постижение е дори да завършиш състезанието.
- Сега какво следва?
- Ще се възстановя следващите десет дена. Има едно състезание в Малта, за което се подготвям. Другата година обаче ще съобщим официално едно голямо събитие. С него ще напишем история. То отново ще бъде свързано с моята кауза за борба с глобалното затопляне, но не искам още да споделям. Светът обаче ще разбере за несломимия мечтател.