Тя знае как се изминава пътят от дете на суперзвезди до суперзвезда със собствен блясък. И ако в началото е била известна като дъщерята на Ингрид Бергман и Роберто Роселини, днес е достатъчно само да се каже името й - то говори всичко. Това е родената на днешния 18 юни през 1952 година Изабела Роселини. Предлагаме ви очерк за нея /с малки съкращения/, публикуван в сайта eva.bg. Заглавието е на редакцията.

Модел, актриса, наследница на известни родители, днес 69-годишната красавица живее в компанията на любимите си хора, животни и спомени. Понякога се поглежда в огледалото и си казва: „О, не е зле!“...
Актрисата с ДНК на великаните в киното, с кариера на топмодел, със силни мъже до нежното си сърце, с две прекрасни деца и едно внуче в последните години се посвети на животните. Грижи се за 150 кокошки, 25 патици, няколко прасета и три любими овчици. За да е сигурна, че грижите са правилните, се дипломира с отличие и в присъствието на приятелката си Хилъри Клинтън в колежа Хънтър със специалност „Поведение на животните“. Представя ги като „най-малките ми големи приятели“. Вдъхновяват я да направи няколко спектакъла и книга, провокирана от сексуалния им живот.
И докато 
бягството й от Холивуд е осъзнат избор
фермата, за която се грижи с помощта на двете си деца - Елетра и Роберто, е повик на сърцето. И на безкрайната обич към внука й Ронин, който живее близо до баба с майка си Елетра и баща си, актьора Калеб Лейн. Елетра е изпълнителен директор на фермата, наречена „Мама Ферма“, която създава заедно с майка си и благодарение на която хората, живеещи в района на Брукхейвън, Ню Йорк, имат пресни яйца, мляко и екологично чисти зеленчуци и плодове.
Фамилията е била винаги от голямо значение за жената, родена от греховната любов между италианския режисьор Роберто Роселини и шведската актриса Ингрид Бергман. „Светът не им прости това, но мама и татко са вдъхновение за всички нас!“
Да, светът наистина не прощава изневярата
на Ингрид Бергман, която е все още законна половинка на неврохирурга Питър Линдстрьом, когато ражда сина си Ренато Роберто Роселини. Годината е 1950-а - 35-годишната шведска красавица е звезда от световна величина, която има зад гърба си много успешни филми, сред които „Казабланка“ (1942 г.) и „Газова светлина“ (1944). В киносредите тя е известна с независимия си нрав и честите залитания по колеги.
„Така говорят само хората, които не могат да простят на една жена, че може да бъде независима, да следва сърцето и желанията си, да не се подчинява на системата и мъжете!“, ще коментира години по-късно дъщеря й Изабела Роселини. Именно тази упоритост, непреклонност и сила на майка й е причината на бял свят да се появят тя, близначката й Изота и малкият й брат Робертино.
През 1949-а Ингрид пише писмо до италианския режисьор Роберто Роселини, с което му засвидетелства възторга от новаторския му талант и желанието да работят заедно. Желанието й се сбъдва, а 
на снимачната площадка на култовия за киното филм „Стромболи“ двамата се влюбват лудо
Изпепеляващата страст и нежеланието на Ингрид да потулят романса си е причината личната им история да стигне до Сената на САЩ. От трибуната му сенаторът Едуин Джонсън произнася реч, заклеймяваща я като „слуга на дявола“. Заради незаконната си любов Ингрид и Роберто преминават през ада. Започва процес, който цели да отнеме американското гражданство на Ингрид, което тя е получила преди години. Обвинението - неморално поведение! Писателят хуморист Арт Бухвалд, който има колонка в американския всекидневник „Вашингтон Поуст“, свидетелства, че в редакцията са се получили поне 10 чувала с писма от читатели във връзка с аферата на Ингрид: „Изчервявах се многократно, когато четях тези писма на читатели, при това все християни. 
„Кучка“, „Сатана!“, „Пачавра!“, „Мръсници, които трябва да горят в Ада!“, бяха само част от многобройните страховити коментари
на тяхната любовна история“. Ингрид обаче запазва самообладание и успява да създаде спокойна атмосфера, в която заедно с трите деца от първия брак на съпруга й растат и трите, родени от брака й с Роселини, продължил до 1957-а.
