Пълни догоре кофи с вода изнасят сутрин работещите в Художествената галерия. Кофите, легените и пластмасовите кошчета от известно време насам са оформили цветна композиция насред централната зала. При други обстоятелства би могло да се каже, че „инсталацията“ е закачлива в яркооранжево, синьо, жълто. Но фактът, че когато вали навън, вече вали неудържимо и в централната зала на галерията, изключва всякакви закачки по тази тема. Защото на директорката - изкуствоведката Елена Великова, и на нейните колежки в ХГ - художничката Красимира Кирилова и изкуствоведката Мария Тодорова, в такива ситуации просто им се плаче. И това не е метафора. До неотдавна валежите бяха обичайно съпътстващо явление в две от страничните зали - тази със старите майстори и другата с ценните икони. При иконите от доста време  насам са поставени вече не кофи и легени, а грамадни пластмасови корита. А Елена, Красимира и Мария всеки път с нарастваща тревога следят синоптичните прогнози. Защото ако за всички хора дъжд и сняг означават просто студено и неприветливо време, за тях това означава още една 
мъчителна стъпка към катастрофалния разпад на зданието 
на знаковия за културния живот в Русе институт. 
Екипът на галерията вече дори избягва да коментира проблемите с постепенно рушащата се сграда. Освен че през стъкления покрив редовно вали вътре при произведенията на изкуството, пукнатините по стените на зданието се разширяват все по-зловещо. Преди две години „Утро“ засне монета от два лева, която свободно преминаваше през цепнатините. Сега те са значително по-широки, а освен това вече са и на повече места. 
Проблемите с пукнатините и течовете са започнали преди около тридесет години. Първо пропадна основата, а след това един след друг възникваха останалите проблеми, казва директорката Елена Великова. Години наред тя и колегите й се опитват да привлекат вниманието на върволица градски управи и да провокират някакви решителни действия. Все пак, Художествената галерия е общински културен институт и затова грижата за нейната база е задължение на общината. Оттам нееднократно уверяват, че не са спирали да мислят по въпроса и че ХГ им е ако не първа, то със сигурност втора грижа. От това обаче не следва абсолютно нищо.
На едно откриване на изложба на майсторите от Дунавската задруга 
предишният кмет Пламен Стоилов видя с очите си пукнатините по стените 
и заяви отговорно, че ще се вземат бързи мерки. Не минаха четири-пет години и наистина лъч надежда прониза и без друго пронизаната от дупки и процепи галерия: след многократно уверяване, че общината кандидатства с разни европроекти за ремонта на ХГ, през 2018 г. най-после един такъв проект беше спечелен: обявена бе и стойноста: 2 152 000 лева! 
През 2019 г. се оказа, че проектът „не тръгва“, защото бил, видите ли, петият спечелен от общината.  Трябвало да приключи някой от първите четири, а след това да се заработи по „галерийния“. Малко преди местните избори на въпрос на „Утро“ кога все пак ще започне ремонтът на ХГ, тогавашният зам.-кмет по европроектите Страхил Карапчански откровено заяви: „Зависи дали ще останат пари след ремонта на Пантеона“ и допълни: 
„Решението ще го вземе следващата управа“
Година и половина по-късно и след поредните разширения на процепите в стените и новопоявили се дупки в покрива на галерията потърсихме коментар от зам.-кмета Магдалина Илиева. Какво се случва с онзи спечелен от общината проект и какво става с ремонта? 
След дълги размотавания на въпросите и отговорите през кой знае защо задължителното „обръщало“ на общинските пиари, накрая становището на зам.-кмета пристигна. В него се описва как се е кандидатствало с проект за преустройство и реконструкция /онзи, спечеления/, как проектът е бил одобрен, ама е бил пети, изброяват се кои са късметлийските четири  проекта. И толкова. Финалът гласи: „Към настоящия момент се търси нова възможност за финансиране“. От такъв отговор на хората, които редят кофите и легените, само биха могли да им настръхнат косите. Защото това означава, че не се прави нищо! 
Как и защо един спечелен проект изведнъж сублимира
как и защо въпросните пари отиват да покриват някакви други разходи по други проекти и въобще какво се случва с един одобрен проект и как той потъва в небитието - за това зададохме уточняващи въпроси. 
След ново размотаване през „PR обръщалото“ идва нов отговор: „Към днешна дата нито един от четирите изпълнявани проекта по програма Interreg V-A Romania-Bulgaria не е приключил напълно и по тази причина не може да се коментира хипотезата за евентуално стартиране на проекта за галерията. След приключване на някой от стартиралите проектите, в зависимост от оставащия финансов ресурс на програмата, Програмния оператор може да вземе решение някой от „чакащите“ проекти да стартира. Предвид на факта, че сме в края на програмния период, не можем да сме сигурни, че това ще се случи. Предстои новият програмен период, което е нова възможност за реализирането на проектa за модернизиране на Художествената галерия... Случва се така, че спечелени проекти не се изпълняват до край или остава планиран финансов ресурс, който не е използван. Това позволява да бъдат финансирани още проекти, които в началото са били резерви или „чакащи“ /правописът на отговора е запазен в автентичния му вид - б.а./.
