Седяхме на бира в голяма и шумна компания, когато Диего Марадона отбеляза гол с ръка във вратата на Англия /2:1/. Беше 22 юни 1986 година, а страничен рефер в мача на това световно първенство бе покойният Богдан Дочев.
Мненията на онази маса бяха на два лагера - от „гнусно джудже“ до „редовен гол“.
Дон Диего призна после с половин уста, че попадението било плод на „Божията ръка“.
Не знам за „джуджето“, но имам познат, който кръсти сина си Диего. И то във времена, когато такива имена не минаваха.
Този съвършен футболист плати най-голямата цена за гениалността си.
Като Фреди Меркюри, като Майкъл Джексън и Дейвид Боуи, като много други, които имаха всичко и... нищо.
Онзи ден си отиде майката на моя пръв и най-голям приятел - Никола Кючуков. Дунавец до мозъка на костите! Леля Керана се загуби на 80 години. Когато му се обадих за съболезнования, той спомена за Марадона. Сякаш беше някаква малка утеха в болката, че два различни свята тръгват към едно и също място.
А още помня комарите в онази юнска нощ с Божията ръка.
Но не беше само тя. Дон Диего вкара приказен редовен гол със слалом между няколко английски футболисти. Този шедьовър ще остане завинаги.
Дори когато Марадона го няма.