Младият актьор или младата актриса - дълго време това определение съпровожда името на творци, когато правят първите стъпки в театралната си кариера. Споменаваме го като вяра, като обич, като надежда, свързана с първите им професионални изяви на сцената. Но вече граничните 50 години сякаш слагат край на употребата на това толкова гальовно определение: младите актьор или актриса неусетно са се озовали в  преддверието на зрелостта в театралното изкуство. Така те се сбогуват с младостта и поемат по пътя на зрялото творчество.
Актрисата Петя Венелинова тази година е тъкмо на този кръстопът. Но с какъв натрупан опит и професионализъм тя ще тръгне в новия си път, какво от енергията на младостта ще трябва да запази в играта си?На тези въпроси тепърва тя ще отговори с бъдещите си изяви на сцената. 
Тя 
израства в семейство на театрали от Монтана 
и така съвсем закономерно още от малка се увлича от магията на театъра. От 1989 г. като стажант-актриса играе последователно и в драматичния, и в кукления театър на северозападния град. През 1998 г. завършва в НАТФИЗ „Кр.Сарафов“ специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф.Пламен Марков. Като професионална актриса вече играе още няколко години на сцената на театъра в Монтана. Първите й роли са в младежки образи като Агнес от „Училище за жени“ от Молиер, Пък в „Дванайсета нощ“ на Шекспир, Дъщерята в „Бащата“ на Стриндберг и др.
Тъкмо в този театър - в Монтана, в края на 90-те години на 20 век актьор, режисьор, а по-сетне и директор е русенецът Орлин Дяков. Възникналата любовна тръпка помежду им ги свързва здраво и тя прераства по-късно в едно щастливо семейство. Двамата решават да се  преместят в родния град на Орлин и от 2000 година те вече са Русе. По-късно към това младо русенско семейство се прибавя и малката им дъщеричка Мария. От 2012 г. конфигурацията се повтаря: Орлин Дяков става директор на русенския театър, а Петя е актриса.
Петя Венелинова е в състава на русенския театър от 2001 година - вече цели двайсет години. В този период тя разкри постепенно, изграждайки роля след роля, силата на своето актьорско дарование, разкри 
умението си да се превъплъщава в различен тип образи
коренно противоположни като натюрел, житейски манталитет, емоционална и мисловна нагласа. Или, както се казва на театрален жаргон, тя притежава широко амплоа.
Първите й роли на русенска сцена ни срещнаха с млада актриса, която с лекота и емоционална дълбочина  навлезе в душевния свят на нейни връстнички - момичета, които изживяват различни катаклизми в живота и винаги реагират борбено - с гняв или болка спрямо несправедливостта на живота. Такъв спонтанен бунт и същевременно лирични изблици имаше в роли като Катрин от „Паметта на водата“ на Ш.Стивънсън, Момичето от „Ключ за седмото небе“ от И.Пеева, Жил Торнър от „Пеперудите са свободни“ на Л.Герш, Олга от „Кръстопът под наем“ на О.Дяков и др. Тази линия на лирико-драматичното начало в ролите си тя продължи и в по-късни изпълнения - Дойката от „Медея“ по Еврипид, Жулиета от „Жулиета“ на А.Вишки, Гертруда от „Хамлет“ на Шекспир. В тях драматичното беше още по-силно придадено и предизвикващо мигове на разтърсващи емоционални моменти.
В ролята на Елена Стрелкова от „Господарката“ по разкази на Чехов /2012 г./ обаче Петя Венелинова не остана само до лирико-драматичния рисунък на своята героиня, а прибави към него за първи път и умението да  придаде на изпълнението си остър трагикомичен заряд. Така в тази роля открихме, че тя е актриса, която умее да придаде и по-остър, по сатирично-метафоричен рисунък на ролята. В следващите свои изпълнения Петя Венелинова се изяви като актриса, която 
с лекота изгради образи на жени, обладани от манията да бъдат властолюбиви в живота, да командват
да бъдат суетни и горделиви, да преминават грубо и арогантно прегради, за да осъществят своите цели. Или тя успешно навлезе в територията на т.н. характерен персонаж. Предизвикваше смях преливащата суета, но и духовната ограниченост на героините й. Така победоносно шестваха на сцената Кристин от „Вечеря за глупаци“ на Фр.Вебер, Лорънс от „Валят пари“ на С.Тиери, Бриджит от „Помощ, жена ми е луда“ на Ж.Барбие, Маря Антоновна от „Ревизор“ на Н.Гогол, Големанова в „Големанов“ от Ст.Л.Костов, Кюфтелия в „Коя гад изяде кашкавала“ на режисьора Теди Москов. В Катрин Крамер в „Двама съвсем голи мъже“ от С.Тиери, юбилейния спектакъл, в който тя се представи на 20 май, видяхме също хармонична смесица на комедийни и драматични нотки.
Но върхът в сатирично-комедийните образи бе в една от последните й роли - Крокодилката от „Суматоха“ на Й.Радичков. За това изпълнение тя получи номинация за поддържаща женска роля на тазгодишните награди „Икар“ на Съюза на артистите в България, както и номинация за женска роля на наградите „Златен Кукерикон“ на Сатиричния театър. Само 
в един монолог актрисата разкри толкова много черти от стихията на българската жена 
- и любовта й към живота, семейството, и бунта й срещу зле разбраното „мъжкарство“ на българина, срещу страхливостта или абсурдното понякога бунтарство на същия този мъж, който не знае какво да прави в една истинска житейска суматоха. В тази й роля, в този й монолог имаше и бликнал лиризъм, гняв, остро чувство за хумор, пародия, гротеска. Само един монолог, но достатъчно силен като гръмотевица в обърканата суматоха на мъжете в тази емблематична комедия на Радичков.
Ето, така се движеше плавно и с натрупване на похвати и разнообразни изразни средства изкуството на актрисата Петя Венелинова - една смесица от лирико-драматични образи и такива, в които гротеската или пародията звучаха в метафорично-социален план. Така тя на русенска сцена се приближаваше към годините на зрелостта - уверено, без много шум в творческото си израстване, но навлизайки категорично и уверено в територията на майсторството.
Петя не забрави и първата си любов  - кукления театър
Няколко години в периода след 2001 г. тя беше и част от състава на русенския куклен театър, където направи хубави роли в спектакли като „Малкото голямо пътешествие“, „Мери Попинз“, „Малкият Мук“, „Пепяляшка“. В тях се разкри другата й дарба - майсторско боравене с куклата и умението да й вдъхне живот на сцената. И досега Петя винаги присъства на премиерите на този театър и искрено се радва на неговите успехи.
Актрисата Петя Венелинова пристъпва в зоната на зрелостта с впечатляващо натрупан актив от много добре изиграни роли, с едно завидно актьорско майсторство, което предполага, че и пътят й след кръстопътните 50 години ще бъде все така успешен и творчески плодотворен. 

Крум ГЕРГИЦОВ