Корените на Блъсковия род водят началото си от 30-те години на 17 в. от подбалканския градец Клисура, където се установяват предците му, вероятно като преселници.
За родоначалник се приема Илия Симеонов (1730- неизв.), чието име впоследствие се ползва с голяма популярност от членовете на фамилията. Синът му Илия (Лило) Симеонов (1750-1795), родом от Клисура, е „по занятие земеделец“. Според сведение от архива на НБКМ - БИА, дядо Илия Симеонов е имал една сестра Тота и е бил скотовъдец. Неговият пък син Илия (Лило) Лилов (1795-1850) се ражда след смъртта на баща си, наследява името му, но не и неговото занятие - става чехлар, а също така върти и дребна търговия, свързана с пътуване до други селища, включително и до свищовското пристанище на Дунава. 
Баба Илийца, както я наричали, обущарката, първата му жена, се казвала, по всяка вероятност, Стана. Тя имала брат Стойко и сестра Стойка от рода на Лало Пенчев Стайков. От брака на Лило Лилов с първата му жена се раждат две момчета - Лало (Рашко или Райчо) и Петко (1826-1890) и четири момичета - Мария (1822- 1872), Пена (впоследствие женена за Марин Деянът) (1824-1847), Неда (1828-неизв.) и Калина (1830-1913). След смъртта на Стана брат й Стойко осиновява Калина, останала от малка сираче. Петко, братът на Рашко, се занимава с обущарство и търговия. Работи като обущар в различни селища на България, през Сърбия и Турция стига до Мала Азия и купувайки в Одрин осем коня, става керванджия. 
Един единствен път се среща с по-големия си брат Рашко в Силистра 
по време на Кримската война (1853-1856), известно време там държи бакалница, а след като напуска Силистра, се връща в Клисура като ханджия.    Потомството се увеличава с още пет деца след втория брак на Илия Лилов, от който се раждат трима сина - Никола (1838-1911), Христо (1844-1872), който бил калугер в Света гора, и Салчо (1846-1859), починал като юноша, както и две дъщери - Въла (1840-1849), починала като дете, и Тота (1842-неизв.).
В търговската си дейност Илия Лилов има за съдружник един турчин от еленското село Блъсково и името на селището се приема от двамата като прозвище. Поколението след Илия Лилов приема прякора Блъсковеца, като най-големият син Райко /Рашко/ първи го употребява и налага като фамилно име.
Животът на фамилия Блъскови е неразривно свързан с Русе през епохата на Възраждането, а някои от потомците й продължават делото на своите деди, за да остане името на рода трайно вписано в аналите на българската история и култура.
Връзките на Рашко Блъсков /1819-1884/ с крайдунавския град датират от началото на втората половина на 19 век. След учителстването в с. Дълбоки, Черковна, Провадия, Калипетрово, Силистра, Блъсков бяга след гонението от силистренския управител Ибрахим паша в Русе, където е условен за помощник на взаимоучителя даскал Желязко. Тъй като и тук е преследван от властите, той събира от благодетелни русенци парична помощ „200 гроша за пътни разноски“ и се отправя за Шумен, откъдето е изпратен да учителства отново в с. Черковна, Провадийско.
Оттам изпраща писмо до Петър Златов - секретар на търговската къща „Мавриди и Братя х.Петковичи“ в Русе. „Аз се намирам веки в Черковна - пише той - с условие за 6 месеца тъкмо. Добре ми е, слава Богу, и съм спокоен. Платата ми ще излезе надявам ся тая зима на 3000 гроша. Храна, винце, дърва и тия от обще... На Черковна 
имам 1 клас 12 ученици, на които предавам - 20/30 дребни, нагледвам ся от по горните
Седя в стаята си, пиша и прочитам спокойно и безмълвно: ами в Русе какво щях да пострадам? Бог знае“.
Тъй като го измъчва мисълта, че не е могъл да учителства в крайдунавския град, той споделя с приятеля си Златов: „Токо от едно ся лишавам. Да остана Русенский ихтибар, с когото щях да ся гордея. „Русчушки Даскал“ /??/. Голямо благодеяние щях да получа от Русчуклиити, ако земях 4000 гроша за година, все то от себе и главоболие с 250 безчинно навикнали ученици. Но пак им благодаря. Да живеят!“. 
Кореспонденцията на Рашко Блъсков с Петър Златов е свързана най-вече с книгоразпространителската им дейност в Североизточна България. „Раздал съм [книги - б.а.] и не можя да ходя за да ги прибера [парите - б.а.]. Голямото Евангелие дръжи више 600 гроша. Него гледам да наместя на едно село и да събера поне хилядо гроша“.
