Идеята да създадем Дружество за българо-германско приятелство в Русе ми даде в началото на 1990 г. моят колега и приятел доц.Марко Тодоров. Тогава той беше председател на новосъздадения опозиционен Съюз на демократичните сили в Русе. Това беше време на радикални промени и очаквания и аз поех идеята с ентусиазъм. Обърнах се към мои познати, свързани по един или друг начин с Германия, и създадохме малък учредителен комитет: доц.Марко Тодоров, проф.Марко Тодоров (завършил строително инженерство в Мюнхен и баща на доц.Марко Тодоров), съпругата му Гертруда Тодорова, доц.Гитко Ангелов (завършил компютърни науки в ГДР), д-р инж. Петър Сигалов (защитил дисертация в Дрезден) и Мариана Габровска (преподавателка по немски език в Русенския университет). По препоръка на Петър Сигалов по-късно поканих и Димитър Волф (учител по немски език, когото аз дотогава не познавах).
За първи път се събрахме в една от залите на ВИММЕСС на 6 април 1990 г.
Направихме още няколко сбирки, съчинихме проектоустава и правилника за работата на дружеството.
На 14 април във вестник „Русе днес“ излезе съобщение за учредителното събрание на дружеството. То се състоя на 17 април, вторник, от 19 часа в зала 407 на централната сграда на ВИММЕСС. Залата беше почти изцяло запълнена. Предварително бях получил разрешението и благословията на ректора проф.Атанас Митков. Той поднесе приветствие, изказа се Димитър Волф, Гитко прочете проектоустава и проектоправилника, които с явно гласуване бяха приети единодушно, а аз бях избран за председател на дружеството. Бяхме подготвили бланки-молби за членство в дружеството. Г-жа Павлина Липованска възрази срещу думата „молба“ и по-късно я заменихме със „заявление“. Записаха се 57 души, които бих разделил на три групи:  
1. Бивши ученици в едновремешното реномирано русенско Дойче шуле, 
2. Хора свързани по един или друг начин с Германия (учили там, от смесени бракове и т.н.) 
3. Други. 
С голям ентусиазъм се заех с по-нататъшната организация на дружеството и с установяване на връзки с (все още) двете немски посолства и с австрийското в София. По това време 
у нас никнеха като гъби аналогични дружества, но като че ли най-многобройни бяха именно българо-германските
Успях да установя добри контакти с някои от културните аташета или с техни сътрудници и в трите посолства, както и с представителството на Гьоте институт в София. Отвсякъде получавах добронамерени съвети и препоръки за работата на дружеството. 
В първите месеци сбирките ни не бяха регулярни - в определени часове и дни от седмицата. Отначало се събирахме в зали на ВИММЕСС, по-късно - в Дома на автоматизацията на бул.“Придунавски“. Някъде през 1991 г. известният русенски активист на СДС Йордан де Мео ни предостави безвъзмездно за нашите сбирки просторно помещение в тогавашния клуб „Медик“ на ъгъла на улиците „Драган Цанков“ и „Николай Здравков“. На 24 юли 1991 г. заедно с Димитър Волф, Павлина Липованска и Светлозар Христов регистрирахме Дружеството за българо-германско приятелство в Окръжния съд в Русе. 
На 24 март 1992 г. имах продължителен телефонен разговор със сътрудника на немското посолство г-н Хайнце за 
организирането на Немска читалня в Русе
Това ще да е била „първата копка“ за създаването на сегашната Немска читалня и богата чуждоезична библиотека към Регионалната библиотека „Любен Каравелов“.
На 12 юни 1992 г. вечерта от хотел „Рига“ ми се обади журналистът от „Дойче Веле“ Васил Шопов. Отидох там и се запознах с правителствения директор Томас Горис, ръководител на отдела за югоизточна Европа при Държавната канцелария на федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия (NRW). Разговаряхме до около полунощ. Той ми разказа за намерението им да реализират в Русе  крупен хуманитарен проект. 
Тази среща се оказа с решаващо значение и за нашето дружество. Г-н Горис по-късно многократно декларира, че към Русе са ги насочили от посолството на Германия в София именно поради съществуването на нашето дружество. През следващите 5-10 години Северен Рейн-Вестфалия реализираха своя проект. Той обхващаше
радикално модернизиране на Спешната помощ и на противопожарната служба в Русе
както и на домовете за деца в неравностойно положение в селата Могилино и Брестовица. През целия този период нашето дружество беше нещо като нещатен сътрудник към проекта. В рамките на проекта Общината предостави къщичката на Музея на младежкото революционно движение пред сградата на Операта /вече несъществуваща/ за ползване от NRW. До месец ноември на 1992 г. тя беше генерално преустроена, като половината от площта й беше предоставена за клуб за нашето дружество. Бе обзаведена с маси, столове и библиотечни шкафове. Беше ни доставен и един камион с книги на немски език. Неколкократно получавахме помощи в храна, перилни препарати и др, които разпределяхме поравно между членовете ни. В резултат авторитетът на дружеството се повиши и членската маса надхвърли 100 души. Като активисти и членове на ръководството се изявиха Павлина Липованска, Васил Савов, по-късно Петър Новаков и особено инж. Николай Генчев. Последният през 2015 г. бе единодушно избран за председател на дружеството, след като аз поради напредналата си възраст подадох оставка. 
