Тази вечер - всъщност, когато у нас вече ще е 25 декември и ще се поздравяваме с настъпилото Рождество Христово, край камината в един дом в град Сейнт Луис в американския щат Мисури млада русенка ще подреди трапезата с лумналия огън и ще събере семейството и близките си на традиционното фамилно тържество за Бъдни вечер. Лъчи Делчева ще празнува заедно с мъжа си и двете си деца - 8-годишния Габриел и 6-годишната Емануела, с майка си и сестра си. Ще липсва само таткото, който в момента е в Русе и заради пандемията няма как да се присъедини към семейното тържество. Но в мислите си всички от фамилията ще бъдат заедно. За да си пожелаят най-хубавите неща на света - и най-вече здраве, мир и топлина за всички близки и далечни, за познати и непознати. 
Със сигурност в тази вълшебна вечер Лъчезара ще отправи своите натоварени с добросърдечие мисли и към хората, на които тя и фондация „Детство мое“ помогнаха в последните месеци при поредната си благотворителна инициатива. Русенското Национално училище по изкуствата е един от бенефициентите - както „Утро“ неотдавна писа, фондация „Детство мое“ е поела ангажимента да осигури нови народни носии за учениците от фолклорните специалности. За целта се събираха дарителски суми в продължение на няколко месеца. Междувременно обаче 
възникнаха още два случая в Русе, на които ние спонтанно и спешно решихме да откликнем
разказа за „Утро“ Лъчи и обясни: „Една жена с две дечица се нуждаеше от незабавна подкрепа, за да не й спрат тока, а също се погрижихме за един чичо Ангел, който имаше нужда от покрив над главата си“. 
Идеята за „Детство мое“ се родила през 2009 година, когато временно Лъчезара и мъжът й живеели в неговия роден град Стара Загора. 
„Решихме да зарадваме с подаръци за Коледа децата от местния дом. Първоначално това щеше да бъде само лична кауза, но като споделихме в социалните мрежи с приятели и познати в чужбина, се оказа, че те също също искат да дарят средства. Свързахме се с администрацията на дома в Стара Загора, питахме ги от какво най-много имат нужда и накупихме нови чаршафи, анцузи, чорапи и лакомства. Направихме индивидуални пакети за децата, които им подарихме лично. Това беше първата ни благотворителна инициатива и така се роди групата „Детство Мое“, разказа Лъчезара, която се готви да направи равносметката на 11-ата поредна кауза „В духа на Коледа“. 
Фондацията е регистрирана в града, в който Лъчи живее вече от години - Сейнт Луис в САЩ, под името „My Childhood“, но също и в Русе под името „Детство Мое България“. С други думи, 
екипът ни, който се състои от 14 човека, е на два континента: 
7 човека са в различни градове на България и 7 сме в Сейнт Луис, всички работим 100% безвъзмездно от самото начало и това няма да се промени, гарантира Лъчи. 
Освен коледните каузи неправителствената организация помагала на деца, семейства и възрастни хора с дарения на храна, дрехи, обувки, тоалетни принадлежности, училищни материали, арт материали, книги, фолклорни носии, колела, играчки. Нашите каузи са много персонални - даряваме това, от което има нужда даденото дете или семейство, обяснява младата жена. И добавя: „Голяма част от нашите дарители са българи, които живеят в САЩ - в Сейнт Луис, Чикаго, Далас и Ню Йорк. Срещаме уникално щедри и сърцати хора. Твърди се, че българите в чужбина не си помагат. Моите лични наблюдения през последните 11 години показват, че това не е вярно. Българите са много щедри и отзивчиви, особено ако каузата им е присърце и най-вече ако имат доверие на администраторите на организацията. Хората тук, в Щатите, които най-активно подкрепят каузите ни, знаят, че за мнозина животът в България не е лесен, защото те самите са изпадали в затруднено положение. Затова сега, от другата страна на океана, са съпричастни и искрено искат да помогнат“, казва Лъчи и се надява, че в бъдеще „Детство мое“ ще получи солидна подкрепа и от български фирми и частни дарители. 
Русенката споделя свое интересно наблюдение: „Хората, на които помагаме за първи път, отначало са малко скептично настроени. Главно защото ние ги търсим тях и предлагаме подкрепа (вместо те да търсят нас), и са изненадани, че някой просто иска да помогне, без да иска нищо от тях. Но 
нали ако даваш и очакваш нещо в замяна, значи не даряваш, а продаваш
Но като видят, че сме откровени, сериозни и че си държим на думата, тогава идва емоцията и благодарността. А за нас това е най-големият подарък. Получаваме и много благодарствени писма, грамоти, клипчета и рисунки“.