Рашко Блъсков се занимава и с издателска дейност, като за тази цел изпраща печатни обявления в различни градове на страната за набиране на спомоществователи. В обявление, разпространено по повод издаването на книгите на Добри Войников „Сборник от разни съчинения“ и „Кратка българска история“, се посочва, че 
набирането на абонати за тези съчинения ще се извършва в Русе
чрез Иван Мавриди и братя х.Петковичи.
Колоритен е езикът на този пламенен родолюбец в стремежа си да привлече повече съмишленици за народополезната си дейност. Ето по-съществен откъс от обявлението: 
„Еднородни мои българе!
Според известието ми, вместено у „Сборника от разни съчинения“, реших да издам наскоро и другата книга под заглавие „Кратка българска история“. Но за да ся улесня в печатането й, смея да призова пак помощта на нашите родолюбиви съотечественици, а особено да прибягна към богатите ревнители на народното ни просветение и да ги помоля да би благоизволил всяк да спомогне на драгосърдие от своя благоданний имот, за да излезе на бял свят и тая полезна за нас книга...“.
В издателската си дейност Блъсков е подпомогнат и от Русенската църковна община
В нейна разходна книга, с дата 17 ноември 1859 г., е отбелязано, че общинската каса му е броила за спомоществование на посочените по-горе книги „5 лири турски - 560 гроша“, а на 20 юни 1860 г. за „100 тела „Сборник“ и 100 тела „Три повести“ - по гроша 12 - гроша 1200“.
За книгоразпространителската дейност на Рашко Блъсков свидетелстват и други негови писма, изпратени до Петър Златов в Русе. В писмото си от 16 юли 1859 г. Блъсков съобщава на П.Златов: „Непременно трябва да замина през града ви, защото книгити уже са готови, както се обявиха чрез вестник „България“, и трябва да се види за спомоществованието“.
Рашко Блъсков посещава Русе вероятно през март 1860 г. или малко по-късно, което се изяснява от негово писмо, изпратено от Шумен, с дата 17 март 1860 г. В него той уведомява Петър Златов, че уговорките им по развиваната от тях книгоразпространителска дейност ще продължат от епистоларната форма наяве, „като дода тия дни в Русе“. „Днес-утре излазям оттука право за града ви, пише Блъсков, но гледам за някой трен дано доде оттам и да платя по-малко“. Благодарен на русенския търговец Костаки Маринович за оказаното благодеяние във връзка с издателската му дейност, Рашко Блъсков с огорчение завършва писмото си до П.Златов така: „Казвате, че книгити скъпи и късно ще се распратят. Вие знаете добре и смятайте колко время и разноски отидоха... Нам да ми правят в Русе изиет, защото знаят състоянието ми и са все человеци с добри съвети и искрени родолюбци“.
Въпреки подозрителното отношение на властите в Русе
към Рашко Блъсков, той разчита на подкрепата на влиятелни русенци за книгоразпространителската и издателската си дейност, за което свидетелства прочувственото писмо с дата 6 ноември 1861 г., изпратено до „Русенското почитаемо общество“. От него се вижда, че е писано и изпратено от Русе, който факт навежда на мисълта, че близо година и 7 месеца след пребиваването си тук Блъсков отново се е установил в нашия град. „Лишен от място и оставен отвсъде без помощ и покровителство, се казва в писмото, онуждавам ся днес да прибягна до Вазе, милостиви родолюбци, и да прося ръка помощи, за да ся улесня и прибавя необходимите [средства - б.а.] на моето бедно домородство“. Три-четири месечното му пътуване по далечни места с цел набиране на средства остават безрезултатни и той е „сега като нийде никой и покосен в недоумение, не зная кой път да хвана и накъде глава си да ударя“, както отбелязва по-нататък в писмото си. „А най-жялостното е, завършва Блъсков, че 
нито при децата си да отида имам средства, за да им обърша сълзите, нито другаде да пътувам мога“
През есента на 1870 г. в Букурещ Рашко Блъсков започва издаването на „Училище“ - първото българско специализирано списание с просветно педагогическа цел. От първата до четвъртата му годишнина излизат от печат по 24 броя годишно, а през петата - 18. От 17 брой през първата годишнина до 3 брой през третата и от 6 брой през третата до 13 брой с.г. списанието се печата в Русе.
Успоредно с издаването на списание „Училище“ Блъсков продължава книжовната си дейност, като съставя „Малко календарче за 1873 година“. Намерението му е то да бъде отпечатано по-бързо, за да бъде разпространявано на предстоящия Узунджовски панаир. Блъсков подготвя отпечатването да се извърши в Русе, посочвайки за информация адреса на Спас Попов в печатницата на Дунавския вилает. По повод излизането й от печат той дава обяви във в.“Дунав“.