Ето в хронологичен ред още някои събития от дейността на Дружеството:
На 7 юли 1992 г. по покана на немската посланичка г-жа Кристел Щефлер около 10 активисти на дружеството бяхме на даден от нея прием в ресторанта на хотел „Рига“. Тя се държеше съвсем непринудено и непротоколно и можахме да обсъдим широк кръг от интересуващи ни въпроси.
Малко ще се отклоня: по това време Федералната република беше една близка, но труднодостъпна обетована земя за повечето българи. Изискваше се входна виза, за която се чакаше на опашка много часове пред германското консулство в София. А и получаването на визата не беше никак сигурно, необходимо беше сериозно основание за пътуването, подплатено със съответните документи. Т.е. има колосална разлика от днешното състояние, при което всеки българин само с личната си карта може да обикаля (почти) навсякъде из Европата...
На 25 август 1993 г. министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия (по-късно федерален президент) Йоханес Рау гостува в Русе във връзка с откриването на новата сграда на Спешната помощ срещу бившите „Печатни платки“ /сега „СЕТ“/. За членовете на дружеството имаше 8 покани. Там можах да разменя няколко думи с г-н Рау, а по-късно получихме и поздравителен адрес от него. 
На 9 юни 1994 г. ни гостуваха драматичният тенор Ервин Щефан и басът Михаел Цубер, с които проведохме интересен разговор. Г-н Щефан подробно изложи идеята си Русе да стане Байройт /световноизвестен с ежегодно провеждащите се Вагнерови празници и с най-старата запазена опера в Германия/ на Балканите... На излизане той предостави 1000 лв. на дружеството за посещение на операта „Танхойзер“, в която те пееха. 
Имахме активни контакти с няколкото учители от Германия в Русе. По това време още не беше възстановено сегашното Дойче шуле, немски език интензивно се изучаваше само в Гимназията за европейски езици (бившата Руска гимназия). Най-напред това беше Ирина Калуза. Тя беше редовен участник в нашите сбирки и често в непринудени разговори ни разказваше любопитни неща от различни сфери. По случай петгодишнината на дружеството през април 1995 г. тя ни поднесе изработена лично от нея торта със съответен надпис.
По-късно на нейно място дойде Юрген Хофман, който също беше чест гост и лектор на нашите сбирки. Голям интерес предизвика беседата му за единствения немски „океански“ остров Хелголанд.
От 15 до 17 юни 1998 г. в посолството на ФРГ в София се проведе семинар с дружествата за българско-германско приятелство у нас. От нашето бяхме Павлина Липованска, Николай Генчев, Венко Русев и аз. Откриването беше от посланика Петер Метцгер и от министър Валентин Василев. 
На 23 май 1999 г. открихме паметната плоча върху сградата на старото Дойче шуле. Присъстващият на церемонията трети секретар от германското посолство Клаус Бренеке похвали нашето дружество и препоръча да поискаме нещо от дипломатическата мисия, което и направихме. Изпратиха ни цветен телевизор и видеокасетофон, които ползвахме на сбирките си.
Идеята за паметната плоча даде нашият член Димитър Казаков
Подхванахме я с голям ентусиазъм. Издействахме подкрепата на общинските съветници арх. Венцислав Илиев, доц.Парашкев Енчев и д-р инж. Иван Хаджииванов. С тяхното и на доц.Марко Тодоров съдействие получихме подкрепа и от няколко спонсори. При по-късното преустройство на сградата в Административен съд плочата бе свалена и сега се намира на гърба на сградата по ул. „Болград“.
В края на април 2003 г. организирахме честване на 120 години от основаването на Дойче шуле в Русе, което премина с голям успех. От цял свят дойдоха много негови бивши ученици. Имаше две по-крупни събития: събрание в сградата на това училище и прием с обяд в Общината. На събранието от името на дружеството Николай Генчев приветства гостите, а от името на бившите ученици вълнуващо слово произнесе г-жа Липованска. 
