Изборите за 45-о Народно събрание вече са в историята. В историята са и плакатите, шапките, ключодържателите, запалките. Но всички те имат своето място в музея. 
Ако допреди няколко години между партиите се водеха люти битки /понякога и в буквален смисъл/ кой, къде пръв да си сложи плаката, а друг върху него да залепи своя, то днес, в условия на пандемия, битката се премести основно в интернет. Плакатните войни останаха в миналото и този тип нагледна агитация вече е повече обект на изследователите, отколкото на политическите имиджмейкъри.
Времето на плакатите отминава
казва Владислав Атанасов, уредник в отдел „Нова и най-нова история“ на Русенския исторически музей. 
„Неизбежно е. В последните години изключително слабо се залага на този тип агитация и много повече на публичните мрежи, тъй като те не само мигновено разнасят послания, но и достигат по-бързо до хората и много по-активно. Още повече, че и методите на този вид видео и текстообработка са вече много по-въздействащи и много по-активни. Буквално достигат до всеки потребител на интернет. Голяма част от политическата агитация се пренася в интернет. Самият аз съм възхитен колко могъщо, навременно и своевременно е присъствието на тази агитация. Това облекчава нашата работа като историци, тъй като тази информация е публична и достъпна. Може би бъдещият проблем на този тип агитация и пропаганда е изключителната подмяна на оригиналните послания, които правят политическите партии, тъй като
всеки електронен документ може да бъде лесно манипулиран
- т.нар. „фейкове“, които стават все по-убедителни“, разказва Атанасов.
Русенският музей пази стотици плакати и други предизборни материали, събирани от началото на демократичните промени до днес.
Запалки, кибрити, калъфи за цигарени кутии, бутафорни банкноти, отварачки, карти за игра, светлоотразителни гривни, тениски, значки, знаменца, шапки, стикери, стенни и настолни календари, пакетчета захар за сервиране с кафето... 
Преди време една от големите партии дори беше поръчала популярните бонбони лукчета, опаковани в партийния й символ.
Разнообразието на материали е голямо, а задачата им е една - да спечелят симпатиите на избирателите. А избирателите им намират бързо практическо приложение, някои дори ги колекционират.
„Разбира се, 
винаги има такива предмети, които по някакъв начин особено вълнуват публиката
Запалката е много интересна. Освен че може да се ползва с прагматична цел, в долната й страна има лупа, която като светне, на стената се проектира лика на политическия лидер на съответната партия. Това беше от големите атракции преди 11-12 години“, припомня музейният специалист.
Всъщност най-важни са посланията върху предметите, а те според Атанасов са сравнително устойчиви през последните трийсетина години.
Основното послание на партиите е стабилност, сигурност, спокойствие.
Залагат и на просперитета, обещават социални придобивки, светло бъдеще, материални облаги. И двете страни обаче са наясно какво следва. 
„Като типология мога да отделя и други неща - едно от тях е може би масовата част от дипляните, брошурите, плакатите, вестниците, които се правят. Те са свързани с послания, които възстановяват реда за сметка на нарушения хаос. Това са послания, свързани с
обещанието, че редът не само ще бъде възстановен
но ще доведе до просперитет, ще накаже виновните, ще изобличи грешните. 
На трето място са този тип послания, свързани с национално и гражданско единение. Това единение, което ни свързва с присъединяване не само към местната общност и към държавата, но ни обвързва и на страната на силния. 
Това послание е свързано и с един облик на партийния лидер, който не го поставя над другите, но в един момент го единява с останалите - т.нар. „народен човек“. 
Други послания са посланията, които акцентират върху етичните, моралните качества на кандидата. Той е много по-честен, по-добър, по-изявен, по-умен, по-развит. Тук мярката обикновено се спазва. Стига се до там, че се спира до изтъкването на местоименните форми, до „Аз“, като се подчертава, че той е част от „Ние“, от „Те“, от „Нас“. Това присъединяване трябва отново да убеди избирателя, че той е част от едно успешно бъдещо начинание и общество. 
Неголяма, но съществена част е тази на компрометиращите материали
Всички избори са притежавали такива. Обикновено се изтъкват качествата на единия кандидат, а в съседната колона се обявяват лошите качества на другия кандидат. Разбира се, че във времето е доказано, че този тип политическа агитация рядко работи в полза на кандидата, който е избрал да омаскари другия кандидат. 
Във времето много хора бяха забравили участието на известни личности в политическия живот. Сред тях е и Христо Стоичков - участвал е много млад в избори на партия „Нов избор“, припомня Владислав Атанасов и показва съответния плакат.