„Ако обичаш човека такъв, какъвто е, то ти обичаш него. Ако се опитваш кардинално да го промениш, то ти обичаш себе си. Това е всичко“. Думите принадлежат на един известен и до днес римски патриций, светец, Отец на Църквата, патрон на монашески орден и камък в основите на западноевропейското християнство. Това е роденият на днешния 13 ноември преди 1666 години - през 354-а, Аврелий Августин, останал в историята като Августин Блажени или Августин от Хипон. Редица философи и теолози са повлияни от учението му, а неговите произведения (включително и „Изповеди“ - често пъти считано за първата западна автобиография) все още се изследват и четат.
В ранните си години той е силно повлиян от манихейството и след това от неоплатонизма на Плотин. След приемането на християнството и неговото кръщение в 387, Августин разработва своя подход към философията и теологията, различни методи и различни гледни точки. Вярвайки, че благодатта на Христос е необходима за човешката свобода, той 
помага да се формулира доктрината за първородния грях 
и прави първите стъпки за развитието на теорията на справедливата война.
Когато Западната Римска империя започва да се разпада, Августин разработва концепцията на Католическата църква като духовен Град на Бога (в книга със същото име), който се различава от материалния земен град. Неговите мисли са дълбоко повлияни от средновековния светоглед. Градът на Бога и Августин са тясно свързани с учението за Светата Троица, както е формулирано от Никейския и Константинополския събор.
В католическата църква и англиканската общност той е светец, доктор на Църквата, както и патрон на Августинския орден. Почита се на 28 август, денят на смъртта му. Той е покровител на пивовари, печатари, теолози и редица градове и епархии. Много протестанти, особено калвинистите, го смятат за един от духовните бащи на протестантската Реформация поради неговите учения за спасението и Божията благодат.
В източноправославната църква много от неговите учения не се приемат, например мнението му за първородния грях, доктрината за благодатта и предопределението. Въпреки това се смята за светец и се почита на 15 юни. Той е известен и като Блажени Августин или Свети Августин Блажени. 
Августин се ражда през 354 г. в Тагаст (днес в Алжир) - по това време в римска провинция Нумидия - където посещава начално училище. На 17-годишна възраст той заминава за Картаген, където учи реторика. 
Майка му Моника е отдадена християнка, а баща му Патриций е езичник, но приема християнството преди смъртта си
Първото му вникване в същността на греха се случва, когато той и няколко приятели откраднали плодове от една квартална градина. Августин, по произход вероятно бербер, според образованието и интелектуалното си формиране принадлежи изцяло на латинската култура, също като големите африканци в късноримската литература (Апулей, Тертулиан, Киприян). Заради неговата надареност баща му, дребен земевладелец, го подкрепя за реторическа кариера, която по това време е предпочитан път към държавните служби.
От ранна младост философската страст, неспокойното и стремително търсене на истината са по-силни от реторико-политическата му амбиция. Това е едновременно щастие и мъчение на неговия живот, защото Августин, следвайки нравите на Късната античност, не е чужд на светските удоволствия, което влиза в противоречие с идеала за „философски живот“.
Той 
дълго се колебае между различните духовни течения на своето време
Приет като дете сред готвещите се за кръщение, но некръстен, след това като младеж той посвещава девет години на сектата на манихеите, разновидност на гностическото движение. По време на престоя му в Милано неоплатонизмът на Плотин и Порфирий го води до една по-чиста линия на мислене. Той го възприема всъщност от латинските преводи на Марий Викторин, африкански ретор, който по-късно се покръства, защото като човек, живял в късната Римска империя, има ограничени познания по гръцки.
Наред с манихейското и неоплатоническото влияние в него не е съвсем изтрита и християнската вяра, внушена от майка му през детството. Тя се възпламенява отново, когато в Милано Августин се среща с импониращата му форма на тази вяра, представяна от епископ Амвросий. Такава е ситуацията, в която протича известният духовен поврат в градината на Милано през август 386 г., „Изповедите“ показват как Августин в горчиво себеизследване познава безполезността на досегашните си усилия да достигне до истината.
