Росица Христова е новият здравен медиатор към Община Русе и нейната работа се състои в това да помага в комуникацията с уязвимите групи, насочвайки ги към здравни и социални услуги. Тя самата е от ромски произход, на 31 години, със завършено висше образование и вече има опит като социален работник.

- Г-жо Христова, разкажете как премина вашето обучение и какви изисквания покрихте, за да заемете позицията на здравен медиатор?
- След като разбрах за подбора за здравни медиатори, се явих на конкурс и бях одобрена. В случая е предимство, ако знаеш ромски език. Помогна ми много и фактът, че вече имах натрупан опит в социалната сфера, защото преди това работех като социален работник. 
Изискването бе да имам средно образование, аз надскачам този критерий
и имах опасения дали не биха дали възможност на друг човек именно заради това. Завършила съм начална училищна педагогика с английски език бакалавърска степен, а след това и магистратура  по превенция на престъпността и пробационни практики. Работила съм и по различни проекти, насочени към общността - провеждали сме информационни кампании в кварталите, например Средна кула.
- Как избрахте да тръгнете в професионален план в тази посока?
- Може би защото ми се иска да натрупам допълнителни знания, аз вече имам опит в социалната сфера, въпреки че съм сигурна, че има още какво да науча. Работата ми като здравен медиатор е насочена към здравните нужди на населението. Засегнато е и образованието, защото отпадането от образователната система засяга най-често ромските деца. 
Ромското и турското население са в движение - те влизат и излизат от България, вземат децата си със себе си, но прекъсват и образованието им
което води до тяхната невъзможност да завършат образование и да продължат да работят.
- Вие бяхте назначена като здравен медиатор в началото на месеца, на този етап какви са вашите първи впечатления от работата ви?
- Точно така, постъпих на длъжността началото на юни. Вчера имах възможност да обиколя няколко крайни квартали на град Русе, както и села, в които тече информационна кампания във връзка с коронавируса и ваксините. Това, което ми направи впечатление, е, че голяма част от хората не са информирани какво всъщност представлява Ковид-19 и какви са ваксините. Казват, че се страхуват, но защо - не посочват, обикновено казват, че не знаят. В такива случаи ги питам: „Не е ли по-добре да се ваксинираш и да не се страхуваш от болестта, вместо да си болен?“.
- Споделете още малко по темата за страховете и настроенията сред хората.
- Има такива сред тях, които казват, че са преболедували вируса и не са склонни да си поставят ваксина, защото приемат, че са някак си застраховани вече. 
Страх ги е от ваксината
Аз се опитвам да им обясня, че е възможно да има странични реакции, но трябва да говорят със специалисти, ако имат придружаващи заболявания. Например един човек ми показа, че има разширени вени, и сподели, че се притеснява заради това. В такъв случай ги съветвам, че към момента е хубаво да го обмислят и когато са категорични, да се свържат с мен. Имахме разговор с д-р Генева от РЗИ. Когато има повече желаещи да се ваксинират, ще изготвя списък и тя ще съдейства. Например ако е необходимо да им се предостави мобилен екип на по-отдалечените райони, където на хората е трудно да се придвижат към града, за да бъдат ваксинирани.
- Един от първите въпроси, които е нормално да  ви зададат, е вие лично имате ли ваксина и ако не - защо? Как отговаряте на подобни запитвания?
- Такъв въпрос не са ми задавали. Ако имах поставена ваксина със сертификат, щях да отида и да служа като личен пример. Аз нямам на този етап, защото трябва да се консултирам с доктор специалист и изчаквам именно това. Мога да кажа обаче, че бих си сложила.
- Какви според вас са основните мерки, които трябва да се предприемат, за да се преодолеят предразсъдъците и опасенията и да се засили процесът на ваксинация сред уязвимите групи?
- В случаят информирането на хората и провеждане на такива кампании е от голяма значимост.
Хората чуват в медийното пространство и главно в интернет как ваксината може да им навреди, как умират хора, но не се вслушват колко е важна ваксинацията
и че трябва възможно най-много хора да си я направят, за да се получи важният за преодоляването на пандемията колективен имунитет. Това, което си говорим с тях, е, че знаят, че трябва да носят маски, да спазват дистанция. Малко хора споменаха, че трябва да поддържат хигиенните си навици като миене на ръце, ползване на дезинфектант и т.н.
- Може да се каже, че вашето поле на работа е много специфично, като има определени препятствия пред вас на позицията - вие сте млада и сте и жена. Как сте възприета от общностите, с които работите, и смятате ли, че тези два фактора са потенциални пречки?
- Имах вече няколко консултации с жени, които имат 3-4 деца или са бременни. Когато говорим например за методи на контрацепция, се случват много добре нещата, доверяват се, изслушват ме. 
Ако насреща им бе мъж, това щеше да се случи по-трудно
Моят колега е мъж и когато той се върне на работа, мисля, че като екип ще се получат добре нещата. Ромските майки имат съпротива да споделят по-деликатни неща с мъже, срамуват се. Мисля, че като жена ще ми се доверят по-лесно. В квартал Средна кула съм работила по проекти и ме разпознават, имат ми доверие и не съм срещнала затруднения там например като жена.
- Познавате ли други здравни медиатори и имали ли сте възможност да се срещнете?
- Имаме фейсбук група на националната мрежа за здравни медиатори, там постоянно си обменяме информация. Към момента най-актуална е здравноинформационната кампания за коронавирус. Всеки споделя колко хора са се събрали, обсъждат се запитвания и т.н. Предполагам, че когато отпаднат мерките, ще имаме една голяма среща, където да се запознаем, но все още не сме. Засега в цяла България има около 290 здравни медиатори, като 50 от тях са нови.
- Как точно ви помага в работата вашият ромски произход и вие като част от това общество как възприемате проблемите му?
- Възприемат ме като техен човек, много е важно как ще застанеш пред тях и как ще говориш с тях. Важно е да четеш по външният вид също. За да работиш с подобни групи от хора, първо трябва да им знаеш проблемите. 
Например външният вид на човек може бързо да ти даде представа за него и затрудненията му
Онзи ден се срещнах с една майка и когато видях 2-3 деца около нея, си дадох сметка, че може би те нямат достатъчно дрехи и храна. Започвам вече в главата си да придобивам една визия какви проблеми има тази майка и децата й, насочвам въпросите си към това - посещават ли децата детска градина или училище, как се придвижват, имат ли с какво да пишат, здравно осигурени ли са, комуналните сметки заплатени ли са и т.н. Предстои ми нова среща с тази жена и децата и ще бъдат записани в детска градина. В конкретния случай не знаем как ще се случат нещата, тъй като не е сигурно имат ли адресна регистрация. Но има услуги, които биха я подкрепили да бъдат заплатени тези задължителни изследвания за постъпване в детска градина. Работим в тази насока с нея.
- Вярно е, че отскоро сте на работа, можете ли да посочите трудностите, с които сте се сблъскали до момента?
- Още бих казала съм съвсем в началото и не мога да кажа, че нещо ме е затруднило. Може би когато натрупам повече опит и проведа повече срещи с хората, тогава бих могла по-ясно да посоча появилите се трудности.