Черната новина за кончината на Никола Спасов отекна като гръм. Старши треньорът на „Монтана“ си отиде едва на 61 години, поразен от безмилостния коронавирус. А само преди две седмици бе гост-коментатор в една от телевизиите.
Младите не знаят, че Кольо Спасов посвети на „Дунав“ цели 3 години. Пристигна през 80-те от отбора на „Локомотив“ /Сф/. С „железничарите“ и като титуляр бе участвал в онзи епохален мач реванш за Купата на националните купи срещу славния в онези времена киевски колос „Динамо“. След истински подвиг в украинската столица /1:2/ и 1:0 в София локомотивци елиминираха украинския гранд. Никола бе рамо да рамо с Начко Михайлов, Нако Дойчев, Боко Димитров...
След този декемврийски ден на 1979 година Кольо довърши първенството, но след неговия край легендарният старши треньор Васил Методиев-Шпайдела се произнася, че не го вижда вече като титуляр. Така от отбор в „А“ група Спасов тръгна към тим от „Б“.
До него на Градския стадион прохождаха талантливи момчета като Миро Миронов, Боби Стоянов, Станислав Пашев, Красимир Колев. Не беше кой знае колко по-възрастен от тях, но се държеше като настойник. Нервак на терена и душица извън него.
Затова и логично се превърна в един от тарторите на „Дунав“. Неособено бърз, но с прецизни далечни подавания и тежък шут от преки свободни удари спечели сърцата на феновете. Стана автор на незабравим и до днес русенски футболен фолклор.
Неговото гръмко „Обърни, обърни!“ бе нарицателно. „Обърни“ с ударение на „о“. Сиреч, да се смени фронта на атаките. Или словесните му шамари през цял терен към един млад нападател: „Абе, ти нямаш ли очи!“... Пак с неговото натъртване на „о“-то.
От този момент футболистът Никола Спасов стана Обърнито.
Няма футболна публика в България, освен русенската, която да не подхвърля и до днес към играчите къде през смях, къде през гняв: „Обърни! Ти нямаш ли очи?“.
С „Дунав“ Кольо Спасов реализира прекрасни голове. Почти винаги с тежки далечни удари, негова запазена марка.
След русенските си години премина в „Черно море“, стана голмайстор №1 в „А“ група, игра с успех и в Португалия.
Когато преди 3 сезона бе назначен отново за старши треньор на „Черно море“, трябваше да гостува в Русе срещу „Дунав“. По-рано бе спечелил с „моряците“ купата на България. По този повод във Варна го бяха произвели вече в Адмирала. И съвсем заслужено.
Преди този мач звъннах на варненския журналист Недко Петров с молба да ми даде телефона на Спасов.
„Готово! Аз ще го предупредя, но няма да ти вдигне! Може да не вдигне и на мене“, предрече Недко.
Само че треньорът се отзова веднага. „Заповядайте!“, бе първата му дума.
Обясних защо го търся.
„А, Русе! Чудесно! Незабравими години! Любим мой град! Както и Варна. Иначе съм проклет шоп“, пошегува се Спасов.
Поговорихме за идния мач и разговорът ни вървеше към финала, когато вметна: „Обиколих много отбори. Бях и в Казахстан. Винаги съм искал да бъда треньор на „Дунав“. Така и не получих обаждане. По едно време имаше нещо, но не се стигна до нищо сериозно“.
Обещахме си да се видим преди мача в тунела на Градския стадион. Вторачи се към вратата под таблото и протегната ръка.
„На тази врата боднах една топка в мрежата на „Добруджа“ с шут от 40 метра“, припомни с леко присвити очи.
Помня този гол. Беше феноменален изстрел.
А над тунела се скупчваха първите фенове.
„Обърни!“, извика един от тях.
Той извади вечно пъхнатата си в десния джоб ръка, кимна с умивка и обърна палец нагоре.