Името му е всъщност Черньо Пеев, но е останал в историята като Чернопеев. Останал е в историята и като македонски комита. От времето, когато у никого не е имало никакво съмнение какви точно са македонците. И също като родения в Чирпан македонски комита Пейо Яворов, потеклото му няма нищо общо с този регион. Роден е в село Дерманци, Ловешко, преди 153 години - на днешния 16 юли 1868 година. Завършва III прогимназиален клас в Плевен. Отбива редовната си военна служба в 17 плевенски полк и в 1899 година остава на служба като унтерофицер и фелдфебел в 15 Ломски полк в Белоградчик. В същия полк служи и Борис Сарафов, който привлича Пеев към македоно-одринското освободително движение и той е сред основателите на Тайното офицерско братство в Белоградчик. 
Предлагаме ви интервю на известния историк проф.Пламен Павлов за агенция „Фокус“ за личността и обществената роля на Христо Чернопеев. Публикуваме го с незначителни съкращения, заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

- Проф. Павлов, на 16 юли 1868 г. е роден Христо Чернопеев. Какво е значението на живота и делото му за национално освободителното движение в Македония и Одринско?
- Христо Чернопеев, или Черньо Пеев, както е рожденото му име, е една знакова личност за нашата обща българска история с Македония. Общата ни история е обща българска, а не общо понятие за съседни, балкански народи. Става дума за един и същи народ, син на който е Христо Чернопеев. Той в Македония се ползва с достатъчна популярност, макар че делото му е силно манипулирано и представено в твърде невярна светлина. Включително проф.Ванчо Георгиев от членовете на македонската част на специализираната комисия по спорни въпроси има една публикация, в която обявява Христо Чернопеев за един от радетелите на самостоятелна македонска нация. Георгиев чете твърде манипулативно това, което е писал и казал Христо Чернопеев. Никъде той не е говорил за отделна македонска нация. Той самият се е чувствал българин и е чувствал и хората в Македония като българи. 
Те са го чувствали като един от тях
Неслучайно това е една легендарна фигура, която тогава е имала изключителна популярност. Христо Чернопеев е човек от бедно селско семейство, родом от село Дерманци, Ловешко. Той учи в прогимназията в Плевен, след това служи в 17-ти Плевенски полк. След това в гарнизона на Ломския полк в Белоградчик. Там се сприятелява с Борис Сарафов, който е в същия гарнизон. Оттам влиза в офицерските братства, които променят цялата температура на българското македонско национално-освободително движение. През 1899 г. той напуска службата, независимо че е бил семеен човек и че е имал деца. На практика целия си съзнателен живот прекарва в поробена Македония, като загива по време на Първата световна война едва на 47 години на 6 ноември 1915 г. при Криволак.
Има един малък портрет на Христо Чернопеев, направен от Антон Страшимиров скоро след смъртта на героя. Разказът е публикуван в списание „Отечество“ от 2 януари 1916 г. Там се прави кратък обзор на гробовете на Ново село, Щипско. Това е знаково място, там е роден Тодор Александров, на Ванчо Михайлов. Свързано е с големи личности. Там по някакво стечение на обстоятелствата и съдбата беше гробът на Христо Чернопеев. 
Това е първият от 11 войнишки гробове, които, за съжаление, по време на комунистическия режим са заличени
Съвсем в ново време, поради някакъв ремонт, на практика бяха унищожени. Имаше реакция, беше в съвсем близкото минало през 2010 г. По него се замълча, но съм сигурен, че този гроб би могъл да бъде открит и в момента. Дълги години този гроб е бил отрупан с цветя. Това говори за изключителната популярност на Христо Чернопеев. Той е една безспорна фигура, която иначе е противоречива като всички живи хора и като всички изявени дейци на македонската борба. Той има своите колебания, люшкания в една или друга посока, но през цялото време той следва един основен идеал, който му е вдъхнат от българското училище, после от българската казарма, която в края на 19 век и по-късно е един от стожерите на българската идентичност и на българската национална идея, а именно, че трябва да бъдат освободени братята роби. Чернопеев е роден 10 години преди Освобождението. Макар и като дете, той помни турското робство. Като човек от бедно семейство знае от какво страдат поробените братя от Македония и Одринско. В същия разказ на Антон Страшимиров, който споменах, е отбелязано как Чернопеев се отнася грижливо към плененото оръжие и особено към парите. Знаем, че Христо Чернопеев е в основата на аферата „Мис Стоун“.