В печатницата на Дунавската област Рашко Блъсков отпечатва и второ издание на съставения от него „Буквар, нареден по най-нов и лесен способ за първоначалните ученици, който се нарича звучна метода“. В него са поместени пословици, поговорки и гатанки, малки разказчета, народни песни, молитви, басни и др. под. Учебникът излиза от печат през 1872 г. В края на буквара е дадена информация за „книги, готови да се гудят под печат“, които всъщност са издания на „книжевното дружество на Бр.Блъскови“, създадено в Шумен.
Същата година Рашко Блъсков бележи забележително присъствие във вилаетския град и с 
участието си като спомоществователен член на възрожденското читалище „Зора“
където фигурира под номер 32. Пак по това време  списание „Училище“ отпечатва в печатницата на Дунавския вилает и неговия „Особен лист за посрещанието и изпровожданието на Негово блаженейшество г. Антима, първаго екзарха болгарскаго в Русе и Свищов“. Датата на документа е 19 март 1872 г.
Рашко Блъсков поддържа взаимоотношения с читалище „Зора“ и във връзка с книгоразпространителската си дейност. Както е отбелязано в разходната книга на читалищната каса, на 7 септември 1873 г. Блъсков й дължи 12 гроша от продажбата на неговото списание „Училище“, а на 25 декември с.г. касата има да взема от Р. Блъсков за „Училище“ 38 гроша.
През 1875 г. Рашко Блъсков е 
отново в Русе като настоятел на вестника за наука и литература „Знание“
издаван в Букурещ от Иван Адженов. От първата страница на вестника е видно, че за броевете 1-12 от първата годишнина - „писма, статии и дописки се изпровождат до издателя Иван Адженов в Букурещ и до Рашко Блъсков в Русчук“. Следователно, през първото полугодие на 1875 г. Блъсков пребивава в Русе - факт, нeзаслужено пренебрегнат от изследователите.
Изследвайки живота и книжовната дейност на Рашко Блъсков, не може да не се отбележи фактът, че на 5 май 1876 г. съвместно с Христо Ботев издават в Букурещ първия брой на вестник „Нова България“. Въпреки че няколко години по-рано Ботев иронично нарича Блъсков и синовете му „съзвездие Блъсков“, впоследствие променя отношението си към характера на книжовната им дейност и това определение днес най-точно характеризира фамилията. След гибелта на Ботев издателят и „стопанът“ Блъсков премества отпечатването на вестник „Нова България“ в Гюргево.
В края на април 1878 г. Блъсков 
премества печатницата си в Русе, преименува я „Славянско братство“ 
и в нея започва издаването на списание със същото име. В Русе печатницата се помещава на ул. „Княжеска“, в близост до хотел „Исляххане“.    
Във фонда на Иван Шишманов в Научния архив на БАН се съхранява „съдържанието на автобиографията на покойния Райчо Илиев Блъсков“, изготвено от сина му Илия, което последният изпраща до професор Шишманов във връзка с отпечатването й. Илия Блъсков разпределя съдържанието на автобиографията на три периода: „Първия период от живота му като ученик и учител; Втори период - Нещастна борба с гръцки владика по черковния ни въпрос, и с злодеянията на тогивашния Силистренски управител Ибраим паша и разорението му, и Трети и последен епизод - Теглилата му в Романия, като издател на списания, вестникар... до освободителната война“.
Втора, по-малко популярна, е ръкописната автобиография на Рашко Блъсков, отразяваща живота му след 1837 г., която се съхранява във Варненския държавен архив. Тя завършва така: „След Освобождението са връщам в България в гр. Русе, като си принесох малката собствена печатница, която бях купил в Браила, работих доста години с нея и последствие я продадох на един Варнески печатар, която и до днес стоят остатъци от нея“. Така последните дни от живота си Блъсков е отново в Русе, където, както отбелязва в ръкописната автобиография, „прикарах старините си“. Тук приключва земния си път в края на 1884 г., записал името си в културната история на България като 
„един самоук даскал, който с борческа самоотверженост и преданост работил за откриването на български народни училища и църкви 
като най-положителни фактори за повдиганието духа и съзнанието на народа“.
Труженик на попрището на просвещението, Рашко Блъсков извършва истинска апостолска дейност по националното пробуждане на родолюбивото население в Североизточна България.
Импозантното погребение на Рашко Блъсков е отразено на страниците на русенския вестник „Рашето“: „Известният на цял българский народ стар учител Р.Блъсков, се казва в съобщението, се помина на 16 того. Погребението му стана тържествено на 18 того като при присъствието на всички г.г. учители и ученици от реалката и народните училища, Н. В. Преосвещенство г. Григорий при опеванието на тялото му в черква, изрече едно слово, съобразно със заслугите на покойния. Вечна му памят“. 
* Авторът е използвал книгата на Нели Георгиева „Съзвездието Блъскови“.