Д-р Илтер Пазарджъклъ е специалист-кардиолог с над 10 години опит. Завършил е медицина в Анкара, Турция. След своето дипломиране д-р Пазарджъклъ започва работа в МБАЛ Шумен. През 2012 г. постъпва в Специализираната кардиологична болница “Медика Кор” Русе, където специализира Кардиология. В момента работи като болничен кардиолог, има амбулаторен кабинет в ДКЦ 2. Извършва кардиологични прегледи, електрокардиография, ехокардиография, оценка на сърдечно-съдовия риск, експертиза на работоспособността. В работата си прилага съвременни и актуални методи на диагностика и лечение на сърдечно-съдовите заболявания и артериалната хипертония. Ежедневно следи новостите в областта на практичната кардиология и европейските препоръки и споделя своите наблюдения върху пациентите в сегашната трудна ситуация.
Интервюто с д-р Пазарджъклъ е предоставено на вестник “Утро” от Института за здравно образование във връзка с националната информационна кампания “Живот със сэрдечна недостатъчност”, в която участва и русенският специалист кардиолог.

- Д-р Пазарджъклъ, вие сте един от участниците в националната кампания “Живот със сърдечна недостатъчност”. Според Дружеството на кардиолозите в България сърдечната недостатъчност е по-опасна от рака, но е подценявана от пациентите и обществото. Какво показват Вашите наблюдения?
- В народопсихологията битува мнението, че по-страшно от раковото заболяване няма. В никакъв случай не омаловажавам този тип заболявания, но когато преглеждаш пациент за първи път и той се окаже с тежка сърдечна недостатъчност, това е точно толкова сериозно, колкото ако се открие злокачествено заболяване. Преживяемостта при такива пациенти е от 6 месеца до 1 година. Това са реални факти от статистиката. Сърдечната недостатъчност е сериозно заболяване, при което
сърцето не успява да изпомпва кръвта в тялото така, както трябва
В резултат на това не може да се достави достатъчно кислород и храна на тялото, за да работи то нормално. Това кара пациентите да се чувстват уморени и дори изтощени. Организмът не може да елиминира добре остатъчни продукти от метаболизма - това води до отлагане на течност в белия дроб, както и в други части на тялото - краката и коремната област. Възможно е сърдечна недостатъчност да се развие след друго сърдечно заболяване, например инфаркт или високо кръвно налягане. Пациентите страдат от задух, умора, кашлица и отоци.
Болестта е бреме и за близките им, защото налага много грижи
и чести придружавания в болница заради хоспитализациите. Пациентите с тази диагноза често страдат от депресии. Причините за това са свързани с тревогите от ежедневния дискомфорт, болничния престой, натоварените близки.
- По данни на НЗОК за миналата година болниците в Русе са отчели близо 3300 хоспитализации по повод сърдечна недостатъчност, а хората, които са диспансеризирани с тази диагноза, са 5600. Малко или много е това? Увеличават ли се тези болни с годините?
- Отчетените към здравната каса 3300 клинични пътеки за цяла година не са много като бройка. Но
честотата на сърдечно-съдовите заболявания нараства с възрастта
Предвид демографския профил на страната ни и увеличаващата се продължителност на живота, очаквам хората с диагностицирана сърдечна недостатъчност да се увеличават. Като не забравяме, че здравето на всеки е в неговите ръце, индивидуална е и отговорността лекарствата да се приемат редовно, препоръчително е да не се пуши, да не се прекалява с консумацията на алкохол и готварска сол. В Русенска област живеят малко над 200 000 души. 
- Как се чувстват и обгрижват тези болни в ситуацията на Ковид-19? Получават ли лесен достъп до специалист-кардиолог?
- В условията на настоящата пандемия няма рестрикции или ограничаване на прегледи на пациенти със сърдечна недостатъчност, но ги съветвам
да не  посещават здравни заведения, освен ако не е крайно наложително
може би е по-удачно да се свържат с лекаря си предварително по телефона и заедно да преценят дали има нужда от присъствен преглед, или могат да разрешат проблема дистанционно. 
- Кое е най-важното, което пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да знаят, а не знаят? На какво имат право тези пациенти годишно - брой прегледи, изследвания?
- Сърдечната недостатъчност е хронично състояние, което засяга всички органи и системи. Пациентите трябва да “познават тялото си”, да се теглят всяка сутрин след тоалет и ако видят, че наддават - 2-3 кг за 2 дни, усещат подуване по краката, недостиг на въздух предимно нощем в легнало положение, може да се предположи, че става дума за декомпенсация - т.е. влошаване.
Пациентът може да се консултира с кардиолога си и да се увеличи дозата на диуретика
както и да се търси причината за това влошаване. Пациенти, които от дълго време имат заболяването, стриктно се следят и спазват препоръките. Ако нямат оплаквания, тези пациенти е добре да посещават кардиолог два пъти годишно за контролен преглед. 
- Какво най-често пропускат Вашите пациенти?
- Да приемат назначения им диуретик.
- Кои са новостите в лечението на това заболяване? Колко години може да преживее човек с такава диагноза? 
- Вече имаме нови терапии, което е голямо предимство за нас, кардиолозите. Добре е да имаме повече медикаменти, които да прилагаме при нашите пациенти.
При някои от тях лечението е сериозно предизвикателство
Мога да дам пример с мой пациент в зряла, активна възраст. Развива сърдечна недостатъчност заради разширяване на сърцето - дилатативна кардиомиопатия. Две години прилагаме при него различни медикаменти, но въпреки това има чести влошавания, уморява се, не може да изпълнява ежедневните си задължения. След включване на един от съвременните медикаменти за лечение виждаме отлични резултати - вече не се уморява така, дори ми сподели, че е започнал работа - нещо немислимо до този момент. Това много ме радва, защото виждаме реална промяна към по-добро в живота на пациентите. Много е важно да имаме различни медикаменти, с различен механизъм за действие за всеки конкретен човек. 
 - Можем ли да се предпазим от сърдечна недостатъчност и как пациентите могат да си помогнат сами?
- Трябва да знаем, че
сърдечната недостатъчност е завършекът, образно казано, на много други заболявания
които в голямата си част са лечими. Това са например артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето, клапните пороци, които могат да бъдат лекувани своевременно. Ако ги хванем навреме, може да не се стигне до сърдечна недостатъчност. Тя е последната спирка на множество недобре и неадекватно лекувани сърдечносъдови заболявания. И сериозно предизвикателство, както за пациента, така и за неговите  близки.