След 28 години работа като преподавател по български език и литература и 13 от тези години като заместник-директор по учебната дейност Калина Пенева беше освободена от Професионалната гимназия по икономика и управление точно за 24 часа. 
В петък литераторката, която всяка пролет е в екипа специалисти, на които Министерството на образованието и науката поверява оценяването на матурите, се регистрира като безработна в Бюрото по труда. 
Оказа се, че и двете заместнички на директорката на ПГИУ Анелия Георгиева са били едновременно освободени от тези позиции.
Хронологията е следната. 
На 12 юли 2021 година директорката на ПГИУ Анелия Георгиева утвърждава ново щатно разписание с нови длъжностни характеристики на зам.-директорите, като въвежда изискване за висше икономическо образование. 
На 12 юли е издадена заповед за предизвестие за прекратяване на трудовите правоотношения, ако двете заместник-директорки до 12.00 ч на 14.07.2021 г. не представят документи за висше икономическо образование. 
Предизвестията са връчени на 13 юли в 8.30 часа.
На 14 юли в 13.00 ч са връчени заповедите за освобождаване - поради /очакваното/ непредставяне на икономически дипломи. 
На Росица Желева е предложено да остане в ПГИУ като учител по химия. 
На Калина Пенева не й е предложено подобно нещо,  отказано й е да преподава руски език, за което има възможност и норматив. 
Всичко това може би щеше да остане само като една от множеството школски грозни тайни, които повечето от учебните заведения в Русе и околностите грижливо и почти суеверно пазят. Обикновено пострадалите от подобни несправедливости са до такава степен шокирани и омерзени, че не искат да споделят. Оставащите на работа пък си пазят местата, заплатите и спокойствието. 
В условията на живот във фейсбук обаче „новините“ се разнасят извънредно бързо. Точно там реагират колеги на Калина Пенева и възпитаници на Икономическата гимназия, научавайки за скорострелното й отстраняване от училището, където работи 28 години. Те не крият слисването си. В интерес на истината, във ФБ много повече са суперлативите за Пенева, отколкото резките реплики по адрес на директорката Георгиева. Бивши възпитаници на ПГИУ започват и подписка „Да върнем Калина Пенева в училище“ и за дни се подписват стотици. 
Очевидно като реакция на това директорката Анелия Георгиева разпраща в събота „отворено писмо“, което носи заглавието „Отговор на хули и нападки на група във Фейсбук“. Получател на текста във файла, озаглавен „ПГИУ отговор и хубави дела“, е не ФБ, а кметът Пенчо Милков и русенските медии. Писмото започва с лек реверанс към вече отстранената Калина Пенева: „Отношението ми към г-жа Пенева е положително. Признавам добрите й качества и умения като учител по български език и литература и по руски език. Благодаря й за приноса й за развитието на училището“. И след това продължава с „Добри дела от декември 2018 г. досега. Това е част от всички дела, вече осъществени или в ход на осъществяване, вдъхновени и захранени с положителна енергия от мен“. 
Защо директорката Георгиева се чувства длъжна да изброи „добрите дела“, част от които всъщност са традиционни за тази елитна русенска професионална гимназия? Немалко от изреденото води началото си от управлението на предишната директорка Румяна Белчева, която вдигна високо авторитета на ПГИУ и я направи едно от училищата, които приключваха приема още на първо класиране /впрочем Белчева управляваше именно в тандем с Калина Пенева и имиджът на „Иконома“ ни най-малко не се накърняваше от това, че и Белчева, и Пенева бяха дипломирани литератори, а не икономисти/. 
Какво е предизвикало промяната в длъжностната характеристика на зам.-директорите? Как самата Георгиева управлява Икономическата гимназия, като няма икономическа диплома? Какво налага суперкратките срокове за освобождаване на досегашните заместници? 
Тези въпроси изпратихме на Анелия Георгиева, отвореното писмо на която завършва с уверението: „Виждам съобщенията в тази ел.поща веднага“.
За съжаление, до редакционното приключване на броя не получихме отговор. 
Калина Пенева е изпратила жалба до МОН, РУО, Инспекцията по труда, до областния управител и до кмета. Тя е притеснена повече не за собствената си съдба /работа за добри българисти има!/, а за това, че в училището започват да се рушат традиции, градени почти столетие и половина. 
А Анелия Георгиева завършва отвореното си писмо с „Необходимо е всички да бъдем положително настроени оптимисти с активна добронамерена позиция“. 
При толкова добри намерения как и защо се стига до разминаването, което тревожи и гневи ученици и учители и дори заплашва с проблемен 15 септември? Дали ще се намери кой да отговори поне на този въпрос?