Бобена паста с шоколад, фини полупрозрачни люспици чипс от маслини, изящна дантелена плочка с млечен цвят, която се оказва парченце сирене. Шеф Ивайло Димитров с видимо удоволствие представя тези, а и много други съвършенства на съвременната модерна кухня пред преподаватели по учебна практика в гимназии от Северна България. Заедно със своите колеги и приятели шеф Живко Димитров и шеф Петър Атанасов Ивайло направи впечатляващ тридневен уъркшоп на актуални кулинарни техники. 
Това замисляме с Живко отдавна, Пешо също откликна с готовност - какво по-хубаво от това да предадем това, което знаем, на хората, които подготвят бъдещите ни колеги, казва Ивайло Димитров. И не скрива, че в момента точно това за него е най-голямото изкушение и най-отговорното предизвикателство - да консултира и да предава опита си на всички, които искат да навлязат във 
вълшебството на кулинарното изкуство
Самият той попада там случайно. Или не, не е точно така - защото няма как да попаднеш случайно в това, което чувстваш като най-комфортната и мечтана зона за своите занимания. Понякога се случва така, че ти трябва нещо - някакъв подтик, конкретен повод, стресова ситуация, ако щете, за да прогледнеш внезапно за истинското ти амплоа. Нещо такова се случва и с Ивайло. 
След като завършва осми клас във все още легендарното по онова време русенско училище „Христо Ботев“, той става ученик в Техникума по речно корабостроене и корабоводене. Прави го, без да се замисля - брат му е завършил училището за капитани, първият му братовчед, известният русенски бизнесмен Роберт Радославов, също е випускник на техникума. А след като Ивайло се дипломира там, се записва в Русенския университет. Точно тогава обаче се случва онова нещо, което му показва къде всъщност е неговото място. 
„Така се случи, че съвсем случайно и без да сме го искали, семейството ни получи ресторант „Овчарска лъка“, разказва Ивайло Димитров. Никой от нас нямаше никакъв опит в ресторантьорството. За щастие, имахме един много добър готвач, Иво се казваше. И един ден стана така, че имахме предвиден банкет за 45 човека от една фирма, а Иво се оказа болен. Някой трябваше да сготви - но кой да бъде това? Къде ще търсим готвач няколко часа преди събитието? 
Тогава казах: „Аз ще готвя!“. И влязох в кухнята
Приготвих 45 салати, 45 предястия, 45 основни - свинска пържола с кебапче и пържени картофки. И при пържолите приложих една хватка, която бях научил от мой познат - след като пържолите са вече готови, се заливат с бульона, останал при печенето, покриват се с фолио и остават така известно време, за да попият ароматите. Точно това явно е възхитило гостите на банкета, защото дойдоха в кухнята, за да поздравят... Иво! Като разбраха, че там шета не Иво, а Ивайло, останаха много изненади и още по-доволни. А аз получих първия си бакшиш - 300 лева!“, разказва шеф Димитров. 
Тази първа кулинарна история, която завършва с аплодисменти, показва на младия русенец, че неговата стихия няма да бъде инженерството, а приготвянето на храна. Това насочва Ивайло към Варна, където постъпва в Колежа по туризъм. 
Когато кандидатствах там, 80 човека се борехме за 16 места, спомня си русенецът.
С малка хитринка успял да вземе и кошмарния за него изпит по английски, за да се класира. Честно си признал по-късно и пред своите преподаватели, че неговата сила не са чуждите езици, нито пък медиите /темата за изпита по английски била „Защо харесваме Канал 1“, която трябвало да се развие на езика на Шекспир/, а е кухнята! 
И оттам нататък колелото се завъртя, обобщава лаконично шеф Димитров. Още като студент започнал работа в най-модерния по това време комплекс във Варна - „Хоризонт“, а 
на 24-годишна възраст вече бил главен готвач
Това става, след като русенецът е одобрен като един от 16-те участници в обучение на престижната верига „Хилтън“ за главни готвачи от Източна Европа. Обучението на всеки от участниците било на стойност 8500 щатски долара.
„Собствениците на „Хоризонт“ ме изпратиха на този курс, очевидно бяха оценили уменията ми да организирам и да разпределям работата. А скоро след това бях назначен за главен готвач. Нали си представяте как съм се чувствал като главен готвач на 22 майстори с опит, чиято средна възраст беше 50 години! Първите ми шест месеца направо бяха ужасни - трябваше да се докажа и да направя така, че да ме приемат“, продължава Ивайло Димитров. 
Запознанството му с един от шефовете на „Балкантурист“, Христо Ников, го отвежда в „Ривиера“. На 20-ия ден там 
става личен готвач на банкера Емил Кюлев и на бизнесмена Владимир Грашнов 
и при техните посещения във Варна менюто им става лична грижа на русенеца. 
Стана така, че точно в ония зверски, много объркани години, аз се хвърлих в дълбокото, казва шеф готвачът. 
