Новина ли е, че населението на Русе и Русенска област се топи?
Не, то се вижда и с просто око.
Улиците са празни, пусти, призрачни, разни хора вървят по тях почти като зомбита, а парадоксът е, че на фона на нечуваната демографска пропаст единственото, което бележи ръст, са автомобилите. Всеки средностатистически русенец, спастрил 2000 лева, си купува някаква таратайка втора ръка, за да покаже някакъв стандарт. Е, не липсват и прекалено луксозни коли.
И дотам.
Нататък са търговските вериги, по коридорите на които народът търкаля колички със самодоволна наивност и самозалъгване, че като хване поредната куха промоция, печели много откъм баланса на семейния бюджет.
Но защо Русе - четвъртият някога като население град в България, се изпарява като лански сняг? Най-простият отговор е, че тази „златна индустриална кокошка“, както софиянци наричаха със завист някога нашия град, се превърна в клето пиленце без грам перушина по него.
Пресметнете само колко водещи предприятия със задграничен престиж бяха съсипани за 30 години - 
Дунавска коприна“ /която изнасяше дори за Япония/, „Изкуство“, „Славянско изкуство“, Хлебна мая“, Захарната, ЗЕИМ, Стефан Караджа“, Кожената, „Караминчев“. Върхът бе Корабната, гордостта на Русе, която правеше кораби и за Китай! Сигурно пропускаме и други солидни фирми, обяснението за чието затриване бе: „Ами, не издържат на международната конкуренция! Няма смисъл от тях“!
Едва ли маята и балатумът от Турция са по-качествени, но нашите хора решиха - вероятно не без лични финансови мотиви - ще теглим чертата, а след нас и потоп!
Случи се!
А други просто се възползваха от така нареченото раздържавяване, прокламирано като задължителна и революционна приватизация, грабеха с шепи и предадоха всяка метална пластинка из цеховете за скрап.
Тръгнаха си с луди пари, без никой да им потърси капка отговорност
Хиляди хора останаха без работа. По-младите решиха, че спасението е в чужбина. Като една наша позната, която работеше в русенски филиал на западна фирма, но в един хубав ден просто си стегна багажа и отиде в подобен филиал зад граница... в същата фирма. Където - забележете - получава 3 пъти повече, отколкото в Русе! За същата работа.
Защо ли? Защото в онази държава има истински синдикати, а и правителство, което, логично е да се предположи, подписва някакво рамково споразумение за размера на заплатите.
В онази страна от Средна Европа въпросът за стандарта на правото на труд и заплащането се оказаха изненадващо в друга, далеч по-хуманна и цивилизована орбита. И в тази страна работниците не тичат към Западна Европа, камо ли пък към ощавената и обрулена България.
Иначе - ако питате доскоро управлявалите - всичко е „6“ с нови магастрали, спортни зали, теренчета за футбол в населени места с преобладаващи баби и дядовци,  и заводи, които никнели като гъби.
Толкова е „хубаво“, че няма накъде.
Особено в умиращите едно след друго русенски села. В тях - с извинение - навсякъде мирише на смърт. Празни и пусти дворове с избил саморасъл див орех, някой самотен вдовец или вдовица през няколко къщи, затворени училища, никаква раждаемост, а само камбанен звън за упокой, спрени автобусни линии в един малък и клет свят, откъснат от другия. Един-двама, петдесет арендатори с по десетки хиляди декари ниви и... нищо друго. Малко и средно стопанство няма. Рента от 60 жалки лева се счита за висше благодеяние. Картинка, толкова далечна от Полша, Словакия, Сърбия, Чехия, Словения, Хърватско, Унгария - все страни от нашия някога сой - в които всяко трето семейство сега върже финансите със семейно фермерство на обработвани 60, 70, 100 декара.
Това не е просто късогледа българска политика през тези тъжни 30 години на разруха. Това е грандиозна глупост и като че ли умишлен саботаж срещу обикновения човек, който плаща с лихвите днес за безумията на толкова
различни, недоучили, безчувствени и самовлюбени политически въжеиграчи
От целия спектър на тяхното политическо представителство, което все така продължава да се кълне нахално в изявления за благоденствие на народа.
Но какъв народ, по дяволите!
Нацията застарява, не се раждат деца, всяка година се закриват училища, университетите бълват безпросветни и необучени кадри, за повечето от които така и така няма да има работа. Номерът е да се усвоят семестриалните такси, че, видите ли, някой трябва да издържа някого. Без значение на плачевния краен резултат като подготовка на въпросните „специалисти“...
Изолиран остров ли са Русе и Русенска област в тази скала на повсеместно падение?
Навярно не. Слабата утеха е, че градовете, градчетата и селата в Северозападна България са картинка на още по-зловещ  хал. Но ако трябва де се сравняваме с най-бедния регион в Европейския съюз и да се радваме, че още мърдаме, въобще не си струва. Не си заслужава и да пръскаме с парфюм и един труп, за да повтаряме до припадък колко сме добре. Като едни бивши вече министри, които твърдяха нагло в предизборните си турове, че държавната грижа превърнала Русе в оазис. В нещо нечувано. В рай!
Така ли?
Ами да погледнем цифрите! Те казват всичко!
Ако всичко беше „6“, солидният ни някога и уважаван град нямаше да се превърне в градче, което умира бавно, тихо, мъчително и с всяка година върви към маргинална територия, която ще бъде подминавана с времето дори в бюлетините със синоптичната прогноза.