Когато преди време абитуриентката от Хасково Чана Лозева се готвела за кандидат-студентските си изпити, тя била убедена, че архитектурата е нейната бъдеща професия. Явно това все пак не е било идея фикс, която да я обсеби до такава степен, че да кандидатства единствено в Архитектурния университет. Като разумен, макар и не толкова силно желан вариант момичето подало документи също и в Лесотехническия университет, където кандидатствало за специалността „ландшафтен архитект“. 
Сега Чана Лозева казва: „За мой късмет кандидатствах и там“. И по всичко личи, че ако днес й се наложи отново да избира специалност, тя едва ли ще пожелае нещо различно от ландшафтната архитектура. Защото тъкмо в това младата жена намира многобройни и разнообразни възможности за реализация, а работата й доставя неимоверно удоволствие. Работиш с живи растения, докосваш живи същества, на практика нещата никога не се повтарят - 
всяко цвете, растение, храст, дърво е само по себе си оригинално и неповторимо
а да се грижиш тази хармония в ансамбъл да докосва сетивата на хората - това си е истински късмет. 
Чана Лозева отскоро е новият директор на общинското предприятие „Паркстрой“. Нейна - и на нейния екип, разбира се, е грижата и отговорността за парковете, градините, зелените площи, лехите и алеите в града и околностите му. Младата жена поема предприятието, което е приемник на някогашното ЕООД „Паркстрой“ и има наистина славна биография.
„В момента нещата са малко сложни, защото с чистотата и поддържането на града се занимаваме и ние, и частната фирма, която последните 6 години е поела значителна част от поддръжката на града. Често пъти хората не са наясно кои са нашите задължения, а кои - на частната фирма. И нерядко ние отнасяме и негативи, които несправедливо са отправени по наш адрес. В „Паркстрой“ работят 80 човека /не са много/ в 3 основни направления: опазване на околната среда, чистота и въздушен транспорт. Това последното означава, че наша грижа е поддръжката на летището, косене, почистване, поддържането на пистата в състояние да могат на нея да кацат самолети“, обяснява Чана Лозева. 
Тя самата идва в Русе през 2012 година. Обикновено причината южните хора да прекосят Балкана и да се озоват в много различната за тях Северна България е много лична. Така е и за ландшафтния архитект Лозева, която заменя меките извивки на онази река, направена прочута от хасковския поет Симеон Стоянов с песента на „Щурците“, в която се казва: 
„Край реката редят се, редят се тополите“
И пристига в града на Дунава. 
С идването си започва работа като отговорник за централната част на града. „Познавам се със старите технички още от някогашния „Паркстрой“, в предприятието тогава още работеха някои от старите работници. Това бяха хора професионалисти, които не просто си разбираха работата, но я обичаха безкрайно. Някои от тях бяха с по около 30-годишен стаж в поддръжката на града, познаваха всяко кътче и бяха наясно с всеки детайл. Така че днес, когато поемам предприятието, аз не идвам на непознато място - наясно съм с характера на работата, но съм наясно и с традициите. И не само с това, че Русе е град, в който озеленяването започва да се прави професионално преди столетие - все пак след Освобождението тук е имало 50 хиляди жители, докато в София населението е било едва 10 хиляди души. През 2004 година се навършват 100 години от началото на озеленяването на Русе, всичко е било правено с мисъл и вкус, а с течение на времето това е доразвивано и обгрижвано. Така че и в момента Русе има много зелени площи - в града те са около 3000 декара. Но е имало и много други дейности, които са помагали при поддържането на това зелено богатство. Например някои от старите работници са ми разказвали, че е имало
поливане по протежение на целия булевард „Цар Освободител“
Две жени са поливали постоянно зеленината в алеята, разделяща двете платна. И на мен много ми се иска да успеем да възстановим тези поливания, не само на „Цар Освободител“. Климатът в Русе е специфичен и всъщност тук пролетта е много тежък сезон - имам предвид за нас. Тревата расте не за дни, а за часове и трябва да се коси постоянно. А след това идва лятото - всички знаем с какви температури. Затова водата е много важен елемент в нашата работа. Много се надяваме на това да можем отново да ползваме съществуващите кладенци за поливане. Вече са направени нужните проверки и очакваме разрешението от Басейнова дирекция, което ще ни даде възможност да черпим вода от кладенците“, казва Чана Лозева.
Като професионалист тя оценява зеления разкош, който притежава градът. И не показва да е обзета от необуздани мераци на всяка цена „да каже своя дума“, както нерядко правят хора, внезапно заели началническо място и твърдо решени да заличат старото и да въведат свои „иновации“. „Прекрасните русенски градини просто трябва да се поддържат - има насаждения, които трябва да се подменят, дърветата трябва да се изрязват, като за различните видове и резитбата е специфична. В Русе наистина има много интересни ботанически видове - и в парковете, и в градините в центъра. Характерно за града е, че голямо разнообразие има и в кварталите. 
