Стенопис на известния русенски художник Валентин Георгиев в една от учебните стаи в авторитетното основно училище „Иван Вазов“ е умишлено заличен. Стенописната рисунка в кабинета по музика, която доскоро е изобразявала деца, пеещи птици, застанали пред пюпитри с ноти, цветя и ноти, е била грижливо покрита с няколко слоя светложълта боя. 
Самият художник научил за хладнокръвното варварство от ученици, които дотичали да го попитат: „Господине, какво се случва в кабинета по музика? Нови стенописи ли ще рисувате?“. 

Смаян, той отишъл да види за какво му говорят децата.
„Гледам - стенописът тъкмо беше покрит с един слой боя, рисунките още прозираха отдолу. След това върху тях поставиха още един слой боя. И - край на стенописа!“, разказа за „Утро“ Вальо Георгиев.
Същият Вальо Георгиев, който само преди дни получи голямата национална годишна награда за карикатура на името на Доньо Донев. И който е носител на неизброим брой призове и международни признания, каквито биха могли само да предизвикат респект у хората, които разбират от изобразително изкуство. 
Очевидно ситуацията в училище „Иван Вазов“, където Вальо Георгиев учи децата да рисуват (и, впрочем, също да печелят награди), е по-различна. Оказва се, че ръководството на доскоро едно от най-желаните от родителите русенско училище гледат по друг начин на изкуството. 
Пред „Утро“ директорката Теодора Йорданова коментира безапелационно: „Валентин Георгиев няма стенопис в училището! Преди много-много години е направил две пеперудки в една класна стая, за да се скрият дефекти на стената. Те нямат стойност, изхабени са. Сега ние работим с основно училище „Отец Паисий“ по един проект. И затова освежаваме стените на училището“. И повтори още по-категорично: „Това нито е стенопис, нито има авторски права! И изобщо, няма смисъл да губим времето на различни институции, в това число и вашето. Той /Вальо Георгиев - б.а./ се е взел малко по на сериозно“. 
Спечеленият проект „Обичам моето училище“ е от едноименната поредица на фондацията „Лайт Сорс“ на Албена и Артър Спърлинг, като целта му е „да подкрепи образованието, да подобри и осигури комфортна и релаксираща учебна среда в училищата, да  повиши реализацията на креативния потенциал и осъзнатост на децата до 18-годишна възраст чрез декорация“. Въпросната „декорация“ всъщност е... фототапети! Фондацията подарява фототапети на всяко училище, спечелило одобрението на „Лайт Сорс“. Според двамата Спърлинг точно тези тапети ще накарат „всяко дете да каже: „Обичам моето училище!“.  
За да дари фототапетите, „Лайт Сорс“ изисква преди това стените да са гладко ремонтирани и боядисани с латексова боя, като разходите за това за сметка на съответното училище. Ето защо стенописът на Валентин Георгиев е отпътувал в небитието - за да бъде сменен с фототапет. Сладникавите сюжети на даренията могат да се видят на е-страницата на фондацията - без да изпадаме в коментари като школската директорка дали това е изкуство или не е, само ще отбележим, че лъскавите картинки се повтарят в много от училищата, които до този момент са спечелили правото на тапетното дарение. И че със сигурност за всеки, който има поне бегла представа за стойностно творчество, е ясно, че няма място за съпоставка на стенописно произведение и на снимка за стена, на която самите Спърлинг определят трайност 3 години.
Разбиранията на един училищен директор по темата „Изкуство“ и дали и до каква степен едно училище има право да отвори вратата на кича със сигурност са важна тема, но на друг разговор. В случая потресаващото е, че никой от ОУ „Иван Вазов“ дори не си е направил труда да уведоми автора на стенописа, че трудът му предстои да бъде замазан с баданарката. 
Художникът е притеснен и от друго - опасява се, че и другите му стенописи тук ще последват съдбата на „двете пеперудки“. 
„Скоро след като започнах работа в това училище, предложих на тогавашната директорка Валерия Пенчева да направя стенописи - да освежим стените, да стане по-ведро, по-весело и по-интригуващо за децата. Първата година заедно с колежки от училището рисувахме цялото лято първия етаж, втората година нарисувах втория етаж, а третата година направих стенописното пано „Сезоните“ на третия етаж“, разказа авторът. Той не е взел нито стотинка хонорар за своя труд, не иска пари и сега. Но е слисан от лекотата, с която един професионален труд се затрива, като при това недвусмислено на автора се показва, че талантът, професионализмът, вдъхновението нямат абсолютно никакво значение. 
Искрено възмутен от това отношение и от подценяването на работата му като художник, на 29 юни той отправя уведомление до директорката Йорданова с копие до кмета Пенчо Милков и до Регионалното управление на образованието, в което съобщава, че авторското му право е накърнено и той настоява за обезщетение в размер на 3000 лева. 
В своя отговор от 2 юли Йорданова заявява, че „рисунките на стената не са стенопис, не представляват произведение с изключителна художествена стойност и са създадени с цел козметично прикриване на неравности по стените“. В следващо писмо Георгиев обяснява и юридически, и на достъпен език що е то авторско право и защо неговите работи го имат. 
Завчера зам.-кметът Енчо Енчев увери, че изпраща проверка в училище „Иван Вазов“. Но добави: „Единственото, което можем да направим, е да напишем писмо до началника на РУО, който е работодател на директорката“. И припомни:“Навремето Галин Ганчев като директор на училище „Васил Левски“ заличи един прекрасен стенопис на художника Пламен Монев. Но тогава нищо не се чу“. 
Не се очаква нищо да се чуе (засега) и за другото училище, спечелило проекта за лъскави фототапети - ОУ  „Отец Паисий“. Там първоначално също имало идея да се унищожи стенописът на друг известен русенски художник - Пейно Пейнов, който е изобразил патрона на училището на фона на детайли от епохата на „История Славянобългарска“. Разговор на директорката на училището с Пейнов обаче отменила лепване на снимка с лъчисто слънце и засмени нимфи върху лика на изпития бледен монах, ударил камбаната да търси свяст българска. Художникът и директорката се разбрали, че Пейно Пейнов ще освежи стенописа, като за целта училището ще монтира специално скеле. 
Дали не можеше по подобен начин да се развият събитията и в „Иван Вазов“? Или все пак всичко зависи от това кой и до каква степен си е повярвал. И ако Вальо Георгиев има основателни причини „да се взема на сериозно“, защото това му доказва неговият талант и високата оценка на световни капацитети и журита, то висящ остава въпросът по каква причина се е взела на сериозно и раздава оценки кое е изкуство и кое не е директорката на основното училище. Така с леката ръка понякога се затриват шедьоври. А в случая ужасното е, че тези грозни сценки се разиграват пред очите на децата. Да, да - ония деца, които догодина трябва да се снимат пред фототапета, докато рецитират: „Обичам моето училище!“.