А, ето че взе да просветлява. 
Значи, проектът за ремонта на галерията бил „чакащ“ или „резерва“
Нищо че предишната управа, онази с „видимите резултати“, би тъпана и го обяви безапелационно като спечелен. 
Има и новина - от отговора на зам.-кмета Илиева  става ясно, че всъщност нито един от онези проекти, които шумно и с възторг откриваме и режем ленти, не бил още завършен! Нищо, че, примерно, Пантеонът вече посреща гости и че русенци вече от месеци се забавляват с чисто новата облицовка от „гранит“ „от земните недра“, която си сменя цвета като хамелеон /нещо, което не правят паметниците нито на Любен Каравелов, нето на Альоша, които също са от гранит/. 
Друг абзац в отговора обаче тревожи не на шега. Той гласи: „Във връзка с подаден сигнал от директора на ОбКИ „Художествена галерия - Русе“ относно появата на нови пукнатини по сградата, със заповед на Кмета на Община Русе е назначена комисия, която да извърши оглед на сградата. Установено е наличие на значителни пукнатини, както по елементите на  стоманобетонната конструкция, така и по вътрешни и външни стени. Поради тази причина до директора на ОбКИ „Художествена галерия - Русе“ е изпратено писмо, с което е информиран за състоянието на сградата, както и че мероприятията свързани с масово събиране на хора в експозиционните площи на художествената галерия следва да бъдат преустановени до изпълнение на строително-монтажните работи за конструктивно укрепване“. 
Вие какво си помислихте? Нали? И аз така! 
И - бегом право в галерията. Да ги питам откога затварят. Защото кореспонденцията се водеше преди локдауна. А пък предстоеше поредна изложба. 
Оказа се, че такова писмо е било изпратено до ХГ от... кмета Пламен Стоилов! В него се уточнявало, че е препоръчително в сградата да не се събират над 100 човека...   
В такъв случай вероятно и комисията за огледа, за която пише Илиева, е била назначена от Стоилов, а не както се подразбира от отговора й, едва ли не тези дни? Признавам си, нямах сили за нов транш уточняващи въпроси. 
Но пък ми дойде на ум друго: че докато градската власт /всяка! - не само днешната и вчерашната/ влиза в Художествената галерия спорадично, случайно и само по някакви грандиозни и имиджови за нея поводи, няма как да се очаква, че някой ще се впечатли от това, че в момента вали на сантиметри от платната на велики имена като Илия Бешков, Никола Ганушев, Борис Василев и Кирил Герасимов. Докато за градската управа по-важни са ефектните, но в повечето случаи скромни по потенциал и по художествен смисъл събития от рода на „фестивали“ на 3D рисунките и на „цветовете“ или драматизации и рецитали по детските градини, няма как някой да очаква, че на градската Художествена галерия ще бъде обърнато внимание.
Жалко, разбира се. 
Защото като дойде някой от другаде, чул и прочел предварително за „най-културния град“ в България, става така, че човекът търси операта - и му казват: „О, тя изгоря миналото лято!“, Летния театър - „Е, той е в ремонт! Ама и когато не е, не е най-доброто място за култура!“, а като попита къде е Галерията, чува: 
„Ау, облечете се дебело и си сложете дъждобран, може и каска!“ 
След толкова години пълно безхаберие и абсолютно безстрастно наблюдение от страна на градската управа как се руши един емблематичен културен институт човек просто не знае какво да си мисли. 
Впрочем, тези дни от общината наистина изпратили човек да огледа какво е положението в ХГ. Пратеникът прилежно разгледал всичко - и зейналите пукнатини, и кофите, и коритата. И изказал мнение: може да се замажат цепнатините в стените и после да се боядисат!.. 
Ако някой наистина може да допусне, че подобно нещо ще реши проблема, тогава май е по-добре, че не се прави ремонт в галерията! Защото ако ще го правят така, както вече традиционно се прави всичко по проекти, с претупване, с некачествени материали и събрани от кол и въже хора, за първи път хващащи мистрия и маламашка, то по-добре да не се започва! Като джапаме сега по „обновените“ тротоари и всяка трета плочка отскача и ни облива с гейзери, трудно бихме повярвали, че ХГ ще бъде ремонтирана по друг начин - професионално и отговорно. А после ако след ремонта покривът не просто протече, ами направо вземе да се срути върху картините и скулптурите, тогава още по-набързо Русе ще остане без галерия. Интересно, колко души в аристократичния Град на свободния дух би впечатлило и огорчило това?