В „Дружба“ има един японски клен на около 40 години
Тогава градът е бил разделен на осем района, всеки район е имал техник, който е подбирал насажденията за своята територия, благодарение на това хората могат да открият какви ли не дървесни и растителни видове в зелените пространства. В Русе има 120 000 дървета. Засаждането на дървета е било приоритет, особено по време на обгазяването на града, старите технички са ми разказвали за това. А пък всички знаят, че именно от „Паркстрой“ в Русе тръгват първите граждански протести в България. Паркоустройството е било извънредно важно за града. Само в Парка на младежта площта е над 200 декара“, продължава Лозева. 
Тя е скептична по отношение на масовите акции за залесяване. „Не можем да залесим всичко. А и не е необходимо. По-скоро е добре да засадим едно дърво - но да го направим когато трябва, а още по-важно е след това да се грижим за него. И особено на това да се научат децата. Засаждането на едно растение е най-малкото усилие. По-съществена е грижата след това - да торим, да плевим, да поддържаме. Макар че и самото засаждане също не е толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед. Ето, 
всички се сещаме да садим дръвчета през пролетта, а това трябва да става през есента
Късна есен е най-добре. Тогава растението е заспало. Засаждайки го есента, му даваме шанс, ако зимата е сравнително мека и вегетацията започне, растението да може да тръгне да се развива. А не да го стресираме, като го садим напролет, когато вегетацията му вече е в ход“, обяснява специалистката. 
От какво има най-неотложна нужда предприятието, което тя е поела?
Да му се дефинират ясно дейностите, с които то се занимава, и те да са финансирани адекватно, отговаря лаконично Чана Лозева. И допълва: „И да намерим повече хора“. Тя едва ли живее с илюзията, че може да се върне времето на осемте района на „Паркстрой“ с по 30-40 работници във всеки. Но пък знае каква е ситуацията в Пловдив - там 1400 души са ангажирани с почистването на града, а 700 с озеленяването. В Западна Европа комуналните сфери са изцяло общински предприятия, казва ландшафтният архитект. Където и да пътува - във Виена, в Мадрид или другаде, тя не пропуска с професионално око да разгледа зелените пространства, парковете, местата за почивка и за развлечения на децата. Към опита си е прибавила и поддръжка на зеленината и засаждането на цветя в имения на остров Нантакет, с което се е занимавала в продължение на половин година по студентска програма.  
Като ландшафт много ми харесва Барселона, имат интересни паркове и впечатляващи детски площадки 
за по-големите деца. Това е нещо, което в Русе липсва - открито място с разнообразни развлечения и съоръжения за по-пораснали деца. Наложително е и Русе да има хубав скейт парк, за да могат тийнейджърите да се забавляват, без да пречат, казва Лозева. 
„Нещата започват от малкия човек - и с грижата за неговите места за забавления, но също и с това да го научиш да се грижи за чистотата. Колко пъти казваме: „Хората трябва да имат повече съзнание, да не изхвърлят безразборно боклуци“. Но това съзнание няма откъде да се появи, ако детето от малко не свикне, че не бива да изхвърля хартийки и опаковки на тротоара. Хубаво е, че напоследък стават все повече тези, които дори като вървят по улицата, виждат захвърлена от някого хартийка, се навеждат и я прибират. Имам доста познати с деца, които заедно излизат да събират боклуци, заедно компостират битови отпадъци“, продължава Чана Лозева. И разказва, че и нейната дъщеричка, 6-годишната Ана, вече е наясно с компостирането. „Живеем в къща с двор, имаме си три отделни съда за отпадъци. 
У дома изхвърляме единствено пластмаса
А и тя е само една чантичка на седмица. Впрочем, в САЩ ако не си разделил боклука - в отделните съдове за пластмаса, стъкло, хартия и общ боклук, просто колата няма да ти вдигне отпадъците и те ще си останат пред дома ти“, обяснява тя. 
Не си губя времето с коментари във фейсбук, това не ми е интересно, казва Чана Лозева. Предпочита в свободното си време да си общува с малката Ана. И да свещенодейства в своята домашна оранжерия. Там си отглежда биодомати, сега обмисля да си засади билки. И е убедена: „От нас зависи да се върнем към такова отглеждане на плодове и зеленчуци, което да е разумно и щадящо и почвата, и въздуха. В България климатът става все по-топъл, киселинните дъждове се увеличават, а много хора продължават поради незнание да увреждат почвата с амониева селитра. В Родопите цели райони са убити - тези препарати се изливат в реките, оттам преминават в почвата, във въздуха. По света вече се опитват да се върнат към по-природните методи, в Америка забраняват част от хербицидите. В Холандия през 60-70-те години са си отровили почвите. При нас все още положението не е неспасяемо - тук все още ягодите се гледат на почва. Защото в Англия ягодите растат в чувалчета... Ние, хората, все се мъчим да измамим и да надхитрим природата. А когато бумерангът пристигне обратно, се чудим откъде идва това чудо, което ни е сполетяло. Вместо да помислим преди това и да пощадим същата тази природа, без която не можем“.