Той може дълго да разказва с какво е изумявал български президенти, премиери, министри и техните високи гости от чужбина, които са оставали изумени и очаровани от умението на шеф Димитров да им поднесе традиционни български ястия, изпипани така, сякаш са създадени в кухните на световно известни заведения, обкичени със звезди „Мишлен“. 
Работата за мен е на първо място, признава шеф Димитров. И веднага прави още едно признание: „За съжаление, заради нея много често семейството ми е оставало все на второ място. От това години наред страда жена ми, а сега си давам сметка, че това се е отразило също и на моя 9-годишен син Матей. Толкова важни и вълнуващи моменти съм пропуснал. Но чувството за отговорност е по-силно от всичко. Сега усещам, че може би 
не съм бил прав да лишавам най-близките си от моето присъствие
Няма да забравя как за един Гергьовден ми се отвориха свободни дни и решихме за празниците да отидем до Костенец, като аз тръгнах без кола. Тъкмо пристигнахме и се обади управителят - нещо много важно предстояло и аз съм бил повече от необходим. И се разтичах - по влакове и автобуси, но в уречения час бях на работа във Варна. Запомнил съм и друг случай - в деня на Бъдни вечер във Варна бяха дошли моите родители, жена ми ми даде списък с продукти и излязох да пазарувам. И тогава ме повикаха на работа, оказа се, че собственикът се е върнал от лов и е донесъл дивеч. В ресторанта дойде и друг колега, който също излязъл на покупки със списък от жена си. Вечерта някъде към девет и половина собственикът се плесна по челото: „Ей, ама сега е Бъдни вечер! Какво правите тука?! Хайде да се прибирате!“. И 
ние се прибрахме - с листчетата със списъците, но без покупките... 
Особено когато си личен готвач на някого, за теб събота и неделя не съществуват, направо трябва да забравиш календара с дните!“, казва шеф Ивайло Димитров. И обобщава: „Голямата ни грешка е, че свикваме кухните да не работят без нас!“. 
Каквито и грешки да отчита, той все пак явно е от онази порода хора, които не могат да правят нещо, ако не го вземат присърце. Така беше с русенското състезание „На върха на ножа“, в което Ивайло Димитров, Живко Димитров и Петър Атанасов се включиха с цялото си същество. След това по същия сърцат и всеотдаен начин направиха първото регионално кулинарно състезание, което предизвика огромен интерес. 
Наред с множеството ангажименти като зам.-председател на Асоциацията на професионалните готвачи, журиране на състезания, селектиране, подготовка, консултиране в списъка на Ивайло Димитров със задачи, които не може да откаже, винаги остава неговият роден град Русе. От 10 години той отговаря в Асоциацията за професионалната подготовка в училищата - и русенската Професионална гимназия по туризъм знае, че във всеки един момент може да разчита на него. Много от нейните възпитаници, в израстването на които шеф Димитров има пръст - показвал е, съветвал е, окуражавал е - сега са водещи фигури в елитни столични ресторанти. Там са и Сали Али, и Владо Тодоров, и Алекс Иванчев, а много други са в чужбина и също жънат успехи, казва Ивайло. И веднага поклаща глава с горчивина: това е и хубаво, и тъжно - че даровитите млади готвачи веднага намират място в София или зад граница, но не остават в Русе.
„Като си идвам тук и като вляза в някой от големите добри ресторанти, виждам прекрасно оборудвани кухни с по трима души вътре - 
тези кухни направо са заприличали на музеи! 
А би могло Русе да се превърне в един разкошен кулинарен център, който да постави нов акцент в развитието на туризма. Имаме много идеи, за съжаление, най-често те се възприемат възторжено от градските управи, но след това не следва абсолютно нищо. Исках да ни дадат някой по-голям ресторант, за да можем от Клуба на професионалните готвачи да направим място за кетъринг, за събития, за различни форуми и презентации, демонстрации на традиционната русенска кухня в модерни интерпретации. Можем да правим състезания, тематични срещи, в които с готовност ще откликнат и ще участват моите приятели шефовете Манчев, Токев, Ути, Звездев. Те са готови да дойдат в Русе и да покажат пред тукашната аудитория своето майсторство и личния си чар. Стига да има къде да го направим. Тези дни, по време на туристическото изложение „Уикенд туризъм“, споделих със зам.-кмета по европейските въпроси Златомира Стефанова друга моя идея - можем да направим гурме круиз до Виена с корабите на „Дунав турс“. Пак със звездни имена от кулинарния бранш, топ готвачите на България ще покажат свои чудеса, а това би могло да бъде нова дума в круизния туризъм. И така Русе пак да каже първи нещо ново“, казва шеф Димитров. 
Засега обаче е сигурно само едно нещо: че през октомври той ще поднесе своята поредна вкусна изненада. За честванията на тортата „Гараш“ в Русе шеф Ивайло Димитров замисля да приготви бургер „Гараш“ с деликатен аромат на... шоколад! И това е само част от нестандартните идеи на русенеца, който е готов и има желание да ги сподели с колкото може повече русенци. Нужно е малко - подкрепа и разбиране. Дано да ги намери.