Деница Василева е магистър кинезитерапевт с придобита научна степен „доктор“ след защита на дисертационен труд на тема „Сравнителна характеристика на съвременните кинезитерапевтични методики при колянно ендопротезиране по повод на гонартроза и избор на най-ефективните от тях“. Главен асистент в Русенския университет във факултет „Обществено здраве и здравни грижи“, спецаилност „Кинезитерапия“, която преподава на студентите от 5 години.

- Д-р Василева, интересна ли е за младите хора специалността „Кинезитерапия“?
- Нашите студенти кандидатстват при нас изключително амбицирани и голяма част от тях имат реална представа за същността на професията ни. Тя е изключително интересна, защото е с широко приложение в много сфери както в медицински, така и в немедицински. След завършване на специалността могат да работят в различни области на медицината - във физиотерапия и рехабилитация, в неврология, в ортопедия, в кардиология, в педиатрия, в интензивни грижи, реално погледнато - във всеки един аспект,
когато има някакъв функционален и двигателен дефицит при пациентите след редица заболявания
Ако работа с пациенти от това естество не им харесва, могат да работят в различни спортни отбори, фитнеси, спа центрове, масажни студиа и други. 
- Ковид-19 и кинезитерапията имат ли допирни точки?
- Имат и връзката е много пряка. Кинезитерапията е приложима както в острата фаза на заболяването, така и в хроничната, когато при немалка част от пациентите остават хронични усложнения, а други развиват съпътстващи заболявания, които, за съжаление, ще им останат доживот. Последните 2 години постоянно излизат научни съобщения, в които се отбелязва колко важна е ролята на кинезитерапията, като тук влизат голяма част от нашите средства като например постураления дренаж при бронхопневмониите с цел дрениране на секрета. По този начин температурата при пациента спада значително, улеснява се дишането, подобрява се общото състояние на болния.
Това е едно позиционно лечение, при което не се налага използването на някакво специфично оборудване
а се позиционира тялото на болния, така че дренираният лоб и сегмент от белия дроб да бъде в най-върхова позиция и с помощта на гравитацията и на специфични кинезитерапевтични техники се спомага този гъст и жилав секрет да се отлепи, за да може да бъде изхвърлен от белите дробове чрез изкашляне. Последните научни изследвания сочат още, че кинезитерапията може още да спомогне за това пациентът да не стигне до реанимация и да не се влоши неговото състояние. Тук е мястото да кажем, че това трябва да се случва изключително и само по лекарско предписание и под наблюдение от кинезитерапевт и това не е метод, който може да прилага всеки.
- Ако пациентите са на домашно лечение?
- Нека да изходим от това, че кинезитерапията трябва изключително да се съобразява с индивидуалните особености на пациента, тъй като всеки пациент е различен и специфичен сам по себе си. Част от заболелите са млади и здрави хора и при тях заболяването протича по-леко, при други обаче има съпътстващи заболявания и при тях клиничната картина се усложнява и наслоява. Това прави доста трудно приложението на домашна кинезитерапия, тъй като Ковид е заболяване, което има много голяма динамика, и по отношение на симптомите, и по отношение на влошаване на състоянието. Това е доста трудно проследим процес в домашни условия и в някои моменти неправилното приложение може дори да задълбочи проблема и усложни лечебния процес.
- Заради пандемията работата от вкъщи или т.нар. home office вече е част от нашето ежедневие. Какво може да препоръчате на хората, работещи от дома си пред компютъра?
- Както се казва – движението е лечение. Неправилното седене предизвиква болки в гърба, врата и главата.
По-правилно е да седим в предната част на стола с таз, наклонен с около 12 градуса напред
защото това имитира стойката ни при изправено положение и минимизира напрежението върху гръбначния стълб. Хубаво е да правим редовни почивки по време на работа, които може да са кратки, но чести и да включват движение – например да ставаме и да се разхождаме по няколко метра 2 до 4 пъти на всеки час. В тази връзка по време на предходната вълна аз и колегите ми от специалност „Кинезитерапия“ бяхме разработили един кинезитерапевтичен комплекс с елементарни раздвижващи упражнения. Той е подходящ за изпълнение от хора на всякаква възраст, с чисто профилактична цел, точно заради хипостатичния синдром. Хипокинезията е дългото обездвижване и негативните последствия от него върху всяка една система от човешкото тяло. Започва се с упражнения на главата, на горни и долни крайници, клекове, ако има възможност ходене на открито. Разбира се, упражненията е хубаво да се правят сутрин, така че организма да може да се подготви преди ежедневното натоварване, на отворен прозорец.