Оттам нататък Августин е един 
преобразен в огъня на познанието човек
който най-накрая, след безкрайни усилия и обиколни пътища, е намерил онова, което търси. Душата му става спокойна. През зимата на 386/387 г., още преди кръщението му, Августин обобщава в „Разговорът със себе си“ вътрешната драма на духовния поврат в изречението: „Бог и душата искам да позная. Нищо повече? Не, нищо повече“. В сравнение с вътрешната връзка между Бога и творението всичко останало - околна среда, семейство, професия, политика - става маловажно и несъществено.
В близо четиридесетте години след приемането му в църквата (387), Августин понася последиците - социални, морални, църковни и политически - от онова интелектуално познание: като се започне от кръщението, което той получава заедно със своя син и приятеля си, до ръкополагането му за свещеник и службата му като епископ; от живота на монах през първите години след духовния поврат до пасторските и църковно-политическите дейности на епископ и догматик в публичността по време на африканския църковен спор; от теоретико-философската тематика на първите съчинения и тяхната неоплатоническа духовност до големите произведения на теологическата догматика и позициите относно времето, които, както книгите на „За божия град“, обосновават едно 
ново схващане за църквата и политическия свят
Четвърти век, когато е роден Августин, е бурно време за Римската империя. Император Константин привилегировал християнството и отблъснал влиянието на култовете на традиционните култове към Бог („Константиновият завой“). Синовете на Константин, които заедно го наследяват през 337 г., са изправени срещу външните заплахи по границите от германците и новото Персийско-Сасанидско царство, а наред с това са притиснати и да гарантират спокойствието вътре в държавата. По време на раждането на Августин царува Констанций II, единственият от синовете на Константин, който оцелява след боевете. Повече от баща си и братята си, Констанций иска да укрепи християнската религия. В същото време настъпват ожесточени богословски сблъсъци, а тъй като Констанций е привърженик на арианството, което е считано за ерес (особено в Запада), той не постига целта си да въведе обща вяра.
По време на младостта на Августин е краткото, но забележително царуване на Юлиан (361-363), който е последовател на древната вяра в Бога и безуспешно иска подновяване на езичеството. Следващите императори са християни, а Теодосий I най-накрая прави християнството официална религия (380) и забранява култовете към езическите богове със закон (391/92).
През годините 373 и 374 Августин преподава граматика в Тагаст. На следващата година се мести да преподава реторика в Картаген и остава там в продължение на девет години. Смутен от непокорното поведение на учениците в Картаген, през 383 се мести в Рим, вярвайки, че там практикуват най-добрите оратори. Въпреки това, Августин е разочарован от римските училища, където той е посрещнат с апатия. След като дойде време студентите му да си плащат таксите, те просто бягали. Манихейските приятели го запознават с префекта на град Рим, Симах, който бил помолен да намери професор по реторика за императорския двор в Милано. Августин получава работата и се отправя на север в края на 384 г. 
На 30 години, той е спечелил най-видимата академична позиция в латинския свят
а тогава тези длъжности дават бърз достъп до политическа кариера. По време на този период Августин показа интерес към манихейството и въпреки че не се посвещава, става „одитор“, на най-ниското ниво в йерархията на сектата.
Докато е все още в Картаген, той започва да се отдалечава от манихейството, отчасти заради разочароващото среща с манихейския епископ Фауст от Милве, основен изразител на манихейската теология. В Рим той напълно загърбва манихейството и вместо това разучава скептицизма. В Милано, майка му го притиска да стане християнин. Собствени проучвания на Августин от неоплатонизма също го водят в тази посока.
През лятото на 386 г., след като прочита за живота на свети Антоний Пустинника и е много вдъхновен, Августин преживява дълбока вътрешна криза и решава да се обърне наистина към християнството. Той изоставя кариерата си по реторика, загърбва преподавателската дейност в Медиолан, отказва се от женитбата си и се отдава изцяло на служение на Бога и на свещеничеството, което включва целибат (отказ от женитба).
Ключов момент в неговото обръщане е викът на едно дете „Tolle lege“ („Вземи и чети“). В този момент Августин случайно е отворил Библията на Римляни 13 глава, 13 стих.
В своите „Изповеди“ той детайлно се спира върху духовното си пътешествие. 
