Страхил Каваленов е роден на 25 март 1966 г. в село Разград, област Монтана, но е израснал в София. Завършва НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“ и История в Софийския университет. Започва духовното си обучение в Папската богословска академия в Краков, Полша, и се дипломира в Папския Латерански университет в Рим.
След завръщането си в България, на 18 април 2009 г.е ръкоположен за свещеник от епископ Петко Христов в Белене и е назначен за енорийски свещеник във Велико Търново. От 1 януари 2012 г. също се грижи и за енорията „Блажен Евгений Босилков“ в Габрово.
От март 2018 г. до 14 септември 2020 г. е генерален викарий на Никополската епархия.
Отец Каваленов говори четири езика - италиански, полски, френски и руски, а като възпитаник на класическата гимназия владее латински и старогръцки. Той е определен от католическата епископска конференция в България за преводач на папа Франциск по време на Апостолическото му поклонничество в България от 5 до 7 май 2019 г.
От юни 2020 г. отец Страхил Каваленов е председател на управителния съвет на „Каритас Русе“. След кончината на епископ Петко Христов на 14 септември 2020 г. е назначен за aпостолически администратор на Никополската епархия.

- Монсеньор Каваленов, Вие познавате много добре епархията, а вече сте и неин главен пастир. Какво се промени с назначаването Ви за Апостолически администратор?
- След като в продължение на 25 години бе начело на нашата Католическа Никополска епархия, на 14 септември тази година - на празника на Светия Кръст, ни напусна нашият епископ монсеньор Петко Христов. Господ го призова при себе си, след като под неговото ръководство бе възстановен духовният живот на католиците в Северна България, възродени бяха църковните общности, които през годините на атеистичния режим бяха загубили възможността за свободно и пълноценно съществуване. Днес изповядването на нашата вяра не среща никакви трудности; можем да кажем, че то вече дава своите добри плодове за отделните личности, за нашите семейства и за обществото ни. Това дължим и на неуморния труд и молитвите на покойния ни епископ. През последните две години, когато здравето му се бе влошило много, аз бях негов Генерален викарий, а на 15 септември Папа Франциск ме назначи за Апостолически администратор sede vacante /специфичен термин, показващ, че длъжността е временна до назначаването на епископ - б.р./ на епархията, докато бъде назначен нов епископ. Не мисля, че през последните месеци нещо съществено се е променило в живота на епархията: 
старая се да осъществявам приемственост, като следвам примера и пастирските указания на монсиньор Христов
от когото винаги съм се учил и ще продължавам да се уча.
- Ръкоположен сте за свещеник от епископ Петко Христов и в това като че ли има особена символика: на приемственост, на общност. Разкажете повече за епархията - колко са вярващите, храмовете и свещенослужителите? Къде са съсредоточени най-големите общности?
- Винаги ще съм благодарен на монсеньор Христов за доверието, което ми оказа, като осъществи свещеническото ми призвание с ръкоположението, станало на 18 април 2009 г. в Светилището на Блажения Евгений Босилков в Белене. Мога да кажа, че личността му, неговите пастирски насоки, както и примерът на голямата му вяра и упование в Божието провидение са били винаги от огромно значение за формирането ми като свещеник.
Нашата католическа Никополска епархия е създадена през 1648 г. и включва територията на цяла Северна България: от Дунав до Стара планина и от границата ни със Сърбия до Черно море. Носи името на римския град Никополис ад Иструм, където е имало древна епископска катедра. Катедралата „Свети Павел от Кръста“ и епископската резиденция са в Русе. 
Епархията има двадесет енории, повечето от които са със свои храмове
Броят на вярващите е около 20 000 души. За духовния им живот се грижат 13 свещеници, един брат-монах и 12 сестри от различни конгрегации. Традиционно най-многобройната ни католическа общност е тази в Белене. Освен „енориите-майки“ в Ореш (Великотърновско), Малчика и Трънчовица (Плевенско), приели католицизма в началото на XVII век, имаме села, в които живеят завърнали се в края на XIX век банатски българи (Бърдарски геран, Гостиля, Драгомирово, Асеново), както и енорийски общности в градовете (Русе, Варна, Плевен, Велико Търново, Габрово, Свищов, Враца), увеличили се значително по време на урбанизацията през втората половина на XX век. 
- Каква е процедурата за номинацията на следващия епископ и кога се очаква да бъде завършена?
- В Католическата Църква един епископ се назначава от Папата след предварително проучване, по време на което епархията се управлява от Апостолически администратор. Процедурата по номинирането на възможни кандидати извършва Апостолическата нунциатура - дипломатическото представителство на Светия Престол в Република България. Одобрените от нея имена се изпращат в Рим, в Конгрегацията за Източните Църкви, която се грижи за българските католици, чийто префект представя на Папата имената, от които той избира следващия епископ. Надяваме се тази процедура да приключи бързо и в много скоро време да имаме нов епископ.
- Убитият от комунистическата власт Никополски епископ Евгений Босилков (1947-1952), един от най-новите български светци, провъзгласен за блажен от Папа Йоан Павел II на 15 март 1998 г., е направил труден избор - да остане при паството си въпреки надвисналите репресии. На 16 ноември се навършват 120 години от рождението му. Как ще бъде отбелязана тази годишнина?
