Здравей, Петя! Внукът ни е на 26 години. Все нещо прави, но всъщност не работи. Учеше висше образование, не го завърши. Може би има останали невзети изпити. Като малък все ни радваше, като говореше какъв иска да стане - отначало като дядо си, после - като вуйчо си, после в средното образование започна да разбира от повече неща и ние си мислехме, че той се готви много да напредне. Приеха го в университета. Не му разбирахме от ученето, но защо така изостана с него? Все нещо прави на компютъра си. Аз не разбирам, но според дядо му той се занимава с някакви игри.
Пари не ни е искал, защото майка му и баща му му пращат от чужбина.
Петя, според мен не е нормално това голямо, здраво, право момче да стои вкъщи, без да прави нищо. Не казвам, че живее наготово, защото той и не излиза никъде. Не е някой, който много харчи. Рядко излизаше и преди, само с колегите си от университета.
С дядо му цял живот сме блъскали нещо да постигнем, да се изучат децата ни, да изплатим жилището... Мислехме, че това са виждали от нас децата, това ще виждат и внуците ни. Малко след като се ожениха, дъщерята и зетят казаха, че имали само един шанс - ако работят в чужбина, и заминаха. Казахме им да не вземат детето, докато не се устроят и докато не попорасне. Тогава то беше на 2 години. Послушаха ни. Ние вече бяхме пенсионери. Оставиха го. Лека-полека те останаха там, той остана тук. Сега го викат да отиде при тях, но той инати ли се, какво - не иска. Изпращат му пари. Като се чуем с тях и се опитаме да говорим за това, че момчето нищо не прави, те ми казват „Остави го“. То и няма как - той не е дете, за да го натискаме нещо да прави. Като седнем някой път заедно на вечеря и като се опитам да му говоря за живота, той казва, че не му разбирам от нещата и че няма да работи като нас едно време в завода.
Петя, има ли някакъв начин да го накараме да работи? Като работи, ще се събира с хора, ще има по-добро настроение, не е ли така? Може ли да ти изпратя телефона му и да му поговориш? Каквото струва, родителите му ще го платят. Поне да разберем да не би да му има нещо, като не иска да отиде при тях. Поне тук защо не иска да започне работа и да се събира с хора? Катя, 81 г.

Здравей, Катя! В писмото ти звучи тревогата ти за настоящето на внука ти, но може би си и човек, който се опитва да гледа в перспектива и макар и неизказано, те тревожи и бъдещето на момчето.
Сред споделеното, за което в кабинета бих могла да задам по друг начин въпросите, тук ще ги поставя така, че ти да си отговориш на тях и дано това успее да ти даде някакъв ориентир, защото на въпроса ти дали може да ми изпратиш телефона на момчето и аз да му поговоря, отговарям с „Не“. Ще обясня защо. Нека да дадем глътка кислород още в началото, за да не четеш тази консултация със свит стомах -
невинаги една така описана ситуация непременно е зле
Казваш, че внукът ти е на 26 години. Според теб не работи, макар да изглежда, че все нещо прави. Какви са впечатленията ти, Катя? Дали са действия, колкото да не приличат на бездействие, което би означавало, че наистина нищо съществено не прави, но го прикрива? Дали пък ти изглежда увлечен - съсредоточен, често удовлетворен - с искрици в очите от добро настроение от някое вероятно постижение, което, както казваш, е възможно с дядо му да не разбирате? На твоята възраст, с опит от едно време в завода, е съвсем нормално да не разбираш
„механиката и автоматиката“ на умствения труд
в неговия си „завод“ - компютъра и програмите, които ползва.
„Все нещо прави на компютъра си. Аз не разбирам, но според дядо му той се занимава с някакви игри“. Дядо му би могъл да прояви любознателност и да разбере дали момчето предимно играе на електронни игри, което при някои води до зависимост и затова престават да правят нещо полезно за себе си или за другите, или пък създава електронни игри. Много от сегашните младежи успяват да се обучат в компютърна анимация.
При това положение е възможно и да си има клиенти и да си спечелва и свои пари, дори да си мислиш, че той нищо не прави, щом като не излиза от вкъщи, за да ходи на работа. Казваш и „Пари не ни е искал, защото майка му и баща му му пращат от чужбина“. Ако допуснем, че и той си изкарва някакви пари, се появява въпросът
защо не ви е споделил това
Мисля, че той би трябвало да е наясно, че бихте се радвали за него, освен, Катя, ако не очаква от вас излишни критики за неща, за които се разминавате в представите ви.
Интересно е, че ти споделяш за други два проблема в последователност в писмото. Учил висше образование, но не го е завършил. Като малък сте му се радвали, когато - представям си как въодушевено - ви е говорил какъв иска да стане. Може да се опасяваш, че той мечтае, представя си се като даден професионалист, но това остават само фантазии и думи и той не би превърнал намеренията в свои
цели, за които да положи усилия да постигне и да се развива
„Приеха го в университета. Не му разбирахме от ученето, но защо така изостана с него?“. На мен ми хрумват няколко отговора на твоя въпрос (но е възможно причината да е съвсем различна), например - записал е това образование, когато не е бил съвсем наясно какво би искал да работи в бъдеще, после може дисциплините да не са му допаднали, пък и да е имал неблагополучия на изпити и затова да е прекъснал ученето; може да го е прекъснал осъзнато, да си е направил пауза,
докато вземе по-твърдо решение
с какво да продължи нататък и в момента да уплътнява времето с трупане на опит със създаването на игри (ако това е действителното му занимание); може да е решил да изучи компютърна специалност чрез курсове и да си е дал пауза, ако специалността му от висшето образование е различна и да е решил да я завърши по-късно или да избере друго. Не отхвърлям и опасенията ти, заради които да разгледаме, Катя, живота на внука ти още от раждането му.