- Точно с това е свързан следващият ми въпрос. Интересен елемент от неговата биография е аферата „Мис Стоун“. Каква е ролята му в това събитие?
- Тя е водеща. Това се вижда от документите, от спомените, от филма „Мера според мера“. Надявам се, че в Македония този филм ще намери огромна публика, тъй като става дума за знакови неща - за най-големия апогей на борбата за освобождение на македонските и тракийските българи. Ето какво казва в леко анекдотичен план Антон Страшимиров. 
„Христо Чернопеев обещава на Гоце Делчев да намери пари на организацията“
Искам да вметна, тъй като сме в навечерието на поредната годишнина от рождението на Васил Левски. Това е политиката на революционен терор, която беше прилагана от Васил Левски от Вътрешната организация в България преди Освобождението. Гоце Делчев и всички дейци на движението в поробените земи следват този модел. Христо Чернопеев поема такъв ангажимент. Той е в основата на така наречена афера с отвличането на Мис Стоун. Знаем колко анекдотични моменти има в нея. Той носи на Гоце Делчев 13 500 турски лири. Това е една огромна сума за времето си. Антон Страшимиров разказва спомените на тогавашните дейци. Страшимиров разказва, че след тази афера Чернопеев изведнъж се умърлушва, а той е корав човек, образец на комита. Обучил е хиляди българи във въоръжената борба. След като го питат какво му става, той отговаря: „Искам да видя децата си, а пък нямам пари“. Според разказа на Страшимиров Чернопеев е искал да им остави поне един чувал брашно. Страшимиров пише: „Стоях поразен. Този човек беше донесъл 13 500 лири. След като му казват, че организацията сега има пари, Чернопеев отговаря: „Ние влачихме жени по планините, не за да храним своите деца, а за да освободим поробена Македония“.
В крайна сметка дейците събират помежду си 80 лв. и той отива да види своето семейство, като му носи един чувал брашно. 
Това не е милозлива история от сапунен сериал, а е самата истина
Така са мислили тези хора тогава и така са възпитавани. Могат да се замислят тези, които твърдят, че Гоце Делчев и всички други, включително и Чернопеев, родом от самата България, са се борили за отделна македонска държава или за отделна македонска нация. Те следват заветите на Левски, следват идеалите отпреди Освобождението, че трябва всичко да се даде в името на свободата, колкото и днес на нас това да ни звучи фантастично. Тогава тези хора са разсъждавали така. За това своята заслуга имат българското училище и тогавашното българско обществено мнение и, разбира се, Българската армия като един инструмент не само за защита на Отечеството, но и за превъзпитание на хиляди хора, особено на селските момчета, какъвто е един Чернопеев. Нека да не забравяме, че той е фелдфебел. Той не е офицер. Той загива, разбира се, като капитан от Българската армия. С течение на времето той придобива много съществена военна подготовка. Той е офицер през Балканската война, командир на рота през Първата световна война, и то в 11-та Македонска дивизия, не къде да е. Той е фелдфебел, това е много ценено от Гоце Делчев.
Като последовател на Васил Левски в пълния смисъл на думата знае, че
без военни специалисти няма как да се правят нито чети, нито да се вдига въстание
Затова и Гоце Делчев, Сарафов и другите дейци на организацията ратуват за български офицери и подофицери, които да отидат в Македония. Един от първите е именно Христо Чернопеев, заедно с Михаил Попето, Марко Лерински. Казахме, че Чернопеев е от Дерманци, Ловешко, нека да припомним, че Попето е от Горна Диканя, Радомирско, а Марко Леринско е от Котел, отново в България. Т.е. виждаме, че кадрите, които са обучили бъдещите дейци на Илинденско-Преображенското въстание, са най-вече български военни, и то най-вече български фелдфебели. Нека да припомним, че фелдфебелът, старшината, той е „майката“ на нацията. Той пряко обучава войниците и в някаква смисъл е не по-малко важен от офицерите. Това личи от цялата история на революционното движение в Македония и Одринско. Именно хора като Христо Чернопеев са в основата на обучаването на стотици и хиляди хора в това да боравят с оръжие, да разбират от оръжие, да изпълняват заповеди, да спазват военна дисциплина. Да не са като гръцките андарти и сръбските четници някакви полуразбойници и мародери, а хора идеалисти и хора с ясна национална кауза. Що се отнася до неговите идейни колебания, те са характерни за дейците на организацията. Той отначало е много близък със Сарафов, после виждаме, че е в много тясно сътрудничество с Гоце Делчев. Чернопеев има резерви към Илинденско-Преображенското въстание, но се подчинява на общото решение. Чернопеев влиза с една чета от 250 души в Македония малко след като въстанието е почти потушено. Той 
има основна роля в реорганизацията и запазването на силите след Илинден
После е близък със Сандански. Това дори се свързва с подозрения, че има нещо общо с политическите убийства, което е недоказано днес. В крайна сметка той се дистанцира и от Сандански. Чернопеев е на много по-ясни национално обединителни позиции, отколкото партизанските залитания на Сандански, който впрочем е българин 100%.