Една много хубава ежегодна традиция беше празнуването на Коледа (Weihnachten) в някое русенско заведение. Провеждахме го около 15 декември. Често гости бяха наши немски приятели или лектори. Създаваше се задушевна и непринудена обстановка. Пеехме и рецитирахме немски коледни песни и стихове. Дружеството поемаше половината от направените разходи.
Ръководството на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“, в знак на благодарност за нашето съдействие при създаването на Немската читалня, любезно предостави за нашите сбирки помещението на тази читалня. Там главната библиотекарка д-р Теодора Дянкова ни оказваше многостранно съдействие с проектори, компютри, касетофони и т.н. Използвам случая да благодаря на нея и на директорката г-жа Теодора Евтимова за многогодишната им подкрепа и съдействие. 
Съществен е приносът на дружеството и за преоткриването в Русе на сегашното Дойче шуле
Многократно занимавахме по този въпрос познати ни общински съветници и преди всичко председателя на общинската комисия по образованието проф.Кирил Енчев. 
След 2005 година чест наш гост и лектор беше известният русенски музикален деятел Силви Стамболиев. При първото си гостуване той ни представи мемоарната си книга „Музиката в моя живот“. Той постепенно направи нашето дружество асоцииран член на ръководеното от него русенско Филхармонично дружество. С удоволствие и желание присъствахме на неговите сбирки в Клуба на дейците на културата. Там той с присъщата си сладкодумност ни представяше по азбучен ред различни композитори на класическа музика с музикални записи на техни произведения. В навечерието на ежегодните „Мартенски музикални дни“ ни поднасяше задълбочен анализ и препоръки за отделните произведения и концерти. 
Няколко пъти наш гост беше известният русенски краевед проф.Васил Дойков, който ни представи свои новоизлезли книги, някои в съавторство с Николай Генчев.
Учителят по история в Дойче шуле Николай Чакъров също бе един от лекторите, очаквани с интерес и нетърпение на нашите сбирки. Той не само ни запознаваше със своите изследвания и книги за взаимоотношенията във всички области между Русе и Германия, но биваше и нашата непосредствена връзка с училището. Той организира кръгли маси, конференции, викторини и др. в гимназията, на които членове на дружеството участваха с доклади, съобщения и др.    
В истински празник се превърна гостуването на известния русенец проф. д.т.н. Емил Владков през лятото на 2012 г. Той пристигна от София по наша покана, като бивш ученик в старото Дойче шуле. Разказа ни вълнуващи ученически и по-късни спомени от Русе. Понеже той беше и мой учител в техникума, по-късно публикувах във вестник „Утро“ статията „На учителя с любов“, посветена на него. Към статията имаше и снимка от гостуването му в дружеството. 
Интересни бяха няколкото гостувания на русенеца инж.Петър Петков с немската му съпруга, живеещи от дълги години в Берлин. Те ни разказваха за живота си в този космополитен град с любопитни битови подробности. Петьо Петков е автор на няколко романа и сборници с разкази, чието представяне беше също повод за разговори и дискусии. 
През лятото на 2007 година по река Дунав, със собствената си моторна яхта „Лара“, пристигнаха германските граждани Хелмут Малюхе и Анна Лекс от Щутгарт. Установиха се в лиман-запад, планирайки престой в Русе до 5-6 месеца. За нас животът постоянно на вода беше доста необичаен и даже странен, но от неколкократните им гостувания в дружеството постепенно добихме представа и разбиране за техните житейски възгледи. Топлият прием на Хелмут и Анна, 
възникналото приятелство с мнозина от членовете на дружеството стана причина те да останат в Русе 5 години
После отплаваха към морето и се установиха във Варненското езеро. Две години по късно Хелмут почина от неизлечима болест. Предсмъртното му желание бе да бъде кремиран и прахът му разпръснат в русенския дунавски лиман, там където той намери толкова много приятели. Погребението бе извършено в присъствието на цялото дружество, при тържествен църковен ритуал, дълбоко трогнал присъстващите му близки от Германия.  
И не на последно място искам да спомена изключително интересните и образоващи беседи на сегашния ни председател инж. Николай Генчев. Той увлекателно ни разказваше и илюстрираше с художествени снимки своите многочислени странствания из Германия, Австрия и Швейцария. Задълбочените му познания за всички посетени забележителности бяха за нас почти като едно пътуване из тях. 
...И така вече повече от 30 години всяка втора сряда сме в Немската читалня, на интересни срещи, доклади, разговори и обсъждания.
В заключение ще отбележа, че измежду многото създадени в града ни след 1989 г. дружества за приятелство с други народи единствено нашето съществува и до днес. За съжаление, кризата с Ковид-19 се отрази неблагоприятно и на нашата дейност и прекрати нашите сбирки. Да се надяваме, че в недалечното бъдеще тя ще бъде отново възстановена!

Добрил ХРИСТОВ