Стефан Иванов е инженер по технология на управление на транспорта с дипломи от ПЖИ „Тодор Каблешков“ и Русенски университет. Работи в системата на БДЖ от 1980 г. до 2005 г., когато постъпва на работа в „Булмаркет ДМ“. До 2014 г. е началник на жп транспорта в компанията, а от 2015 г., след отделянето на бизнеса с жп превози в самостоятелно дружество, е управител на „Булмаркет Рейл Карго“.

- Г-н Иванов, „Булмаркет Рейл Карго“ е първият частен железопътен превозвач в България. Какъв е пазарният ви дял в товарните жп превози днес и с какъв жп парк разполагате? 
- За 2020 г. сме вторият оператор с най-много превозени товари след „БДЖ Товарни превози“. Разполагаме с 14 електрически локомотива. През декември 2020 купихме два нови от високотехнологичната серия „Смартрон“ на „Сименс“. Тази година подписахме нов договор за закупуване на още 4 локомотива от датските железници ЕА 3000. Имаме такива четири, вече са осем. Разполагаме с 12 дизелови локомотива за маневрена и влакова работа, имаме 301 собствени вагона и 149 наети. Миналата година закупихме 15 открити вагона за насипни товари, още 17 зърновоза и 20 цистерни за горива. 
- Колко са умни тези два „Смартрон“-а? След като вече активно се разработват автономни автомобили, ще има ли и влакове, които вървят по релсите сами без машинисти?
- Едва ли в скоро време ще има такива.
„Смартрон“ са последно поколение електрически локомотиви с компютърно управление
и асинхронни двигатели. Предимството им е, че консумират много по-малко електроенергия. Гаранцията им е 18 месеца, така че ще спестим от резервни части и ремонт. А след изтичане на този срок „Сименс“ ще продължи обслужването им. Планираме за в бъдеще да купим още два нови локомотива от тази серия. 
- В пандемията увеличиха ли се товарите или намаляха?
- Запази се тенденцията за ръст спрямо предходните години. С изключение на април, когато товарите намаляха драстично, в другите месеци можем да се похвалим с добри резултати. За 2019 г. имаме превозени 1 367 490 нето тона, а през 2020 г. - 1 566 028 нето тона, или с 14% повече. Нето тон-километрите за 2019 г. са 370,83 млн., а за 2020 - 462,6 млн. Това е ръст от 24,75%. Бруто тон-километрите са 824 млн. за 2019 г., а 
през миналата година надхвърлихме милиард 
- 1049 млн. бруто тон-километра, което е 27,28% ръст. Средното превозно разстояние на един тон е 295 км. 
- Какви товари се превозват най-много?
- Около 65% от превозваните товари са горива, а останалите 35% - други товари. Между 20-25% са товари на други фирми от групата „Булмаркет“ - зърно, гориво, биодизел и други.
- Наскоро „Булмаркет“ закупи каквото беше останало от ЛВЗ. Какво означава това за развитието на „Булмаркет Рейл Карго“?
- Идеята е първоначално да обслужваме нашите локомотиви. И 
да развием бизнеса с ремонт и строителство на нови вагони с благонадежден партньор от Западна Европа
Две-три фирми проявиха интерес, имаха желание да дойдат и да видят какво можем да предложим, но заради епидемията засега отлагаме тази дейност. Има голямо търсене на вагони, заводите в Бургас и Септември постоянно бълват продукция, но не могат да насмогнат на поръчките. Така че пазарна ниша има. С ремонтите нещата стоят по същия начин. В цяла България работят три завода - Самуил, Септември и Бургас. Затворихме ЛВЗ-Русе отдавна, а ВРЗ в Карлово не работи. 
- Това е много странно - да има търсене на някаква стока, а да липсва предлагане. Обикновено е обратното.
- Няма работна ръка. Специалистите се пренасочват в чужбина. Трябва да си обучаваме кадрите сами. Правим курсове за машинисти, за началник влакове. Вече имаме наши машинисти, които карат влакове, наши кадри, които ние сме създали. Но няма толкова желаещи, въпреки че един наш машинист взима поне 50% над средната заплата за региона. С допълнителните плащания и тримесечни бонуси стават и над 80%. Но тази работа е непривлекателна за младите. Искахме да разкрием паралелка за помощник-машинисти в Гимназията по автотранспорт, но не се събраха желаещи - за 15 места се яви само един. Всички искат да завършат гимназия, да учат езици и после къде ще отидат? Някъде на Запад, за да мият чинии. 
Не може всички да станат счетоводители и адвокати
- Ако утре при вас дойдат 10 машинисти да търсят работа, ще ги вземете ли?
- Ще ги вземем. Целта е да създадем повече млади кадри, които да работят в компанията и да се развиват заедно с нея. 
- Имахте една много добра идея да превозвате тирове от граница до граница върху жп платформи, така че да ги махнете от пътищата. Има ли някакво развитие по нея?
- От доста време разработваме тази идея, но тя така и не може да се случи. Явно 
автотранспортът трудно ще се убеди, че могат да се прехвърлят тировете на влакове
- Можете ли да предложите конкурентна цена за тази услуга, така че да им излиза по-евтино?
- Бяхме разработили схемата, но трябваше влакът задължително да е пълен. Ако е наполовина празен, няма как да се случат нещата. В зависимост от вида на вагоните, ако са 20-метрови, могат да са до 25 вагона с по два тира на всеки. За 40-50 тира може да излезе цената. Идеята беше държавата да намали малко инфраструктурните такси за този транспорт, защото той наистина е необходим. 
- Да, но тогава държавата вероятно ще прибира по-малко тол такси?
- Така стана, на нас държавата ни вдигна инфраструктурната такса, а тол таксите ги намалиха.
Нелоялната конкуренция между автомобилния и железопътния транспорт си продължава вече 30 години
и просто е факт. Виждаме и колко средства се влагат за пътищата и колко за жп инфраструктурата. 
- А подобрява ли се жп инфраструктурата, след като се вдигнаха таксите?
- Много бавно. Ето първата жп линия у нас Русе - Варна не е ремонтирана вече близо 40 години. Сега ще започнат да я правят по малко. Румънците вече пътуват по линията Букурещ-Констанца със 160 км в час. У нас такава ще стане линията София-Свиленград, но кога - не е ясно, ще трябват години. Едно време, 
когато съществуваха жп войски, през деня правеха ремонта от Гара Разпределителна до Каспичан, вечерта връзваха линиите и през нощта карахме 
товарните влакове. Сега затварят линията, пълно прекъсване, и нищо не се случва. Много бавно вървят нещата. 
В другите държави жп инфраструктурата е приоритет. Навсякъде имат системи за управление на безопасността. Ако скоростта е прекалено висока, системата ще изпусне въздуха и ще я намали, не го прави машинистът. Ако влакът минава на червено, ще го спре. 
- Ако частни превозвачи бъдат допуснати до пътническите превози, ще има ли интерес към тях „Булмаркет Рейл Карго“?
- Разбира се, ако има субсидия от държавата, аналогична на тази, която в момента се дава на БДЖ, можем и ние да участваме в този транспорт. Тогава ще имаме възможност да пуснем по-хубави и по-луксозни влакове. Ако бъде осъвременена инфраструктурата, така че да позволява по-високи скорости, ще купим и подходящ за това подвижен състав. 
Ще може за 4 часа да се стига с влак от Русе до София
Дотогава обаче трябва да се направят редица реформи и монополът на БДЖ върху пътническите превози да падне. Когато бъдат осигурени равни условия за всички превозвачи, пазарът ще бъде конкурент, а това ще повиши качеството и ще модернизира сектора.