Още тогава Изабела се очертава като истински закрилник на животните. Семейни кадри пазят спомени от обиколките в красивата италианска провинция и на всеки от тях малката Изабела е в компанията на коза, куче или котка. „Още тогава знаех, че животът ми ще бъде белязан от тази връзка. Природата е в сърцето ми, както и всичко, свързано с нея. Животните са много откровени, там няма фалш, няма лъжа, няма измама. Може би тогава не съм го подозирала, не съм го усещала така ясно, както днес, но помня, че използвах всеки възможен случай, за да си общувам с животните“, спомня си в интервю за списание „Венити Феър“ актрисата. 
Тя е 
много спокойно и балансирано дете, което не може да бъде уплашено
дори от здравословните проблеми, които съпътстват съзряването й. На 11 години е диагностицирана със сколиоза - изкривяване на гръбначния стълб. Прекарва две години със специална шина, която държи гръбнака й изправен и нито за миг не си позволява капризи или оплакване.
Като много смело дете и тийнейджърка я помни по-голямата й близначка Изота, която днес е професор по италианска литература в Рим.
„Изабела беше по-красивата от нас, но като че ли съдбата искаше на всяка цена да си уреди сметките с нея и й поднасяше неприятни изненади, свързани със здравето й, през няколко години. 
Изабела не се уплаши или отчая от нищо 
тя просто правеше своите малки стъпки по големия път. Беше много близка със сина на приятеля на баща ми, също филмов режисьор, Виторио де Сика - Кристиан, с когото обожаваха да танцуват заедно на филмови тържества и премиери. Тя обичаше да танцува в неговите обятия, там се чувстваше в безопасност и мисля, че Кристиан беше първата й голяма любов!“, коментира в интервю за документалния филм „Изабела“ голямата й сестра Изота Ингрид Роселини.
Изабела е силно свързана с майка си Ингрид. И точно тя я насърчава на 19-годишна възраст да се отдели от семейното огнище и да потърси реализация извън пределите на Италия. Докато посещава лекциите в прочутия колеж „Финч“ в Ню Йорк, Изабела работи като преводач на свободна практика от италиански на английски и като репортер за американския офис на телевизия РАИ. Колегите и зрителите я харесват, защото е хем красива, хем не злоупотребява с това. Запазеният й знак е пленителната усмивка с малък дефект на един от предните зъби - наследство от детски сблъсък с по-малкия й брат, когато 12-годишният Робертино я замерва с телефон.
Майка й плаче три дни без прекъсване заради загрозената усмивка на Изабела, но самата тя настоява да не отстранява дефекта, който в годините се превръща в неин запазен знак. Въпреки че израства в семейството на привидно богати и прочути хора, настоява да се издържа сама и започва работа като модел. А и майка й Ингрид е категорична, че жената трябва да разчита само на себе си и да осигурява сама доходите на семейството си.
Телевизията я среща с втората й голяма любов 
- американския кинорежисьор Мартин Скорсезе. 25-годишната красавица е изпратена да направи репортаж от премиерата на филма му „Ню Йорк, Ню Йорк“ и да го интервюира. Припламват любовни искри и след няколко срещи, споделяне на общ дом и много смях („Защото Марти е мъжът, с когото съм се смяла най-много!“) Изабела става негова съпруга. Бракът им продължава три години, но и досега двамата държат на приятелството си. По време на брака с Марти, както го нарича галено Изабела, интересът към нея като модел нараства. Пътува често между Милано, Париж и Лондон. Снима с най-големите имена на момента - Ричард Аведон, Брус Уебър, който й става близък приятел, и Питър Линдберг.
Славата, големите хонорари и честите отсъствия са причината за развода й със Скорсезе. Никой от двамата не рони горчиви сълзи. Впускат се в състезания на пистата, на която се изявяват. Той - в киното, тя - в моделството. На снимачната площадка на кампания за „Ревлон“ се запознава с красавеца Джонатан Уайдеман.
Моделът, който е настоящ креативен директор на „Майкрософт“, става втори съпруг
на Изабела Роселини и баща на дъщеря й Елетра, родена през 1983 година в Ню Йорк.
Тригодишният й брак с Джонатан съвпада с пика на моделската й кариера. Благодарение на договора си с козметичния гигант „Ланком“ Изабела става най-скъпо платеният модел в света.
