Той е сред създателите на водородната бомба, но по света става световно известен като защитник на човешките права. А за хора като него в родината му никак не е безопасно. Това е академик Андрей Дмитриевич Сахаров, миролюбивият гений от Съветския съюз, от чието рождение днес се навършват 100 години.
Андрей Сахаров е роден в Москва на 21 май през смутната за Русия 1921 година. Семейството му принадлежи на старата и високо образована руска интелигенция. Баща му Дмитрий Сахаров е университетски преподавател по физика, но наред с точните науки се увлича и по хуманитарните. Затова подписът му носят както учебници, така и научно-фантастични произведения. Има огромно влияние върху сина си и му предава както рационалния си подход към света, така и търсещия си и способен да се възхити на красивото и да се възмути от неправдите дух. 
Майка му Екатерина също е част от културните кръгове на Москва, но в духа на времето жертва стремежите и амбициите си и остава вкъщи, за да се грижи за семейството.
До 12-годишна възраст малкият Андрей е обучаван у дома
В училище постъпва едва през есента на 1933 година. Но противно на скептичните очаквания на учителите, показва респектираща за възрастта си начетеност и бляскав талант. Затова не е изненада, че още на 17 години постъпва във Физическия факултет на Московския държавен университет.
След избухването на войната с Германия през юни 1941 година Сахаров е освободен от военна служба по медицински причини и заедно със състудентите си, които не са тръгнали за фронта, е евакуиран в столицата на Туркменистан - Ашхабад. Там през следващата година се дипломира и доказва, че силата печели битките, но умът печели войните. Младият физик започва работа в лабораторията на завод за боеприпаси в Уляновск. И там се среща не само с практиката, а и с любовта. Запознава се с Клавдия Вихирева и през 1943 година двамата вече са семейство. Радват се на три деца Таня, Люба и Дмитрий, които страдат наравно с баща си, когато през 1969 година Клавдия умира.
През 1945 година семейството се завръща в Москва, където Сахаров започва дипломната си работа във Физическия институт на Съветската академия на науките (ФИАН) под ръководството на Игор Й. Тамм. 
Две години по-късно вече има докторска степен
а през юни 1948 година менторът му е назначен да ръководи специална изследователска група към ФИАН, която да проучи възможността за изграждане на термоядрена бомба. Тамм привлича в групата Сахаров, който заедно с колегите си Виталий Гинзбург и Юрий Романов работи по изчисления, направени от групата на Яков Зелдович в Института по химична физика. 
Съветското откритие на основните идеи зад термоядрената бомба преминава през няколко етапа. 
През 1948 година Сахаров предлага дизайн, при който редуващи се слоеве деутерий и уран се поставят между делящото се ядро на атомната бомба и околния химически фугас. Моделът с аналогичен дизайн на „Алармения часовник“ на американския физик Едуард Телър, се нарича „Sloika“ или „Layer Cake“, както обикновено се превежда. 
Сахаров я сочи като „Първата идея“. Наред с това насочва и насърчава колегата си Гинзбург за „Втората идея“. Тя е оповестена през 1949 година, когато Гинзбург публикува доклади, предлагащи заместване на литиевия деутерид с течния деутерий. Когато се бомбардира с неутрони, литият дава тритий, който при сливане с деутерия генерира по-голямо освобождаване на енергия.
През март 1950 година Сахаров пристига в „Инсталацията“ /KB-11/ - специалния институт в затворения  съветски град Саров. Под научното ръководство на Юли Б. Харитон три години по-рано там е започнало разработване и производство на съветски ядрени оръжия.
Членовете на групите на Тамм и Зелдович се включват в производството на термоядрено оръжие.
Моделът „Layer Cake“ с чудовищната мощност 40 килотона е малък и достатъчно лек, за да бъде доставен със самолет. Първият опит с него е направен на 12 август 1953 година, а след успешното взривяваване Сахаров е награден с пълноправно членство в Съветската академия на науките. Така 
едва на 32 години младият физик става академик и част от елита на Съветския съюз -
вездесъщата номенклатура, за която ограниченията и недоимъкът на простолюдието не важат.
През същата година, след завръщането на Тамм в Москва, Сахаров оглавява теоретичния отдел в „Инсталацията“. И през следващата година прави концептуален пробив в разработването на високоефективни термоядрени оръжия. Така се ражда „Третата идея“, в чието създаване Сахаров има решителна роля. Това е модерна двустепенна конфигурация, използваща радиационна компресия, аналогична на успешния дизайн на американските физици Телър и Станислав Улам.
На 22 ноември 1955 година Съветският съюз успешно тества новата термоядрена бомба над полигона в Семипалатинск.
Но както Айнщайн се тревожи за последиците за човечеството от впрягане на ядрената енергия за военни цели, така и Сахаров 
започва да се вълнува от последиците от тестовете в атмосферата
на собственото му чудовищно творение. С течение на годините освободената радиация и трупащите се радиоактивни отпадъци ще започнат да вземат все повече жертви, опасява се той. И времето, за жалост, потвърждава страховете му.
След множество неуспешни опити да използва авторитета и влиянието си за убеждаване на висшия управленски ешелон да се спрат термоядрените опити,  през 1961 година Сахаров открито се обявява срещу плана на съветския лидер Никита Хрушчов за изпитания на термоядрена бомба с мощност 100 мегатона. Мотивите му са ясни - ще последва широко разпространение на радиоактивни отпадъци. Успехът му обаче е само частичен. На 30 октомври 1961 година Съветският съюз взривява бомба с мощност 50 мегатона.