От това лято фондацията си поставя амбициозната цел да реализира 12 каузи на година, всяка на различна тема. 3 месеца на годината са за финансова подкрепа за болни деца; 1 месец е за дарение на хранителни продукти; 1 месец е за дарение на училищни материали; 1 месец е за дарение на книги; 1 месец е за подкрепа на деца, които учат музика; 1 месец е за деца, които учат танци; 1 месец е за деца, които учат театър или рисуват; 1 месец е за деца, които се занимават със спорт; 1 месец е за подкрепа на детска градина или училище в нужда и накрая идва месецът за коледни подаръци. 
В този интензивен дневен ред Русе има специално място. Русе е родният ми град, където все още имам близки и приятели, на които мога да разчитам също и за помощ в каузите на организацията, казва Лъчи. И го казва с много топлота, въпреки че е била едва 9-годишна, когато семейството й напуска България и се премества първоначално да живее в Чехия, а след това заминава за САЩ. Там момичето завършва международни отношения, тя е специалист по имиграционни проблеми, работила е в имиграционната служба, а след това и в „Боинг“. В последната година, която обърка подредения живот на милиони хора по целия свят, Лъчи се е посветила на грижите за децата, които учат дистанционно, и на фондацията. 
България и Русе са в сърцето на младата жена
която намира начини да пази родните традиции на близо 9000 километра от родния град, от изящното Доходно здание, от величествения Паметник на свободата и всички други неповторими щрихи, оформящи незабравимия портрет на Русе, но също и да открива все нови и нови съмишленици. А Училището по изкуствата неслучайно е в бенефициентската листа. 
„За съжаление, аз съм човек без музикален талант, но съм имала огромния късмет да израсна с класическа музика, защото майка ми и сестра ми са професионални цигуларки. Точно те - Людмила Каймаканова и Мануела Каймаканова - са завършили русенското Музикално училище. От малка съм свидетел на невероятната воля, труд и талант, който се изисква от един човек, за да е добър музикант. По тази причина обичам и ценя музикантите и като професионалисти, и като хора, защото повечето от тях са много интересни и различни. Децата, които учат музика, трябва да знаят, че това, което правят, е ценно, важно и много специално... Не всеки го може! Затова искаме да ги подкрепим - за да следват безстрашно мечтите си“, казва Лъчи. И добавя, че в календара за следващата година, който фондацията е направила като подарък за дарителите, темата е „Силата на музиката“. В него са снимани млади музиканти - българи и една американка, като сред тях са и трима талантливи ученици на НУИ „Проф.Веселин Стоянов“: Цвета Атанасова, Петя Георгиева и Преслав Ламбев. 
„Най-свидните ми спомени, свързани с Русе, са на първо място с бабите и дядовците ми, вкъщи. Помня, че доста боб и леща ядяхме... да „правим економия“, както обичаше да казва баба ми Добринка. Страшно много обичах излизането 
на разходка из центъра, с приятели от детството, на кафе и тортичка! Идилия!...
Тук много ми липсват близките и приятелите, също така ми липсва да чувам българска реч навсякъде, социалната атмосферата, хубавите плодове и зеленчуци, красивите кафенета и още много неща!“, признава емоционално Лъчи. 
В сложната Ковид-атмосфера и там хората правят всичко възможно, за да се предпазят и се надяват то да е достатъчно. Това, разбира се, прави предстоящата Коледа по-скромна като празненство. „Зареждаме се с позитивна енергия чрез коледна музика и рисунки. Украсили сме си дома с елхичка и с едни специални мексикански цветя „Poinsetta“, които са червени и весели. Днес Габриел ми каза, че няма търпение да пеем коледни песни на Бъдни вечер! И ми призна още нещо - че иска, като порасне, да бъде Дядо Коледа или поне едно от джуджетата! Той много обича заедно да правим курабийките, които по традиция тук се слагат до елхата на Бъдни вечер заедно с чаша прясно мляко - специално за Дядо Коледа. Ели (Емануела) се вълнува от абсолютно всичко! От това как така Дядо Коледа ще успее да донесе подаръци на всички деца до покривката за трапезата и украсата на елхата! Също няма търпение да подари нови играчки на кучето и котето ни - подаръците са купени с парички от нейната касичка! Като цяло, циркът е пълен, но е толкова приятно!“, казва Лъчи. 
Нейните съкровени надежди са „Всички да сме здрави, това наистина е най-важното. И да можем пак да прекарваме време заедно, защото това толкова много ни липсва. А за организацията ни просто се надявам да помогнем на повече дечица, които имат нужда от нас, за да имат щастливо детство“.
Дано час по-скоро приключи кошмарът на тази Ковид-година - когато това остане зад гърба ни, русенци ще имат удоволствието да станат съпричастни и на други инициативи - изложби, концерти, срещи, - които замислят Лъчи и нейни съмишленици, талантливи русенци от Сейнт Луис, щата Мисури. Да се надяваме, че това ще стане още през идната година.