Интересът към нея е огромен и самата Мадона я кани да се снима в скандалната й книга „Секс“, която се появява през 1992-а. „Хората в „Ланком“ се страхуваха много за продажбите си по това време, защото участието в тази книга според тях ме правеше лесбийка. Хорското мнение е ужасно нещо, то е способно да промени живота, съдбата ти... Заклеймяваха ме заради участието ми в тази книга, както и заради връзката ми с Дейвид Линч!“.  
И в тази любовна история Изабела има водеща роля. Запознават се на снимачната площадка на филма му „Синьо кадифе“ през 1986-а. За ролята на сексапилната певица Дороти Валънс режисьорът предвижда да покани Хелън Мирън, но Изабела успява да го убеди, че тя е най-подходяща за ролята. Същото упорство и целеустременост използва и за да го съблазни. Печели сърцето на Линч за шест години, както и голямата награда за женска роля на фестивала „Независим дух“.
Животът с Дейвид Линч не е лесен, защото ексцентричният режисьор живее в кинолента. Буквално. Мисли, диша и говори само за кино и филмови проекти, което от време на време дотяга на Изабела и тя се спасява в атрактивни като възнаграждение ангажименти като модел. През 1990 година животът й поднася и сладка, и горчива чаша едновременно. Новият филм на Линч „Диво сърце“ печели голямата награда на филмовия фестивал в Кан - „Златна палма“, но Изабела 
получава удар в гърба от козметичната компания, която приема като свое семейство
- „Ланком“. Заради възрастта й шефовете на гиганта предпочитат да подпишат договор с френската актриса Жулиет Бинош!...
По ирония на съдбата само година по-късно американският режисьор Робърт Земекис я кани за ролята на Лайл фон Руман - ексцентрична жена, която намира тайния еликсир на вечната младост, във филма „Смъртта й отива“.
„Когато човек е млад, около него винаги има напрежение, стрес. Работиш за кариера, за пари, за добър живот. Колкото повече остаряваш обаче, толкова по-точно се намества и фокусът ти. Никой не говори за това колко е прекрасно да остаряваш. Всички странят от тази тема заради бръчките, старческите петна, но моето мнение по въпроса е, че старостта е интересна - със или без бръчки!“, категорична е в интервю за списание „Венити Феър“ Изабела.
90-те години на миналия век са динамичен период в кариерата и в личния й живот. 
На снимачната площадка на биографичния филм за живота на композитора Лудвиг ван Бетовен - „Безсмъртна любима“, среща новата си голяма любов
- актьора Гари Олдман. Седемгодишната им любовна история е наситена с радост. Интересни филмови роли, пълноценен семеен живот, без да са официално семейство, в което присъстват детето на Изабела - Елетра, и синът на Олдман от предишна връзка. Заедно решават Изабела да осинови дете, което кръщава Роберто и което Гари отглежда като свое. До момента, в който не се събуждат демоните му от миналото - алкохолизмът и наркотиците, заради които влиза отново в клиника. Сърцето на Изабела е разбито за втори път (след изневярата на Дейвид Линч с неговата асистентка), след като Гари й съобщава, при това по телефона, че е срещнал красива манекенка в клиниката и се е влюбил лудо.
Оттук нататък започва най-продължителната й и балансирана връзка - тази с времето. Основава своя собствена козметична компания „Манифесто“, снима се в любимия сериал на дъщеря си Елетра - „Приятели“, написва първата си книга „Зелено порно“ за сексуалния живот на животните, която се превръща в тотален световен хит и й дава здрава основа да доразвива тази сюжетна линия. Прави го с помощта на цял екип и на бял свят се появяват няколко документални продукции, театрален спектакъл и нова книга. Пише книга и за майка си Ингрид Бергман, за която снима и документален филм.
Помирява се с козметичните компании и Холивуд, които дискретно я избягват
Причината - Изабела е една от малкото актриси, които не прибягват до услугите на пластичен хирург. Тя дори се гордее с това, без да го превръща в кауза. 
„Да, щастлива жена съм. С времето се помирихме преди много години, но сега успях да направя това и с хората“. Хубав автопортрет, нали? Мек, пастелен и чудесен за финал.