Една от най-горещите теми в медийното пространство през последните няколко седмици продължава да бъде небивалото засушаване на река Дунав, чиито стойности достигнаха необичайно ниски нива. Драстичното спадане на водата откри невероятно поле за търсачи на силни усещания и изследователи сред пясъчните ниши, коси и полуострови. На места дъното напомня пустинни пейзажи, а останалите на сухо лодки и по-едри плавателни съдове напомнят на апокалиптичните гледки от някогашното дъно на пресушеното Азовско море. Рекордният спад на водата откри и много драгоцени артефакти - от останки на праисторически животни /мамут край Ряхово и древен тракийски кон край Русе/ и се премине през основите на колоните на моста на император Константин, за да се стигне до военна техника от Втората световна война и преди това.
При Русе към настоящия момент нивото е минус 124 см под кота нула с тенденция проблемът да се задълбочава. На този фон досегашният антирекорд от минус 73 сантиметра, измерен през 2003 година, изглежда като пълноводие... 
Засушаването на голямата европейска река предизвика и

бум на народни умотворения и конспиративни теории в социалните мрежи

но дори и там здравият разум взема превес.
Ето едно изказано мнение на стар русенец: „Пресъхналите участъци около хижа „Приста“ вече не чакат реката - природата ги превзе с храсталак. Гражданите намериха друга употреба - импровизиран плаж там, където доскоро течеше корабоплавателен път. Ентусиасти тренират на оголеното дъно. А някъде вече копаят - изкопни дейности, които, честно казано, рискуват да променят самото речно корито за години напред. Остров Люляка - 4,5 км дължина, любимо място за русенци - е буквално полуостров сега. Ръкавът между брега и острова е сух. Защо се случва - без конспирации, само физика. Не е един фактор. Е комбинация: продължителна суша в целия водосборен басейн на реката, рекордни горещини, които ускоряват изпарението, и намален отток от притоците - отчасти заради напояване нагоре по течението. Никой не „краде“ водата - просто цяла Европа е суха тази година, а земеделието горе по течението има същата нужда от вода като нашето. Това не е първият път - но е най-тежкият. Сушите от 1947, 1985, 2003, 2018 и 2022 вече бяха тежки за Дунава. 2026 ги задмина всичките...“.
В края на краищата, колкото и критична да изглежда обстановката с реката днес, историческите сведения доказват, че подобни засушавания са се случвали неведнъж през годините. В редовете по-долу ще проследим накратко какво са запаметили аналите на времето, съхранени в стари архивни бележки и в интернет.

Постни свидетелства от античността

Римските автори са оставили множество сведения за река Дунав - за корабоплаването, мостовете, военните походи и дори за замръзването на реката. За необичайно ниски води обаче сведенията са значително по-оскъдни и не позволяват засега да посочим конкретна антична година със същата увереност, както при късното Средновековие.

Средновековни разкази

Преди появата на системните хидроложки измервания сведенията за състоянието на реките идват от хроники, стопански документи, сведения за корабоплаване, воденици и мостове. Днес учените ги сравняват и с климатични реконструкции, включително данни от годишните пръстени на дърветата. Изследванията на средновековните суши в Централна Европа посочват възможни периоди на необичайно ниски речни нива още през 1375, 1378 и 1393-1394 г. Значителен сух период е документиран и през 1361 г.
През XV век и началото на XVI век сведенията за самия Дунав стават по-конкретни. Документални свидетелства говорят за ниски води през: 1443 г., 1444 г., 1455 г. и 1502 г. Това означава, че хората по бреговете на Дунав са наблюдавали изключително ниски води преди повече от шест века.

Засушаването през 1540 година

Годината 1540 заема важно и особено място в климатичната история на Европа. Тя се смята за една от най-тежките суши на континента през последните около пет века. Исторически извори описват продължителни горещини, изключително малко валежи, пресъхващи кладенци и потоци, лоши реколти и много ниски речни нива. Засегнат е и водосборът на Дунав.