Изповедите стават класика на християнската теология и на световната литература
Амвросий кръщава Августин заедно със сина му Адеодет на Възкресение Христово през 387 г. и скоро след това Августин връща в Африка през 388 г. По пътя към родината, майка му умира и Августин остава, сам на света, без семейство, но с вярата си.
След завръщането си в Африка той създава монашеско общество в Тагаст, в което влизат той и група негови приятели. През 391 г. е ръкоположен за свещеник в Хипон (сега Анаба, Алжир). Става известен проповедник. Запазени са повече от 350 проповеди, които се считат за автентични. Той е забележителен с идейното си противопоставяне на манихейството, което преди това защитавал.
През 396 г. Августин става помощник-епископ на Хипон (с правото да стане епископ след смъртта на настоящия) и остава епископ до смъртта си през 430 г. Напуска своя манастир, но продължава монашеския начин на живот в епископската резиденция. Той оставя едно правило (лат. Regula) за монашество, което му дава титлата „патронен светия на обикновеното духовенство“ - духовниците, които не са монаси, но живеят според монашески правила.
Августин умира през лятото на 430 г., по време на обсадата на Хипон от вандалите.
От всички мислители и учители на Ранното средновековие, личността на Августин е най-добре позната поради наличието на огромно количество запазени негови трудове. Той остава 
централна фигура както в християнството, така и в западната мисъл
Неговите въздействащи трудове върху волята на човека (централна тема в етиката) по-късно стават обект на изследване от философи като Шопенхауер и Ницше. Като добавка, Августин е повлиян и от трудовете на Виргилий (познат с учението си за езика) и Цицерон (познат с учението си за аргумента.)
Августин подчинява всички светски блага на най-висшето благо чрез едно понятийно разделяне между нещата, на които човек трябва да се наслаждава, и нещата, които трябва да ползва. Това е изказано най-ясно в съчинението „За християнското учение“: „Нещата, определени за наслаждение, ни правят блажени, тези, които са определени за ползване, насърчават нашия стремеж към щастие и ни предлагат сякаш средство да достигнем до онези неща, които ни правят блажени и да се придържаме към тях. Ние, които се наслаждаваме и ползваме, сме поставени между двете. Ако искаме да се наслаждаваме на предназначените за употреба неща, нашият ход ще бъде забавен и понякога така отклонен, че от любов към низкото ще бъдем възпрепятствани да спечелим нещата, предназначени за наслаждение, или ще стигнем до тях само колебливо“ (За християнското учение I, 3). 
Възгледът на Августин за първородния грях е развит в трудовете му срещу пелагианите. Въпреки това, източноправославните богослови са в ключов спор с Августин по отношение на тази доктрина и поради това тя става една от точките на разделение между Изтока и Запада. На изток грехът е разглеждан като патологическо понятие, вследствие на който човешката природа бива увредена. Не грехът като такъв е наследствен, а по-скоро увредената вече от него природа, за това, за разлика от Августин, в източното богословие се говори за грехопадение.
Августин е канонизиран за светец (в римокатолическата традиция) с всеобщо одобрение и е признат като един от Отците на Църквата през 1303 г. от Папа Бонифаций VIII.

По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал

Наследството на Августин Блажени е огромно и всеки опит да се подберат няколко цитата от него е много рискован. Въпреки това ви предлагаме една кратка и пропита с мъдрост селекция. 
* В главното - единство, във второстепенното - свобода, а във всичко - любов.
* Вие сте заслепени от златото, блестящо в домовете на богатите; вие, разбира се, виждате какво имат те, но не виждате какво не им достига.
* Волята ни винаги е свободна, но не винаги е добра.
* Душата е повече там, където обича, отколкото там, където живее.
* Колкото голям е Бог в големите неща, толкова е голям и в малките.
* О, Господи, помогни ми да стана добродетелен, но не веднага.
* По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал.
* Разбери, за да повярваш.
* Убедих се, че трябва повече да се доверявам на тези, които учат, а не на тези, които заповядват.
* Човекът е като завършена картина - може да не харесваме нещо в нея - как там са изобразени планините и реките - може да обичаме в нея нещо определено. Но тя трябва да се възприема като цяло, комплексно. Или обичаш целия човек, или не. Да, понякога не бива да се примиряваме с едни или други черти, но тогава трябва да търсим компромиса.

По материали от интернет