„Малко след като се ожениха, дъщерята и зетят казаха, че имали само един шанс - ако работят в чужбина, и заминаха“. Тогава внукът ти е бил на 2 години. От малко данни в числа в писмото ти сметнах, че дъщеря ти и зетят са заминали в чужбина около времето на онази тежка 1997 година. Не си споделила какво си си мислила тогава - закриваха се много от старите заводи, което подложи
на изпитание изборите на младите тогава хора
и много от тях решиха да заминат.
Може дъщеря ти да не е искала да се разделя с детето, щом се е наложило да им даваш съвети - „Казахме им да не вземат детето, докато не се устроят и докато не попорасне“. Послушали са те. Щом като толкова години са там и вероятно са се връщали само през отпуските си, значи отдавна са се устроили. Дали се е налагало на етапи все да те слушат, ако на теб ти е било трудно да се разделиш с детето, защото вероятно си развила и силна привързаност към него? Всъщност ти и съпругът ти сте го отгледали. Дали пък поради разстоянието родители и дете се отчуждиха достатъчно и не е имало силно изразено настояване от тях и силно изразено съгласие от страна на детето? Дали пък момчето не е живяло
през цялото време в тъга
заради заминаването и липсата им - „Оставиха го. Лека-полека те останаха там, той остана тук“ - оставиха, останаха, остана... Дали не се чувства изоставен? „Сега го викат да отиде при тях, но той инати ли се, какво - не иска. Изпращат му пари“. През цялото време са го правили като начин за родителска връзка с него, а може би и като форма на компенсация. Като си се опитвала да обсъдиш с тях, че момчето нищо не прави, те са отвръщали „Остави го“. Оставен сам без тях, сега предпочита да бъде оставен поне намира.
Като много хора на твоята възраст ти казваш: „С дядо му цял живот сме блъскали нещо да постигнем, да се изучат децата ни, да изплатим жилището... Мислехме, че това са виждали от нас децата, това ще виждат и внуците ни“. Мисля, че с думата „блъскам“ в днешно време създаваме по-скоро
разбиране за усилията в работата
като голяма неприятност. Обръщам внимание на това и заради другите хора, които четат тази консултация във вестник „Утро“. Това може да е причина и момчето да не го привлича идеята за работа в производство - „Като седнем някой път заедно на вечеря и като се опитам да му говоря за живота, той казва, че не му разбирам от нещата и че няма да работи като нас едно време в завода“. Внукът ти, Катя, може би не знае, че съвременните производства навсякъде, и в нашия град, са модернизирани, някои и роботизирани, и за работещите в тях са важни компютърните умения, каквито на него не му липсват.
Като цяло изглежда, че те притесняват неговата затвореност - „според мен не е нормално това голямо, здраво, право момче да стои вкъщи, без да прави нищо“, която изглежда, че се съчетава и с
липсата на потребност да се среща
с приятели и да общува - „Рядко излизаше и преди, само с колегите си от университета“.
Питаш дали има някакъв начин да го накарате да работи като средство да се събира с хора, от това да има по-добро настроение, вероятно и самочувствие. Когато е бил много малък, Катя, майка му е заминала с баща му надалеч. Ти и дядо му сигурно сте се опитвали да го утешавате и нищо да не му липсва. Той е отвръщал на вниманието ви, като ви е радвал, че иска, като порасне, да стане като дядо си, като вуйчо си... Растял е само с тях като мъжки образци във всекидневието. От чужбина родителите са задоволявали материално нуждите му. Вероятно отрано си е имал компютър и ако не по темперамент, то
в усамотението на това занятие
той е ограничил общуването си. А може би общува с приятели, но през интернет. Ето, че той е сред пригодните за настоящата ситуация, в която коронавирусът ни ограничава, но и ни дава необятни възможности за използването на компютрите и интернет и може да е добре за внука ти, ако в това му е силата. Възможно е в днешно време той да е в повече близост и до родителите си, защото интернет връзките стават все по-добри, а пък работата с компютър в България е сред най-високо платените.
При това положение, Катя, за какво да се свързвам с него, което и без това е неправилно според етиката в моята професия? От позиция на тези предположения
животът на младежа може да е с добра перспектива
Ако обаче след новото ви вглеждане с тези ориентири ситуацията показва нещо друго, може ти да направиш своя консултация за проблемите, които откриваш и те притесняват, или да предложиш на момчето, ако не се чувства удовлетворено от живота си, да се свърже с мен или с друг колега, когото той си избере.
Струва ми се, че не са напразни надеждите ви, които се основават на вашите впечатления и на вуйчо му за него от детството му - че още тогава е разбирал от повече неща, и може би наистина се готви много да напредне.