Инициатива за издигане на паметник на Панайот Хитов до къщата му в Русе е подел русенският клон на национално дружество „Традиция“. 
Идеята всъщност не е от вчера, подчертава управителя на русенската структура Мартин Календжиев. От патриотичната формация вече са влезли в контакти с именития скулптор Георги Радулов, който е готов безвъзмездно да предостави проекта си на фигуралната композиция на войводата, който е готов и стои в ателието повече от двадесет и пет години, чакайки по-добри времена за реализация. 
Мартин Календжиев ни предостави част от интервю с именития русенски скулптор, в което накратко се представя зараждането на идеята за паметника.
„Идеята за паметник на Панайот Хитов в Русе е с много, много дълга история, казва Георги Радулов и продължава: Още през 80-те години на миналия век, когато се мислеше да се прави къщата му музей (на днешната ул.“Борисова“ до Художествената галерия), се реши до нея да има и паметник на Хитов. Тази задача тогава се възложи на бачо Колю (Никола Терзиев-Колю Желязото), който се хвана да я реализира с много ентусиазъм. И... понеже ние с него работихме в едно ателие тогава, той на двора пред моето ателие направи фигурата едно към едно - с височина 2,60 м. Когато обаче дойде делегация от София, начело с Пенчо Кубадински, Петър Данаилов и целия антураж - да гледат проекта, стана така, че за съжаление 
Кубадински не го хареса
Този факт удари много по самочувствието на Колю Желязото. И той заряза целия проект на паметника - на двора, там, където беше ателието... И с времето фигурата се разруши... Бачо Колю до такава степен се беше ентусиазирал с правенето на скулптурата, че беше влязъл във връзка с внука на Панайот Хитов - д-р Хитов, тогава още жив - идваше да позира, щото бачо Колю намираше, че д-р Хитов много прилича на дядо си. Направи му хубав портрет и му казваше - „Слагам ти само един дълги мустаци и паметникът ще стане“. Обаче, както казах - нещата не потръгнаха, бачо Колю се огорчи много. Той дори беше взел аванс за изработката на проекта, но никой нито му поиска да върне парите, нито нищо. Инициативата се потули. Бачо Колю се огорчи много... Продаде си тука апартамента в Русе и отиде да живее в София. С две думи - работата се занемари. Междувременно се смени ръководството на града. Настъпиха промените от края на 1989 година. Така идеята за паметника пропадна. Остана единствено паметната плоча до къщата на Панайот Хитов, която може да се види до днес там. На нея пише, че на това място ще бъде изграден паметник на войводата.
След 1990 година, като видях накъде вървят нещата, аз си казах, че този проект с паметника на Хитов трябва да се възобнови. Хванах се и проучих всички снимки на войводата, направих си справка и за наличните негови паметници из цяла България. Проектът, който направих, не е работа от днеска за вчера. Максимално съм се придържал към документалните дадености. 
Имах няколко варианта, но този ми допадна най-много, така - настръхнал, най-комитски, дето се вика - страшен хайдутин
Проектът за паметник, моята фигура на Панайот Хитов - вече над 25 години лежи в ателието ми, а понеже съм и на възраст и мислех да я подаря или на музея или на галерията. Бачо Колю я е виждал и много я одобряваше. Дори скоро в Русе беше един от най-големите скулптори на България Альоша Кафеджийски, който като я видя и каза: „Гоше, заслужаваш поздравления за този проект!“ И така, времето минава. Аз пак заявявам, че ако има воля и желание, този паметник може да се реализира. Готов съм чрез дружество „Традиция“ да даря този проект на Общината и паметникът да стане факт, дай Боже да има само здраве. Понеже самото място в района на къщата е малко, фигурата на паметника не бива да бъде много голяма, най-много с височина 2,40-2-60 м. без постамента. Навремето още се спореше - с арх.Белчо Петров сме говорили къде точно да бъде паметникът - пред самата художествена галерия или обърнат с лице към кръстовището на сегашните улици „Борисова“ и „Панайот Хитов“ - пред самата къща на героя. Аз смятам, че втория вариант в днешната ситуация е по-удачен“, обобщава Георги Радулов.
Наша справка в архива на вестник „Утро“ ни отведе в далечната 1986 година към брой 307 от 31 декември 1985 г. на неговия предшественик - в.“Дунавска правда“. В рубриката „Обекти, изграждани с парично и трудово участие на трудещите се“ е публикувана статия със заглавие: „Паметникът на Панайот Хитов“, в която е представен кратък разговор с арх. Белчо Петров. За паметника е посочено, че той е „един от обектите, които ще се изграждат през първата година (1986) на деветата петилетка в резултат на произведеното допитване до населението за участие с парични средства и доброволен труд в благоустрояването на родния град“. 
От разговора с архитекта научаваме още, че „проектите на скулптурната фигура и архитектурното решение, които са в духа на българското възрожденско изкуство, но в същото време носят една подчертана съвременност, вече 
издържаха „изпита“ пред държавната комисия в София и получиха висока оценка
Тяхното реализиране предстои да бъде осъществено през 1986 година паралелно с още един обект - къщата на Панайот Хитов“. 
Много добре е представен и пластичният образ на скулптурата, който е „изграден като копие на една от най-популярните снимки на Панайот Хитов. В обемното изражение от тази фотография е застъпен целият бунтовнически арсенал на войводата - униформата, пищовите и т.н. Стъпил здраво на нозете си, образът носи чисто земен характер, какъвто е бил самият живот на войводата“.
Предвиждало се е фигурата да бъде изпълнена от бронз с височина 4,20 м и да е поставена върху гранитен постамент, висок 40-50 см.
Според арх.Б.Петров скулптурата на паметника, съобразена и със заобикалящата й среда, е трябвало да изглежда по следния начин: „За да създадем собствена среда и подходящ микроклимат на паметника на Панайот Хитов, замисляме архитектурна композиция, която да се състои от три компонента - фигурален паметник, къщата на войводата, която ще бъде отново изградена, и сградата на неговите наследници. Двете къщи ще образуват едно затворено пространство - вътрешен двор, оформен в духа на възрожденската русенска архитектура, в който паметникът ще стои съвсем автентично, отделен като пендара на фона на високото строителство. Това е нашата идея и дано да й дадем най-правилното решение. Защото го дължим като наследници на богатите възрожденски традиции на нашия край!“
Русенските членове и симпатизанти на НД „Традиция“ вече имат изготвена концепция за реализирането на тази родолюбива идея - паметник и къща-музей на именития войвода. За целта те са предприели и съответните организационни действия по администриране на каузата си.

Боян ДРАГАНОВ
Стоян СТОЯНОВ