От XIX век вече има измервания и статистика

С появата на системните хидроложки наблюдения историята на маловодията може да бъде проследена много по-точно. Сред особено тежките периоди по Дунав се открояват: 1862-1863 г., 1882-1883 г., около 1900 г., 1920-1921 г., 1946-1947 г., 1961-1962 г., 1971 г., 1991-1992 г., 2017-2019 г.
Сушата от 1946-1947 г. остава едно от най-сериозните маловодия в Дунавския басейн през XX век.
И както посочихме по-горе

Безводието на Дунав разкрива тайни

През последните десетилетия тежки маловодия бяха наблюдавани през 2003, 2015, 2018 и 2022 г. През такива периоди корабите намаляват товарите си, отделни участъци стават трудно проходими, работата на пристанища и фериботи се затруднява, а понякога от водата се появяват отдавна забравени останки. Точно това се случи през 2022 г. край Прахово в Сърбия, когато ниският Дунав разкри германски военни кораби, потопени през 1944 г.

Реката отново вади наяве миналото

През това лято Дунав отново е изключително маловоден, като в отделни участъци са достигнати незапомнено ниски стойности за съответните измервания. В България най-интересната находка се появи край Гиген. Отдръпването на водата позволи на археолозите да изследват видими части от основите на Константиновия мост. Мостът е построен по времето на император Константин Велики и е открит през 328 г. Той свързвал римския град Улпия Ескус с отсрещния дунавски бряг и е бил дълъг повече от два километра.
За Ряховския мамут се писа доста.
Дунав никога не е бил неподвижната синя линия, която виждаме върху картата. През вековете реката е преживявала огромни наводнения и продължителни суши. Коритото се е променяло, появявали са се и са изчезвали острови, затлачвали са се ръкави, а при големите маловодия от водата са излизали места, останали скрити с десетилетия или столетия.
Случващото се през 2026 г. следователно има своите исторически предшественици - от средновековните маловодия през XIV и XV век, през голямата суша от 1540 г., до тежките периоди през XIX, XX и XXI век.
И понякога, именно когато Дунав се отдръпне, реката започва да разказва истории, които е пазила под водата столетия.

Боян ДРАГАНОВ
Стоян КОМИТСКИ

Константиновият мост на Дунава между град Улпия Ескус (днес Гиген) и кастела Сукидава (при Челей, днес квартал на гр. Корабия в Румъния) е бил един от най-дългите в древността - общо 2434 м, от които 1137 м над самата река.
Според античните извори това инженерно чудо е открито от самия Константин I около 5 юли 328 г. Императорът остава известно време в Ескус в началото на лятото на 328 г., пристигайки от Никомедия, и издава оттам няколко свои едикта. 
„...С варварите отвъд Дунав е по-добре да търгуваме, отколкото да воюваме“, заявява Константин Велики при освещаването на Дунавския мост.
Но още тогава прозорливите владетели знаят, че ако искат мир, трябва да се готвят за война. Затова откриването на моста при Ескус от императора става едновременно с издигането на крепостта Constantiniana Dafne, разположена на левия бряг на Дунава, като част от програмата на императора по отвоюване на изгубените отвъддунавски територии през 3 век. Въпросният кастел Dafne е споменат почти 200 години по-късно и от Прокопий Кесарийски в труда му „За строежите“, понеже е възстановен от Юстиниaн I. Гарнизонът на крепостта е засвидетелстван и в Notitia Dignitatum като Constantini Dafnensis.
На издигнатия бряг на Дунава при Челей румънските археолози разкриват основите на северния устой (14.50 х 7 м) и поддържащите стени на Константиновия мост, който е изпълнявал и ролята на портал, а днес е експониран на място. Според това местоположение, южният устой на моста трябва да се е намирал на около 5,3 км северозападно от с. Гиген, при километър 635 на Дунава, днес в гориста местност (приблизителни GPS-координати: 43.7451, 24.4691). 
На медальон на Константин Велики е изобразен и мостът при Ескус. Императорът като победител с броня, щит и изправено копие, воден от богиня Виктория, носеща трофей на рамо, преминава тържествено надясно по речен мост с три каменни арки, от далечната (северната) страна ги посреща брадат варварин, клекнал в поза на подчинение (supplicatio). Отдолу вляво - фигура на речния бог на Дунав, гол, полегнал надясно и с вдигната нагоре дясна ръка.

По материали от „Константиновият мост на Дунава при Ескус - Сукидава изобразен на бронзов медальон“ от д-р Евгени Паунов