Арх.Венцислав Илиев бие тревога за реалния риск Русе да се сбогува мълчаливо с още една архитектурна перла, с която градът би трябвало да се гордее. Притеснжението за това се засилва, като се има предвид, че постижението на архитектурното вдъхновение, което се цени високо от професионалистите, се намира не в центъра на областния център, а относително далече - край село Щръклево. 
И като знаем, че други уникални шедьоври, които буквално „бодат очите“ на хората, преминаващи  по няколко пъти на ден минават покрай бавно, но сигурно рушащите се конструкции, вече години наред се подминават с, меко казано, безразличие, притесненията на специалистите на аерогарата стават двойно по-реалистични.  
И когато ние самите не сме в състояние поради една или друга причина да преценим заплахата, надвиснала над още една творба от богатата колекция на русенската архитектурна съкровищница, добре би било да се доверим на преценката на професионалистите и действено да подкрепим техните усилия да запазят непреходното. 
„Съществуващата приемна сграда на летище Русе е един от най-добрите примери на българския модернизъм, сътворени от русенския архитект Йордан Бояджиев през 60-те и 70-те години на ХХ век. В сложни обществено-политически и професионални условия авторът е съумял да постигне цялостен, хармоничен и актуален за времето образ на обществена сграда“, се казва в писмото до кмета Пенчо Милко и председателя на Общинския съвет Иво Пазарджиев, което е изпратила д-р арх.Любинка  Стоилова, председател на „ДоКоМоМо България“. „Настояваме при предстоящата реконструкция да се потърси възможност сградата да се запази в максимална степен като характерна творба на даровит творец и като културна забележителност на Русе“, завършва писмото на арх.Стоилова. 
От Съюза на архитектите в България /САБ/ също застават зад настояването да бъде запазена аерогарата, а освен това те прегръщат и предложението на дружеството на САБ в Русе приемната сграда на летище Русе да бъде включена в разработваната от САБ Бяла книга на българския архитектурен модернизъм, както и да бъде инициирано предложение до Националния институт за недвижимото културно наследство сградата на летището да бъде обявена за национална културна ценност от най-новото време. Тази позиция е подписана от председателя на управителния съвет на САБ проф.арх.Тодор Булев.
 „Архитектурният облик на града е обогатен и с великолепни образци на българския модернизъм. Един от най-добрите примери е приемната сграда на летище Русе, дело на русенския архитект Йордан Бояджиев - от спечеления конкурс до крайната реализация, включително запомнящ се интериор и обзавеждане. Паното на стилизираната летяща фигура с автор арх.Бояджиев и месинговата пластика на големия български скулптор Галин Малакциев са сполучлив синтез на архитектура с пластични изкуства. Присъединяваме се към апелите на „ДоКоМоМо България“, на арх.Венцислав Илиев и на Камарата на архитектите в България и нейната регионална колегия в Русе. Запазете сградата като забележително произведение на модерната архитектура. Запазете я като творба на талантлив ваш съгражданин и като културна забележителност на Русе“. Това пише до кмета и до председателя на ОбС арх.Владимир Милков, председател на управителния съвет на Камарата на архитектите в България. 
На 4 март кметът Пенчо Милков е изпратил до председателя на КАБ отговор, в който посочва: „Бих искал да ви уверя, че във визията ни за развитие на посоченото по-горе съоръжение /приемната сграда на летище Русе - б.а./ не се предвижда премахване на сградата, изпълняваща функциите на приемна за гражданите. Желанието и силите ни са насочени в посока намиране на инвеститори, които да вдъхнат нов живот на ключовото за община Русе летище Русе, запазвайки в максимална степен неговата автентичност“. 
Звучи обещаващо. Но тъй като засега това е само обещаващо уверение, дадено чистосърдечно и убедено, добре би било да се напомня на представителите на местната власт тяхната готовност да оценят по достойнство стойностните архитектурни шедьоври на Русе.  Защото не са редки случаите, когато подобна декларирана подкрепа ако не се превръща в онези библейски добри намерения, които „водят към ада“, то често се забравя, потънала под лавина от „актуални ползи“ или моментни инвестиционни увлечения. А от такава „разсеяност“ и подмяна на приоритети губи градът. При това губи безвъзвратно.