„В бъдеще всеки ще бъде световноизвестен за 15 минути“. Това е само една от известните фрази на днешния ни гост - роденият на този ден през 1928 година символ на модерността в изкуството Анди Уорхол. И още една - „Само защото хората го изхвърлят и им е непотребно, не означава, че е боклук“.
Няма човек, който не е виждал поне една от творбите му, дори и да не знае кой е нейният автор. Той е артистът, който превръща и най-баналните неща от ежедневието в изкуство с едновременно дълбоки и масови послания. Такъв е примерът с „Кока-Кола“, която за него олицетворява демократичното равенство между хората. Ето защо: „Кока-Кола винаги е Кока-Кола. Кока-Колата, която пие президентът, е същата като твоята или моята“.
Предлагаме ви очерк за него, публикуван в сайта magentaisblue.blog. Заглавието е на редакцията.

Произведенията на Анди Уорхол много често са използвани от негови последователи като отправна точка в предаване на послания и предизвикване на точно определени асоциации, затова е полезно да се запознаем с личността му.
Анди Уорхол е американски художник, един от водещите представители на течението попарт. Произведенията му се занимават с връзката между себеизразяването и светът на суперзвездите и рекламата. Започва като илюстратор на реклами и пожънва огромен успех със своята работа като художник, режисьор на авангардни филми, звукозаписен продуцент и писател.
Детство
Анди е четвъртото дете на Юлия и Ондрей Уорхол, емигранти от карпатското село Микова в Източна Словакия. През 1913 г. баща му, спасявайки се от постъпване в армията на Австро-Унгария, се мести в Америка. Детството на Уорхол протича в Питсбърг по време на Голямата депресия, в работническия квартал, населен в по-голямата си част от източноевропейци, които не забравят Христовата вяра на дедите си. С възпитанието на Анди се заема майка му, чиито занимания - изработване на изкуствени цветя, великденски украшения и други видове ръкоделие, способстват за формирането на чувството за естетика на бъдещия велик художник.
След преместването в питсбъргското предградие Окланд Анди посещава обикновено училище. Расте като весело и високо момче, на ръст е 180 см, докато не го настигат здравословни проблеми. В трети клас той развива болестта хорея на Сиденхам. Тя се изразява в неволеви неконтролируеми движения на мускулите.
От нормално жизнерадостно момче той се превръща в страдалец. Не може да посещава училище, подиграван е от приятелите си. Развива панически страх от болници и всичко свързано с тях. Явно именно в този период в него се развива типичната за повечето творци чувствителност.
Под влияние на майка си Анди се пристрастява към рисуването. Претворява на хартия лампички, химикалки, ключове и вижда в предметите от ежедневието вдъхновение за своите първи художествени произведения. Момчето обича да прави колажи от изрезки от вестници, а след това да вижда истории от движещи се картинки с помощта на проектор.
Докато посещава кръжок по визуални изкуства е помолен да напусне, защото се справя много по-добре от останалите и с това ги потиска и демотивира. По-късно завършва „Карнеги-Мелън“ институт.
Първи стъпки в изкуството
Жъне големи успехи още в началото на кариерата си. Започва с оформянето на витрини, както и с рисуването на картички и плакати. Сътрудничи на продължаващите да са институции списания „Харпърс Базар“ и „Вог“.
Първата му изложба е през 1952 г. в Ню Йорк. В този период се засилва увлечението на художника към трафаретния печат, който той използва за създаването и последващото размножаване на своите произведения. С помощта на матрици на основата на собственоръчно изработени фотографии и изрезки от вестници Анди създава своите най-известни картини, монохромни и цветни колажи с изображението на Миг Джагър, Мао Дзедун, Лиз Тейлър, Одри Хепбърн и др.
Уорхол и Америка
В центъра на творчеството на Анди Уорхол е общата представа за американската култура. Той рисува пари, доларови знаци, храна, женски обувки, известни личности и изрезки от вестници. За него тези предмети олицетворяват американските културни ценности. Например „Кока-Кола“ представлява демократичното равенство между хората. Той използва популярни образи и методи за визуализиране на американската идентичност през 20 век.
Картината, създадена през 1962 г. и представляваща двайсет и пет пъти лицето на Мерилин Монро в различни цветови комбинации, утвърждава световноизвестната певица и актриса като секссимвол. Много творци използват отличителните характеристики на картината, цветовете и цялостната стилистика, за да се самоиронизират (или приравнят с Мерилин). Така правят известни личности като Майкъл Джексън, Елизабет Тейлър, Джаки Кенеди и дори Татяна Лолова („Домашен Арест“ - картината на стената).
Мерилин Монро е емблема на красотата, световна звезда, и всеки, който е изобразен по начин, сходен с творбата на Уорхол, бива сравняван с нея. Придават му се нейните качества. В клипа на Били Айдъл „The Cradle of Love“ неслучайно нареклият себе си „идол“ изпълнител избутва Мерилин от картината на стената. Той е истинският секссимвол или поне желае да се доближи до нейния статус.
Уорхол вдъхновява
Използването на творчеството на Уорхол за „кавъри“ е един вид преклонение пред изключителна му креативност. Малко творци са истински новатори.
Неговите „15 минути слава“ продължават вече десетилетия и ще продължат още много време, особено с разпространението на дигиталните медии и надделяването на визуалното над вербалното. Не е случайна английската максима: „понякога една снимка струва повече от хиляда думи“.
Той пръв започва да използва шаблони за рисунките си, като с това цели не само правене на изкуство от масово продавани стоки, но и превръщането на изкуството в такава стока. Парадоксално, творба на човека, превърнал „Кока-Кола“ в изкуство и социална философия, е продадена за 100 милиона долара. Това е картината „Осем Елвиса“ - една от най-скъпите в света.
Уорхол и доматената супа
В края на 1961-а и началото на 1962 година Уорхол създава едно от най-запомнящите се свои произведения, а именно - „32 консерви със супа Кемпбъл“.
За целта използва метода на принтирането.
Един обикновен предмет от ежедневието се превръща в обект на изкуството.
Изложбата на 9 юли 1962 година е видяна от малцина, но предизвиква скандал. Възниква спор за естетическите й качества и това дали е етично да се изобразяват произведени във фабрика предмети.
Начинанието не води до финансов успех за автора.
Въпреки това творческият му подход остава ненадминат и до днес и се използва широко във всички сфери на изкуството.
Сред малко известните факти за Анди Уорхол са:
- Обожавал е летищата и се вдъхновявал от минаването през контрола, което правел много пъти един след друг.
- Носел перука в цвят сребро, защото започнал да оплешивява твърде рано.
- Харесвал химическото чистене и стоял в ъгъла на едно от тях, за да се наслаждава на мириса на химикалите и шума на машините.
- Наричал студиото, в което творял, „фабрика“.
- Имал е намерение да открие ресторант за хора, които да се хранят сами, нещо, което той самият обичал да прави.
- Наел двойник, който да го замества на събития, на които не желаел да присъства.