Доц.Славомир Кондов е от София. През 1994 година завършва Медицинския университет в столицата, след което взема специалност “Неврохирургия”. Професионалният му път започва в хирургичното отделение в болницата в Бяла, Русенско, а после се прехвърля на работа в УМБАЛСМ “Пирогов”. Девет години ръководи клиниката по неврохирургия в болница “Токуда”. В УМБАЛ “Света Анна” е началник на отделение и началник на операционни зали. Понастоящем е началник на отделение в УМБАЛ “Медика Русе” и консултант неврохирург в Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център “Младост”.
Защитил е дисертация през 2013 година. Провежда специализации в Норвегия, Япония, Швейцария, САЩ, Германия, Великобритания и Испания. Има магистратура по здравен мениджмънт.

- Доц.Кондов, какво представляват мозъчните тумори?
- Мозъчните тумори обединяват голяма група заболявания, общото за които е пространство, заемащ процес в черепната кухина в или около мозъка. Касае се за абнормно,
неконтролирано развитие на клетки както от самия мозък, така и от черепно-мозъчните нерви
обвивките на мозъка /менингите/ или от други органи на тялото. Поради различни и често неясни причини или под въздействието на различни външни и вътрешни фактори /радиация, храни, генетични фактори и т.н/, клетките, от които е изграден нашият организъм, започват да се делят неконтролируемо и спират да се развиват нормално. Тази промяна води до образуването на нарастваща туморна маса.
 - Какви биват мозъчните тумори?
 - Всеки мозъчен тумор е сериозно заболяване с потенциално животозастрашаващи последствия поради неговия инвазивен и инфилтративен характер в едно ограничено пространство, каквото е черепната кухина. Приети са различни класификации на мозъчните тумори в зависимост от техния произход, местоположение, обем, ход на протичане и т.н. Най-общо, мозъчните тумори, както и другите тумори в организма, се делят на доброкачествени и злокачествени в зависимост от диференциацията на клетките, от които са изградени. За разлика от другите тумори в организма, мозъчните се отличават с една характерна особеност, те се развиват в затворено пространство -  черепната кухина. Поради това, че черепната кухина е ригидна, много автори приемат, че всички мозъчни тумори са относително злокачествени, тъй като
човешкият мозък няма къде да “отстъпва”, притиснат от тумора
Друга характерна особеност на тези заболявания е, че дори и малък тумор, разположен във функционално важна зона /двигателни центрове, говорни зони, сетивни зони, черепната основа в близост до черепно-мозъчните нерви и т.н./, може да даде сериозни оплаквания.
Мозъчните тумори, които се срещат в черепа, обикновено се разделят на първични и вторични. Първичният мозъчен тумор произлиза от поддържащите клетки на мозъка /глиални клетки/ или от клетки на мозъчните обвивки /менингите/. В контраст, вторични мозъчни тумори възникват като метастази на първични ракови клетки, например от белия дроб, разпръснати в мозъка или в други органи чрез кръвния поток. Трета група тумори са тези, които прорастват в мозъка от съседни тъкани и органи /око, ухо, лицеви кости, кожа/.
Тук е нажно да отбележа, че всяка година повече от 1000 души в България заболяват от първичен мозъчен тумор, а мозъчни метастази се появяват много по-често при повече от 6000 пациенти с раково заболяване. При възрастните първичните мозъчни тумори са сравнително редки - от тях заболяват най-много 10 от 100 000 души население на година. 
- Как се развиват мозъчните тумори?
- Мнозинството от мозъчните тумори възникват спонтанно и не се предават по наследство. При тях съвременната наука не дава ясен отговор какво провокира и благоприятства растежа на един тумор, но най-общо се смята, че
това са генетични мутации на отделни клетки и отслабена имунна система
Хората, живеещи в близост или работещи в радиоактивна среда, не показват статистически повишен риск от развитие на мозъчни тумори. Ролята на вирусите като причинители остава условна. При част от мозъчните тумори съществува фамилна обремененост. Това е доказано при заболявания като централна неврофиброматоза, туберозна склероза, синдрома на Von Hippel-Lindau. Широко се дискутира имунният дефицит като рисков фактор. При експерименти с животни е доказано, че някои алкилиращи вещества и полициклични хидрокарбони причиняват мозъчни тумори. Поради това се приема, че работещи в химическата, каучуковата и петролната промишленост са с повишен риск.
- Какви оплаквания получават пациентите?   
- Мозъчните тумори причиняват оплаквания заради притискането на мозъчната тъкан, прорастване в нея или увреда на черепно-мозъчните нерви. Оплакванията биват различни и са в зависимост от това в коя част на мозъка се развива мозъчният тумор, неговия обем и скорост на нарастване. Често първите оплаквания се дължат на блокирането на нормалното производство и дренаж на гръбначно-мозъчната течност, което води до повишаване на нейното количество в интракраниалното пространство - състояние, наречено хидроцефалия. Подобни биват оплакванията при множество психични и неврологични заболявания.
