Сред диворастящи храсти и високи треви на най-високата точка югоизточно от Русе се крие прелестта на непокътната фортификационна перла от времето на някогашния Русчук с нежното име Йълдъз табия (в превод от турски - Звездно укрепление). За това защитно съоръжение се знае малко, защото е било част от над 30 подобни укрепления, разположени в полукръг по височините южно от града, а и през годините е било засенчвано от величието на една друга, разположена в непосредствена близост - крепостта на съседния хълм Левент табия, където днес се помещава бутикова винарска изба и се издига знаковата за Русе телевизионна кула. 
За въпросното потънало в забрава укрепление съобщава в брой 7822 на в. „Утро“ от 2017 година покойният историк и археолог Стоян Йорданов. В публикацията си „Крепостите на Русе през вековете“ той споменава, че от всички укрепления, разположени извън града, днес: „...по-добре оцеляла е само Йълдъз табия, валът и ровът на която имат височина и дълбочина по 5 м“. За датировката на изграждането на земленото укрепление Стоян Йорданов дава времето след Руско-турските войни от 1806-1812 и 1828-1829 година. 
Тази драгоценна информация за запазената до ден днешен Йълдъз табия интригува членовете на русенския клон на дружество „Традиция“ и те още от пролетта на настоящата година се заемат с инициативата по
осветляването и популяризирането на тази тънеща в забвение историческа, а и неоспорима туристическа даденост
разположена в непосредствена близост до Русе. 
Преди да представим инициативата на русенските родолюбци, ще представим кратка историческа и хронологична справка за външните укрепления на Русчук по време на Руско-турските войни от 19 век.
Сведения за укрепителните съоръжения извън пределите на града можем да почерпим от писмата на един от най-добрите специалисти по военните укрепления за онова време - пруския офицер Молтке, който още през 1835 година идва в Русчук и очертава пълна картина на крепостните дадености. Той съставя и подробен план на града, от който е видно, че „към източната крепостна стена било изградено допълнително крило, което включвало новите махали“, които дотогава „били извън крепостта и незащитени... Това по-солидно укрепване на града и новото крило са построени по една и съща система с главната крепостна стена...“.
Молтке отбелязва в плана си пет крепостни порти и няколко бастиона. Той за пръв път споделя, че забелязва „няколко външни укрепления (табии), разположени на височините около града“.
Солидно външно укрепване на височините около Русе става при поредната Руско-турска война от 1853-1856 година, известна като Кримската война. Тогава са доразработени и влизат в действие шест основни външни укрепления, като най-ярко във функционален план е представена Левент табия, където „между Разградското шосе и река Русенски Лом възвишенията достигат най-голяма височина (158-167 м над морското равнище)“. Има сведения, че за строителните работи по крепостните съоръжения, местната турска власт е изпращала „коли и работници чак от Ловешко“. 
По време на Кримската война Йълдъз табия е в разцвета си. 
Земленият насип е оформен под формата на звезда с подковиден насипен подход от север
който при необходимост се е заличавал. Тогава са доизградени още две табии, които днес вече са заличени - Кюра (Кюнс) табия и Хаманджи табия, предназначени да бранят височините на изток от града и да имат поглед на подстъпите откъм Силистренския път. Данни за строежа на тези укрепления ни дава Калиш - пруският консул в Русе от това време. Революционерът Стати Попов пък си спомня как „През всичкото приготовление българския народ пак на работа - да копаят окопи, колове да забиват покрай града и топове да влачат по табиите, по цели седмици не се връщаха по домовете си“.
Голям интерес предизвиква и едно описание от времето на последната Руско-турска война 1877-1878 година. То е направено от руското разузнаване и в него се казва: „Със своето разположение на десния бряг на Дунав, крепостта Русчук има особено важно значение. Господствайки над течението на Дунава тази крепост би могла да обстрелва речния воден път и да заключва пътищата към Варна, Шумен и Търново, от които първият е железопътен, а вторите два - шосейни... Между Разградското шосе и река Лом възвишенията имат най-голяма височина (519 фута и 537 фута над морското равнище), така, че върхът на който е построено укреплението Левент табия, командува града, Дунава и цялата околия...“.
Във въпросното описание всички външни укрепления на Русчук на двете тепета Сан и Левент са разделени на три групи:
1. Укрепления, прикриващи Русчук от страна на Силистра;
2. Укрепления, прикриващи Русчук от югоизток и юг;
3. Укрепления, прикриващи Русчук от далеч издаващ се нос между Лом и Дунав
Йълдъз табия 
попада под номер 4 във втората група укрепления
- три на брой, заведени в описа на руското разузнаване с номера 4, 5 и 6. Към нея вече имало изграден и „обширен редут с полеви профил. Този редут е командвал града и макар по-слаб от Левент табия, обстрелвал изхода за Разградското шосе от града и фланкирал укрепленията от източната страна...“.
Русенските представители на клуб „Традиция“ също са се заели и с историческото проучване на запазеното почти непокътнато до ден днешен землено насипно фортификационно съоръжение, сподели управителят на клуба Мартин Календжиев. Заедно с фотографа на клуба - програмния експерт Мирослав Радулов, те са направили и заснемане с дрон на местността в югоизточните покрайнини на града, а също и специално замерване на дълбочината на рова на табията, който действително сочи пет метра. За съжаление и срам, част от него се е превърнал в сметище...
Теренът на някогашната табия е обрасъл с високи треви, храсти и дребни дървета. Действително оттук видимостта в четирите посоки е невероятна, което говори, че мястото е много прецизно избрано. Откриват се гледки както далеч на север в територията на Румъния, така и дълбоко на юг.
Мястото е с лесен достъп от две различни посоки - от местността Хаджигенова чешма и откъм квартал „Чародейка“ - разклона за мотел „Рай“
Цяло чудо е, че се е съхранило непокътнато - благодарение на природата, коментира още Мартин Календжиев.
От русенския клуб подготвят и специално предложение до Общината и Регионалния исторически музей, в чието изпълнение желаят да се включат. Идеята е да се инициира кампания за почистване на района, за да придобие той вид, позволяващ превръщането му в желана дестинация за туризъм. Подготвят и сценарий на малка историческа реконструкция.
В заключение, бихме могли да обобщим, че мястото без преувеличение е уникално и съвсем в реда на нещата да бъде разкрито и показано на гражданите и гостите на Русе. Това е истинска историческа перла на повече от век с тъжна съдба, която може и трябва да се промени.

Боян ДРАГАНОВ
Стоян СТОЯНОВ