В кризата заетите в частния сектор остават масово без работа и доходи, но при бюджетниците е обратното - те не само се увеличават, но и заплатите им растат със завидни темпове. И ножицата между доходите на едните и другите расте. Това показват данните на Териториалното статистическо бюро за миналата година.   

Заради пандемията и ограничителните мерки броят на работещите по трудов договор намалява през 2020 г. с 5,2%. Без работа са останали 3,6 хил. в частния сектор. Но тези, които чакат на заплата от държавата или общината, се увеличават - от 13,6 на 13,7 хил. души. Изключвайки медицинския персонал, борещ се за живота на заболелите от вируса, за огромна част от останалите през миналата година нямаше чак толкова работа, учителите прекараха повечето време вкъщи, а голяма част от административните служби минаха в режим онлайн и при тях не стъпваше никой. Но въпреки това заплатите им са увеличени, и то не символично, а с внушителните 145 лева, с 16,2% отгоре на миналогодишните. Символичното увеличение е за бачкаторите във фирмите, чиито възнаграждения са нараснали средно с 6 лева. Това при положение, че минималната работна заплата бе увеличена от 1 януари 2020 г. с 50 лева. Очевидно ръстът е повече математически ефект от факта, че повечето съкратени са в ресторантьорството и хотелиерството, където официалните заплати са минимални.
Така за периода октомври-декември 2020 г. средната работна заплата в обществения сектор е 1463 лв., а в частния - 1107 лева бруто или нетно 859 лева. Разликата е повече от внушителна и обяснява защо младите хора се стремят към държавна или общинска служба.