Здравей, Петя! Имаме дъщеричка на 3 години и може да се каже, че досега не е отделяна от нас. Беше записана на детска ясла, но пандемията обърка плановете ни и когато стана възможно да постъпи, тя започна да се разболява всеки път, като чуваше, че ще я водим там. Проблемът сега е в това, че наши приятели ни поканиха за три дни на море. Те ще бъдат без децата си за седмица, но ние в момента не можем и да отделим повече време, защото сме заети, пък и ни се струва немислимо да я оставим за повече от три дни. Дори и това не мога да си представя как ще стане. И колкото повече наближава тази наша малка отпуска, толкова повече ме завладява безпокойство. Уговорихме да я гледат майка ми и баща ми. Свекърът и свекървата също предложиха съдействие и ми беше трудно да направя този избор, за да не си помислят и едните, и другите, че имаме нещо против да са те. Майка ми ми мърмори, когато счита, че нещо не правя както трябва, но реших на нея да оставя детето, като разчитам, че тя ще направи най-доброто. Понякога съм много объркана и от това ми се плаче. Не знам и като отидем там, дали ще е почивка, ако не съм спокойна, че постъпвам правилно. По-рано винаги и навсякъде вземахме детето и сме ходили на много места с нея, но мъжът ми ми припомня, че тя и с нас често биваше капризна, плачеше, разболяваше се. Той е по-сигурен, че сега можем спокойно да я оставим, но аз не съм. Ако препоръчаш да не тръгваме или да я вземем с нас, аз съм склонна така да направим. Стела, 28 г.

Здравей, Стела! Изразяваш твоята несигурност да оставиш за няколко дни детето. Неизвестността как то ще преживее липсата на мама и татко вероятно предизвиква не само твоята загриженост, но и съпреживяваш предварително как ще тъгува за вас. На финала на писмото подсказваш колебанието си - като че ли си готова на
отстъпление за спестяване и на детето, и на себе си тревожността от раздялата
На фона на информацията, която споделяш, да видим заедно дали има проблем, заради който е неподходящо за детето ви да го оставите за няколко дни.
Казваш, че дъщеричката ви е на 3 години и че може да се каже, че досега не е отделяна от вас. По-нататък в писмото съобщаваш, че по-рано винаги и навсякъде сте я вземали със себе си и сте ходили заедно на много места, но мъжът ти ти е припомнил, че се е налагало да овладявате капризите и плаченето на малкото ви дете, което дори се е разболявало при вашите пътувания. Представям си как
вместо почивка смяната на мястото се превръща в голямо изпитание
за здравето на детето и за вашата емоционална издържливост като млади родители.
Не споделяш по-конкретно за колко време и до къде сте пътували по-рано с детето, но имам впечатления, че преди пандемията много млади семейства предприемаха пътувания на големи разстояния с децата си, дори и да са съвсем малки. С мотива „баби и дядовци да се порадват на внучетата, а ние да си починем малко“ адаптацията при малките деца може да претърпи неблагополучия. Дори и пътувайки с преносимото креватче, промяната на мястото е голямо предизвикателство за детската психика, която е по-уравновесена и може да укрепва като стабилна на своето си познато място. Срещата с нови хора или такива, с които рядко се вижда детето, нови сгради, нови стаи засилват преживяването на несигурност, плача и стреса, на който детският организъм като цяло може да реагира със снижаване на имунитета. С това може да обясним и наблюденията на съпруга ти, че детето е било нервно, капризно и е плачело, дори и когато сте пътували заедно с него.
Дали не следва изводът, че с малко дете - преди да навърши 3 години, трябва да бъдат предприемани
по-малко пътувания на далечни разстояния
или ако то се чувства спокойно с друг възрастен, родителите да пътуват без него за няколко дни?
Разказваш, Стела, че вашето дете е било записано на детска ясла, но пандемията е объркала плана, който сте били съставили за това. После детето вероятно е чувало изразеното с думи твое или на бабите безпокойство как ще свикне оттук нататък на ясла или после на детска градина. Затова родителите би трябвало да бъдат повече бдителни, не дали детето изпитва безпокойство от евентуалната раздяла, а за собственото си безпокойство, което им личи пред детето и то го прихваща и отреагира с разнообразни съпротиви, за да предотврати промяната и
да запази състоянието, което му е познато и в което се чувства сигурно
Споделяш, Стела, че повод за писмото ти е поканата да прекарате няколко дни на морето с ваши приятели, които ще бъдат там без децата си за седмица. Освен че сте заети, за да отделите за почивка повече време, ти се струва немислимо да оставите детето си за повече от три дни - „Дори и това не мога да си представя как ще стане и колкото повече наближава тази наша малка отпуска, толкова повече ме завладява безпокойство“.