- Хората, които се нуждаят от рехабилитация след прекарана травма, пострадаха ли по някакъв начин заради ограниченията, или те бяха и са изключение?
- За съжаление, имаше един момент, когато беше доста трудно и за тези пациенти. Трябва да се знае, че в местата за лечебна физкултура и физиотерапевтичните центрове се спазват абсолютно строго всички противоепидемични мерки, за да се пази здравето на хората, които ги посещават. Редица от тези пациенти обаче, освен че имат травматологичен проблем в дадения момент,
част от тях са на възраст и имат различни хронични и съпътстващи заболявания
При тях го има и страха от риска да не се заразят. Заради това голяма част от тях решиха да проведат периода на възстановяване в домашни условия, където нещата се случват по-трудно. Необходимо е да се осъществява постоянна комуникация с лекаря. Нещата се случват, но по-трудно, защото нямаме реален поглед над процеса по възстановяването, тъй като някои от симптомите могат да бъдат преувеличени, а други неглижирани при съобщаването от пациентите и това да доведе до неблагоприятен изход, тоест до двигателен дефицит, който може най-малкото да удължи сериозно периода на възстановяване или до последици, които са необратими. 
- Как се отразява Ковид пандемията на обучението на бъдещите кинезитерапевти?
- Онлайн обучението на младите хора, които са избрали тази професия, е изключително трудно. Голяма част от чисто практическите ни упражнения е почти невъзможно да се водят онлайн. Благодарни сме и ние, преподавателите, и студентите ни, че по време на предходната вълна имахме разбирането на ректора на Русенския университет и на директора на Университетската болница „Канев“, която е наша база за практически упражнения и с която работим. Беше ни дадена възможност
при спазването на драконовски мерки против разпространението на вируса
разбира се, да изпълняваме част от практическите занимания в присъствена форма, за да можем да си свършим качествено работата. Лично аз с моите студенти успяхме да влезем в Клиниката по ортопедия и травматология. Дори да нямаше планов прием тогава, имаше много пациенти с травми, приети по спешност точно в този период. Имахме изключителното удоволствие да работим с едни млади хора, които в нито един момент не се уплашиха от епидемичната ситуация. Те имаха опцията да проведат обучението си онлайн, но отказаха с довода, че се чувстват длъжни да са на терен, за да могат да помогнат на бъдещите си колеги и за да може пациентите да получат качествената грижа, която заслужават, за да може да се възстановят максимално бързо, а и защото това е професията, която са избрали, и това по своему, носи своя здравен риск. Тук е мястото да споделя и че за нас е изключителна възможност да работим с Клиниката по ортопедия и травматология в Университетска болница „Канев“ като наши партньори вече дълги години. Чест и привилегия е работата ни там, защото там работят лекари ортопеди – травматолози с практика и опит, които са едни от най-добрите не само на национално ниво, но и на европейско такова, по мое мнение. Тяхната прецизност и професионално изпълнение ни дават възможност за постигнатите от нас високи резултати впоследствие, защото
ние сме един екип, в който сме тясно свързани и качеството ни на работа е пряко зависимо едни от други
- Хората запознати ли са с работата на кинезитерапевта, или това става, едва когато имат нужда от него?
- Смята, че у нас като общество все още нямаме тази дълбочина на културата. В немалка степен се мисли, че това са едни масажисти, а на практика масажът е само едно от многото средства, с които кинезитерапевтите разполагат за пълното възстановяване на пациентите. За съжаление, в България статутът на кинезитерапевта не е добре регламентиран и сме далеч от този на колегите ни от Европа, САЩ, за съжаление, и на някои от третите страни дори. Това е една професия, която тепърва ще се развива, даваща много възможности. За мен като кинезитерапевт няма нищо по-ценно от това да върнеш усмивката и желанието за живот на един човек, който е имал някакъв двигателен проблем или вид временна неспособност, а ти си този, който си му помогнал да се върне към нормалния си начин на живот.