Това е преломът, след който Сахаров започва да заема силни морални позиции относно социалната отговорност на учените.
През 1964 година Сахаров успешно мобилизира опозицията срещу фалшивите и в крайна сметка опровергани от практиката агробиологични доктрини на все още мощния биолог от ерата на Сталин Трофим Д. Лисенко.
През май 1968 година Сахаров завършва есето си „Размисли за напредъка, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, което се разпространява чрез машинописни копия - добре познатия от съветската ера на тотален контрол над информацията и идеите самиздат. Само няколко месеца по-късно, през юли, текстът е публикуван от „Ню Йорк Таймс“ и други западни издания. И духът е изпуснат от бутилката. 
„Свобода на мисълта е единствената гаранция за осъществяване на научен демократичен подход към политиката, икономика и култура“
пише дисидентът. В текста си той предупреждава за сериозните опасности, заплашващи човешката раса, и призовава за намаляване на ядрените оръжия. Наред с това прогнозира и подкрепя евентуалното сближаване на комунистическата и капиталистическата система под формата на демократичен социализъм. На критика са подложени и нарастващите репресии срещу съветските дисиденти.
От този момент до смъртта си академикът става по-политически активен в подкрепа на движението за правата на човека и други каузи. В отговор е лишен от всички привилегии и получава забрана да има какъвто и да е допир с проектите на съветската армия.
През 1975 година Сахаров е отличен с Нобелова награда за мир.
В обосновката за присъждането й Нобеловият комитет отбеляза безстрашния личен ангажимент на Сахаров в отстояването на основните принципи за мир между хората и го определя като мощно вдъхновение за цялата истинска работа за мир. „Безкомпромисно и с неумолима сила Сахаров се бори срещу злоупотребата с власт и всички форми на нарушаване на човешкото достойнство и не по-малко смело се бори за идеята за управление, основано на върховенството на закона. По убедителен начин Сахаров подчертава, че неприкосновените права на човека осигуряват единствената сигурна основа за истинско и трайно международно сътрудничество“, казват от комитета.
Воденото от символа на застоя Леонид Брежнев съветско правителство реагира с изключително раздразнение 
и не позволява на Сахаров да напусне страната, за да присъства на церемонията за връчването на наградата. Все пак традиционната за всеки лауреат Нобелова лекция на Сахаров „Мир, прогрес и човешки права“ е изпратена зад граница от втората му съпруга, с която сключва брак през 1972 година - съветската лекарка и общественичка Елена Бонер.
Сахаров и Бонер са двойка не само в живота, а и в обществените борби. Двамата се обявяват срещу  съветските политически репресии в страната и ескалацията на враждебността към Запада.
На това властта отговаря по единствено познатия й начин - Сахаров става обект на официално порицание и тормоз. 
През януари 1980 година е лишен от титлите и званията си и е 
заточен в затворения град Горки 
(сега Нижни Новгород), за да го принуди да млъкне след острите му критики срещу съветското нашествие в Афганистан и призива му за световен бойкот на предстоящите Олимпийски игри в Москва. 
През 1984 година съпругата му Елена Бонер е осъдена за антисъветска дейност и по същия начин е заточена в Горки.
През 1985 година Сахаров предприема шестмесечна гладна стачка, като в крайна сметка принуждава новия съветски лидер Михаил Горбачов да даде разрешение на Бонер да напусне страната, за да й бъде направена сърдечна операция в САЩ. По време на шестмесечното си отсъствие от страната тя се среща със западни лидери, правозащитници, творци и общественици, за да фокусира вниманието им върху каузите на съпруга си. Написва и  книга за тежкото им положение, озаглавена „Сами заедно“ (1986). Няколко месеца след като се връща при съпруга си, 
Горбачов освобождава семейството 
и през декември 1986 година двойката се връща в Москва и в обнадеждената от наложените от новия лидер гласност и преустройство Русия.
Последните три години от живота на Сахаров са изпълнени със срещи със световни лидери, интервюта в пресата, пътувания в чужбина, подновени контакти с колеги учени и писане на мемоари.
През март 1989 година е избран в Първия конгрес на народните депутати, представляващ Академията на науките. Всички титли и отличия са му възстановени и са му присъдени нови, а идеите, за които се бори, стават  официална политика на Горбачов и неговите наследници.
На 14 декември 1989 година, малко след 21 часа, Сахаров отива в ателието си за кратка почивка преди подготовката на важна реч, която трябва да изнесе на следващия ден в Конгреса. Жена му отива да го събуди в 11 часа, както той е пожелал, но го намира мъртъв. Внезапен инфаркт отнема живота му на 68-годишна възраст. 
Година по-рано Европейският парламент учредява Наградата за свобода на мисълта „Сахаров“. Тя се връчва на личности и организации за изключителни постижения в защита на човешките права и свободи в няколко категории. Първите й носители са един от най-известните политзатворници в света, а след това президент на ЮАР Нелсън Мандела и на един от най-последователните и най-силно заглушавани от официална Москва съветски дисиденти Анатолий Марченко (посмъртно).
По материали от интернет