- Чернопеев е избран за народен представител от Струмишки окръг. Какъв политик е бил той и какъв пример е дал на своите колеги депутати?
- Точно това отново искам не да се заяждам с колегата Ванчо Георгиев, с когото се познаваме повече от 20 години. Този съвременен македонски професор, с претенции за специалист по Чернопеев и по всичко, е родом от Струмица. Би трябвало хора като него да се замислят, но просто не им отърва да казват истината за голямо съжаление. В крайна сметка, когато се отделя от Сандански, Чернопеев създава една организация, партия, която съдържа в названието си „Българска“. За каква отделна македонска нация може да говорим, след като самата му партия се нарича българска. Има една много хубава снимка, където той беседва със селяни от този период. Вижда се как той е изключително добре приет. На снимката е лидер, активист на народната федеративна партия, българска секция. После 
участва и създава своя партия, която се нарича Българска народна македоно-одринска революционна организация
В нея са Апостол Петков и много други хора от този калибър. После той влиза с войводите Ичко Димитров, с Въндо Гьошев. Става дума за една голяма фигура, която няма как да загърбваме. Много добре се познава с Пейо Яворов, който също оставя доста свои редове страници, посветени на Чернопеев. Неговата дейност е изцяло в защита на българските национални идеали. Разбира се, по това време организацията ратува за автономна Македония. Тя е просто едно звено за бъдещето, обединени с всички останали българи. Дори когато не се говори за автономна Македония, не се говори за македонска нация, а за българите там. Това личи от абсолютно всичко. Тъй като сме в навечерието на Илинден, където отново в Македония ще се развяват пропагандни щампи, сътворявани от Титовата пропаганда и, за съжаление, повтаряни и днес. Става дума за ясна, българска акция със символиката на Априлското въстание. В крайна сметка това са хора, които са възпитавани в български дух.
- Днес пазим ли паметта на героя и отдаваме ли му значимото? Споменахте за състоянието на неговия гроб.
- Неговият гроб е поруган от днешните македонисти, и то във времето на независимата република Македония, днес Северна Македония. Това само по себе си е едно позорно петно върху режима на Никола Груевски и въобще върху управляващия елит на днешна Северна Македония преди, да речем, десетина години. Отношението към тази част от общата ни българска история не се е променило особено и днес. Затова 
трябва да се отдаде дължимото на президента Стево Пендаровски, който поне каза истината, че тези хора са българи
Той каза и друго, че те нямали нищо общо с идеята за Велика Санстефанска България. Напротив, в тяхната душа, в тяхното съзнание е идеята за единството на българската нация и това се вижда много добре от живота на самия Христо Чернопеев, който много пъти се връща в България. Той има семейство, но винаги отива в Македония. Води други хора от самата България. Там няма свои и чужди, няма македонци и българи - има само българи. Като се каже македонец, той също се чувства македонец, както се чувства и Яворов. Македонец е човек, който е българин, свързан със съдбата на Македония. Той е родом от Македония или се е посветил на каузата да освободи братята роби там. Не е отделна нация, камо ли да е нация, която има своя история, свой език и хиляди други твърдения на съвременната пропаганда. Христо Чернопеев се тачи в известна степен, но остава някъде по-назад, което е незаслужено, тъй като става дума за една изключително знакова, легендарна фигура.