От думите ти разбираме, че твоите родители и родителите на съпруга ти ви подкрепят в грижите за детето. Споделяш, че майка ти реагира повече с мърморене на неща, в които от нейна гледна точка грешиш. Свекървата е може би по-деликатна или толерантна към още скромния ти опит.
При предложено съдействие и от двете родителски семейства
ти е било трудно да направиш избор - „за да не си помислят и едните, и другите, че имаме нещо против“. В крайна сметка въпреки угнетяващото може би мърморене на майка ти тя ти вдъхва доверие, че ще направи най-доброто в твое отсъствие.
Казваш, че понякога си много объркана, когато се налага да оставиш детето, и ти се плаче и че има риск трите дена на морето вместо почивка да се превърнат в натоварване с безпокойство за теб, ако не си спокойна, че постъпваш правилно. Съпругът ти е по-сигурен от теб за подобно решение, но като че ли ти се иска да те избавя от колебанието ти, като препоръчам да не тръгвате на море, оставяйки детето на някого друг, или да го вземете с вас.
Ако погледнем напред във времето
струва ми се, Стела, че едва в юношеството си детето ще е склонно да каже: „Хайде, майко и татко, отивайте без мен на море“. Достигането на готовност за такава автономност обаче става на етапи и проблемът за родителите, особено при майката, касае не само преживяванията на детето, но и собствената й готовност да го отдели от себе си. Това, Стела, не е изоставяне, не е предателство, не е компрометирана преданост към детето, а бихме могли да го погледнем като
разширяване на пространството за израстването на детето
Преодолявайки отсъствието на родителите, му се дава възможност да се свързва и с други хора, към които да развие доверие и чувство за безопасност и сигурност. Такива би било добре да са отношенията на детето с бабите и дядовците, с грижещите се в детската ясла, с учителите в детската градина. На този фон на сигурност с други възрастни ще може да споделя по-лесно ежедневието и игрите си и с други деца.
Адаптацията на детето към другите може да бъде улеснена
от излъчваното от майката доверие към тях, с което го окуражава и то да се довери. Затова би било добре, преди да започнат да оставят децата си на ясла или на детска градина, майките да се погрижат първо за своята увереност. Иначе усилват още повече тревожността на детето си, когато, оставяйки го при госпожите в яслата и градината, самите те не могат да скрият сълзите си от раздялата. Излъчването на доверие чрез погледа, интонацията на гласа, жестовете не е достатъчно. Сигурността и силата и за майката, и за детето, и за човека, на когото тя го оставя, се повишават, ако майката изрече 
думи, които символизират поверяването на детето
на другите грижещи се, примерно „Баба е много добра. Тя се е грижила за мен, като съм била малка като теб. Знам, че може да ти е мъчно за мен. И аз ще си мисля всеки ден за теб, но съм спокойна, че баба ще се грижи за теб, докато ме няма“.
Освен думите за поверяване детето може да бъде улеснено и с
нещо, което прави по-поносимо времето без мама
За малкото дете то изглежда безкрайно дълго, когато тя му липсва. С доказано благотворно влияние за успокояване при заспиване е примерно блузка на мама, която му мирише на нея, а през деня - да има неща, които да обозначават деня и оставащите дни без нея. Ако след думите за раздяла мама е оставила примерно три цвята панделки - колкото ще са дните за отсъствие, които всяка сутрин с баба да връзват на косата на куклата или на вратлето на любимото мече или набор от дрешки за всеки ден. Сменяйки ги, детето ще закрепва представа за време, което е изминало, и това, което предстои да преживее, докато мама и татко се върнат. Така и като ги посрещне,
ще може да си разкажат интересни неща
как то самото се е грижило за своята кукла или мече.
Още ли е силно твоето безпокойство, Стела, и още ли ти се иска да отмениш предизвикателството за пътуване за няколко дни без детето? Може би по-голямата сигурност, която чувства съпругът ти, не от това, че е по-малко загрижен, а защото също познава добре детето си, както и теб, и е уверен в себе си, че може да те подкрепя да преодоляваш безпокойствата, когато сте заедно, дори и далеч от детето.