Понякога първият симптом на мозъчен тумор е епилептичен припадък, внезапна загуба на съзнание
или временно нарушение на функциите на крайниците, на говора или на паметта. Прегледът от лекар може да ограничи в коя част е засягането на мозъка, но без адекватна и своевременна образна диагностика не може да се постави диагноза мозъчен тумор. Необходима и задължителна е образната диагностика при пациента с неврологично или психическо отклонение - Ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография с контрастна материя. Често първата среща на пациентите е с очен лекар или ендокринолог поради смущения в зрението или отклонение в хормоналния баланс на организма.
- Кои симптоми ни подсказват, че трябва спешно да потърсим лекар?
- Първият симптом е главоболие, особено когато го определяме като различно от обичайното, тъй като трудно минава с конвенционалните обезболяващи медикаменти. Говоря за силно сутрешно главоболие, което причинява “скованост” във врата. Вторият признак е гадене и повръщане, което е  характерно по-често сутрин и на гладен стомах. На трето място са личностните промени - обърканост, липса на адекватност в обичайни ситуации, емоционална лабилност и/или свръхреактивност, нарушена памет и способност за адекватна преценка и пресмятане, епилептични припадъци, появили без връзка с алкохол или употреба на наркотици. На следващо място са промени в говора -
често пациентът не намира думата или не можете да я изрече
промени в зрението - двойно виждане или отслабване на зрението, разлика в големината на зениците или падане на един от клепачите. Срещат се и промени във вкуса и обонянието, парези и парализи на различни мускулни групи - често на лицевата мускулатура или на половината тяло, получава се абнормен тремор или рязка загуба на сръчност. Често пациентът има обща отпадналост или сънливост, получава изтръпване на ръка или крак, или на половината тяло, при жените се променя менструалният цикъл или от гърдите изтича течност. При някои пациенти са стига до напълняване или промяна в номера на обувките, дори и на шапките, които носят, променя се и формата на лицето.
- Кои са най-честите мозъчни тумори?
- На първо място са глиомите. Това са едни от най-честите първични мозъчни тумори, произлизащи от астроглиалните клетки на мозъка. Тези тумори са с различна степен на злокачественост, като се развиват в мозъчните полукълба най-често без рязка граница от здравата мозъчна тъкан. С особено неблагоприятна прогноза и трудно подаващ се на лечение е мултиформения глиобластом. На второ място са мозъчните метастази. Те са вторични тумори, чийто първичен произход е раково заболяване извън мозъка. Тези тумори  достигат до мозъка по кръвен път от други тъкани и органи в организма. Обикновено са добре дефинирани и могат да бъдат отстранени напълно по оперативен път, освен ако не растат в дълбоки или функционално важни зони на мозъка или не са многобройни.
Менингиомите са най-често доброкачествени тумори, произлизащи от мозъчните обвивки
с бавен темп на нарастване и добре отграничени с капсула от мозъчния паренхим. Поради бавното им развитие често биват открити късно, когато се достигнали големи размери. Трудностите при лечението на менингиомите възникват не от тяхната хистологична природа, а от разположението им. Те често са разположени в черепната основа до жизнено важни структури на мозъка. Аденоми на хипофизата са тумори,                                                                                                    произлизащи от хипофизната жлеза и са едни от най-честите тумори на централната нервна система. Проявяват се с хормонални и зрителни смущения.
- Какво лечение се прилага при мозъчен тумор?
- Първият метод е неврохирургична операция. За да достигне до тумора, неврохирургът временно отстранява част от черепа, което се нарича краниотомия или трепанация. В края на операцията се извършва пластично възстановяване на черепните кости. По време на операцията се използва операционен микроскоп за по-внимателна и щадяща работа върху здравия мозък, както и различни образни методики, които подпомагат по-пълното и по-атравматично отстраняване на тумора - невронавигация, интраоперативна ултразвукова диагностика, ендоскопия. Различните методики се използват самостоятелно или в съчетание с цел
отстраняването на тумора в максимално допустими граници, без да навредим на здравата мозъчна тъкан
Хирургичното отстраняване на тумора се счита за най-ефективният метод на лечение. Лъчелечение се решава от онкологична комисия в зависимост от вида и обема на тумора. То е част от комплексното лечение на мозъчните тумори. Съвременната лъчетерапия представлява вид безкръвна операция, където фокусираните рентгенови и гама лъчи “стопяват” мозъчния тумор. Целта на това лечение е да се унищожат туморните клетки в мозъка чрез целенасочено облъчване, като при това се увреждат възможно най-малко здрави мозъчни тъкани. Облъчването се извършва външно на отделни ежедневни дози, които обикновено са 30-40 на брой.
Химиотерапията действа върху бързо растящи и бързо делящи се клетки, като при това щади нормални мозъчни клетки. Химиотерапията при мозъчните тумори от висока степен често се комбинира с лъчетерапия. За съжаление, този метод на лечение действа и на здравите клетки извън мозъка и така могат да бъдат засегнати и други  клетки в костния мозък с функции в органи и системи като кръвообразуването, кръвосъсирването и имунната система. 
Понастоящем повече от 100 клинични изпитания се провеждат в цял свят за пациенти с мозъчни тумори. Като всяко лечение и това на мозъчните тумори може да доведе и до нежелани реакции от страна на организма като алергии, анемия, отслабване на имунитета, стомашно-чревни проблеми. Затова много е важно да се знае, че лекуваме не само мозъчния тумор, а целият организъм на човека.