Преди десетина дни тихо и без никакви коментари се спука един надуван повече от година насам балон - че едни инвеститори от Малайзия щели да налеят милиони в летището Щръклево и да го превърнат грандиозен логистичен и производствен парк, от който да летят чартърни и товарни самолети за цял свят. Както споделиха пред „Утро“ общински съветници, дружеството „Еонметалл България“ така и не е получило дългоочаквания сертификат за инвестиция Клас А от Българската агенция за инвестиции.    

И отпуснатите му 9 месеца вече изтекоха, така че даденото през февруари тази година предварително съгласие от Община Русе имотът да бъде продаден без търг, вече е невалидно.
Новината за предстоящи огромни малайзийски инвестиции в Русенско гръмна през август миналата година. Тогава областният управител Галин Григоров обяви, че „Eonmetall Group Berhad“ иска не само летището в Щръклево, но е готова да инвестира 2 млрд.лв. за изграждането на втори мост над река Дунав при Русе, както и за строителството на автомагистралата между Русе и Велико Търново. Понеже това са болни от години теми за всички русенци, а времето беше предизборно, към тези изявления беше подходено с известна скептичност. 
Скоро обаче беше внесено официално предложение за закупуване на летището от страна на „Еонметалл България“ ООД. Това всъщност бе българско дружество с капитал едва 2000 лева, чиято единствена връзка със солидната малайзийска компания „Eonmetall Group Berhad“ бе участието в него на изпълнителния й директор Гох Ченг Хуат, който с вноска от 334 лева държи 16,7% от ООД-то. Освен него в „Еонметалл България“ участва Тан Киан Чуан, също малайзийски гражданин, както и русенецът Антон Стайков. Към тази група се присъединиха американските граждани Надер Бадри Шахин, генерален директор на „Six Forks Investment“, и Азиз Седер, изпълнителен директор нa „Tameer Steel Company“. Най-големият акционер с дял от 33,2% остана Антон Стайков.
Макар че много неща около инвеститора останаха неясни, на 10 февруари тази година Общинският съвет в Русе гласува предварително съгласие летището да бъде продадено на „Еонметалл България“, като обаче сделката бъде осъществена само ако дружеството получи сертификат за инвестиция Клас А. През юли инвеститорът помоли за удължаване на срока с три месеца. Основанието бе, че епидемиологичната обстановка е довела до обективна невъзможност за своевременно подаване на заявление от дружеството до Българската агенция за инвестиции /БАИ/. И то е подадено чак на 03.06.2020. Това обяснение не прозвуча особено сериозно, но съветниците се съгласиха и удължиха срока с още 3 месеца. И те обаче вече минаха, а сертификат няма и няма.
При това положение на малайзийски инвестиции най-вероятно вече не може да се разчита, а разходите на Община Русе за поддръжка на летището продължават да си текат. Но всъщност за пистата в Щръклево имаше още една оферта - на „Нетуоркс България“. Още миналото лято русенският телеком внесе предложение до кмета Пенчо Милков и Общинския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия на летището за срок от 30 години. Вчера управителят на дружеството Свилен Максимов, известен не само като страстен почитател на бързите коли, но и на самолетите, потвърди, че офертата на притежаваната от него компания все още е валидна. И ако няма някой наистина много сериозен инвеститор за летището се нагърбва да поддържа инфраструктурата и развива летателна дейност, така че така Русе да се превърне в авиационен център за малки и средни летателни апарати.