Потрошени и разхвърляни блокчета на няколко места по площадчето пред входа на грандиозната и пустееща спортна зала оформят невесела картинка. Пространството пред залата, открита през юли 2015 година помпозно с ленти, коленопреклонни благодарности, цветисти речи и песни на Лили Иванова, днес е всичко друго, но не и приятно място. 
Освен че не е почиствано от месеци /а може би от Световното първенство по волейбол преди две години?/ и вятърът е натрупал на купчинки опадали неизвестно кога листа и клечки, минувачите хвърлят в образувалите се от счупената настилка дупки всичко, което им е излишно - чашки от кафе, пластмасови шишета, хартийки, автобусни билети и какви ли не други боклуци. Трудно нещо в пейзажа би могло да стимулира човек да пази чистота. Това, разбира се, не биха могли да са нито бетонните колони със стърчащите от тях ръждясали арматурни железа на несбъдналия се хотел на братя Бобокови, нито провисналият афиш, който известява за шоу на Камен Донев на 16 май... 2020 година! 
Най-печална гледка обаче са трите флага, които е предвидено гордо да се веят на пилоните пред купената за 20 милиона от държавата зала. Прашасали, непрани май откакто са ушити, при всеки повей на вятъра те показват как от тях висят скъсани парчета. Впрочем най-мизерно и жалко изглежда знамето на Русе - може би защото е било бяло, по него най-точно може да се види всичката мръсотия, която насища въздуха на Кръговото и която попиват в белите си дробове и хората, които преминават оттам.