Eвропейското футболно първенство навлиза в решителната си фаза, а феновете все по-често се питат къде сме ние в сравнение с отбори като на Уелс, Австрия, Швейцария, Унгария, Северна Македония - все тимове, които щяхме да надиграваме с лекота преди 20-30 години.
Отговорът е: много, много далеч!
Тези отбори от средна ръка са отишли не само твърде напред, но и изглеждат вече като извънредна класа пред българския футбол. Сравненията с Англия, Франция, Италия и Испания са направо безсмислени. 
И най-главното е, че някогашните „джуджета“ играят не само със завидно самочувствие, но го правят красиво и са потенциална заплаха за всеки. 
Веднага ни идва наум да хвърлим първо поглед към съседите от Северна Македония, които не постигнаха кой знае какво, но показаха модерен футбол. Ние например нямаме футболист като Алиоски, който е важна фигура в „Лийдс“. Нямаме и халфове, които могат да изнасят топката с няколко паса. За Горан Пандев да не говорим. При малко повече опит северномакедонците може би щяха дори да излязат от групата.  
Швейцария? Само името й е останало, тъй като скелетът на този отбор е съставен основно от албанци като Шакири и Мехмеди. Тези момчета обаче са родени в швейцарски градове и са израснали в местни школи. Повечето от тях са част от класни западноевропейски отбори. Защото са подготвени добре от деца. 
Възкръсналите унгарци зададоха въпроса какво щеше да направи нашият национален отбор, ако бе участник на това европейско първенство. Та нали ние излязохме срещу тях за виза на последната права! И се провалихме.
Маджарите загубиха от Португалия с 0:3, но записаха две престижни равенства - 1:1 с Франция и 2:2 с Германия, като немците едва се спасиха с гол в последните минути. Можехме ли да бъдем толкова добри като Унгария? Абсурд! Може би щяхме да бъдем боксова круша номер 1 в първенството. 
Наскоро млад наш футболист от така наречените ни грандове разкри в интервю по „Диема“, че бил смазан при първите тренировки в елитен отбор от чужбина.
„Подготовката нямаше нищо общо с практиката в България. Мислех, че у нас тренираме нещо, но когато мина час, вече не знаех къде се намирам. Един от треньорите видя, че съм гроги, повика ме и каза да почивам“, обясни футболистът. 
Този кратък разказ дава отговор на голяма част от въпросите защо българският футбол отстъпва все по-назад и назад. Явно е, че специалистите с напредничаво мислене липсват и че с вехтата методика с разиграване в квадрати, с тичане около терена, малко спринтове и кратки мачлета на половин терен няма как да се върви напред.
Преди години за „Левски“ игра един шотландец - Джон Ингълс. И веднага го нарекоха Скалата, защото всеки, опрял се до него съперник, падаше на терена като прогнил плод. Напробиваем! Само след няколко месеца Ингълс омекна като всеки друг наш защитник. Нямаше и помен от играта му, тя се бе побългарила в тежките тренировки, а може би и от още по-тежките чалготеки.
Прав беше Бербатов, когато каза на срещата с представители на русенски клубове, че ако не настъпи промяна в мисленето, ако не се работи за квалификация на треньори и методисти, ако не се заложи на доказани на Запад правила в школите, футболът ни ще продължи да копае дъното.
А той в момента е в блатото на абсолютната посредственост. Доказаха го отбори от средна ръка, които наистина изглеждаха на това европейско като гиганти пред нашия национален тим.