- На 13 ноември всяка година Църквата чества „рождения ден за небето“ на блажения Евгений Босилков, разстрелян на 11 ноември 1952 г. заедно с още трима католически свещеници: Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, които Папа Йоан Павел II обяви също за блажени по време на посещението си в България през 2002 г.
Блаженият наш епископ Евгений е истински пример за пастирска отдаденост
верен на Бога, на Църквата и на повереното му паство, той остава в България и пролива кръвта си, сигурен, че тази негова кръв е „залог за прекрасното бъдеще на църквата в България“. Всяка година отбелязваме тържествено с национално поклонничество в родното му Белене годишнината от мъченическата му смърт (тази година поради затрудненията, свързани с пандемията от коронавирус, това честване ще се проведе онлайн). 2020-2021 година е юбилейна за Конгрегацията на Пасионистите, към която принадлежи Блаженият Босилков - тя чества 300 години от своето основаване, и юбилеят му ще бъде почетен по особен начин не само в България, но и навсякъде по света, където работят неговите събратя.
- Известно е, че в епархията има много свещеници от Италия. Отец Валтер Горра от храма „Свети Павел от Кръста“ в Русе е един от примерите за отдаденост, силна духовна връзка с миряните и авторитет. Така ли е и с останалите свещеници? Как те приемат службата в България?
- Северните български земи са първата мисия извън Италия на Конгрегацията на Пасионистите. Още през 1782 г. нейни представители идват тук, за да подпомогнат духовния живот на Никополската епархия, останала почти без свещеници. Мнозина нейни членове стават никополски епископи (сред тях е и блаженият Евгений Босилков).
Първите свещеници, които пристигат след 1989 г. като мисионери, са именно пасионистите от Италия
някои от които работят в България вече трето десетилетие. Те идват тук, без да са принудени от някого - водени от желанието да помагат на нашата местна Църква. Отец Валтер Горра, свещеникът на катедралата в Русе, е прекрасен пример за такава отдаденост. Имаме също така пасионист от Франция, както и свещеници от Полша - от Ордена на Францисканците Конвентуалци и Конгрегацията на Възкресенците. Работата на тези мисионери е добър пример за това, как вярата изгражда връзките на братство между християните, независимо от националността, езика и културата им.
- Разкажете повече за себе си.
- Аз съм католически свещеник - това включва в себе си и подчинява всичко останало. Освен администратор на епархията, съм и енорийски свещеник във Велико Търново и Габрово, грижа се и за останалата временно без пастир енория в с. Гостиля, до Кнежа. Председател съм отскоро и на управителния съвет на благотворителната организация „Каритас Русе“.
- Кога и как открихте Бога?
- Сигурен съм, че по-скоро Бог ми се откри още когато бях много малък, и то във времето, когато бяхме отдалечени от Църквата. Бог винаги намира своите начини, за да достигне до човека. В моя случай 
мога да кажа, че дължа много на книгите
Особеният дух на свобода и диалогичност в НГДЕК, където завърших средното си образование, и на Софийския университет, също със сигурност е допринесъл за това. Най-важното за мен е, че Бог ми помагаше да следвам уверено пътя, който беше определил за мен. Помогна ми да открия призването си за свещеник и да му се посветя, за което никога дори за миг не съм съжалявал. И мога да свидетелствам, че някой може да бъде истински щастлив, когато отговори със своето „да“ на призванието, което идва от Бога.
- Към кой орден принадлежите и какво Ви привлече в него?
- Аз съм „мирски“, диоцезиален свещеник. Не принадлежа към монашески орден. Повечето свещеници в Католическата Църква са такива, но в България по традиция от векове работят монашески ордени, затова тук повечето свещеници принадлежат към тях. Мирският свещеник зависи от своя епископ, не от управлението на монашески орден. Формацията си обаче получих в Рим, в Папския колеж „Russicum“, под ръководството на отци йезуити, докато теология завърших в Папския Латерански университет.
- Какво е мнението Ви за екуменизма, за идеята за сливане в едно на всички християнски Църкви?
- Исторически, а особено от времето на Втория Ватикански събор (1962-1965 г.) екуменизмът е съществена част от Магистериума (Учението) на Католическата Църква. Нашият Господ Исус Христос е основал Своята Църква като тайнство на спасение за всички народи. 
Историята познава много разделения, но, убедени сме, в духа на братската любов и при пълно уважение към другия и неговите традиции, те могат да бъдат преодолени
в бъдеще. Като не забравяме, че такова единение може да извърши преди всичко Светият Дух, който работи за доброто на Божия народ.
- А какво мислите за диалога между религиите - има ли такъв и честен ли е той?
- Папа Франциск направи междурелигиозния диалог един от приоритетите на своя понтификат, важен елемент от визията му за един свят, в който ще царува братството между хората. Съществено място тази идея заема и в новата му енциклика „Братя всички“. Убеден съм, че такъв диалог е възможен и трябва да бъде търсен: диалог между „хората с добра воля“ - в името на доброто на света, в който живеем. 
- Станахте много известен по време на посещението на Папа Франциск в България в началото на месец май миналата година. Как се стигна до избора Ви за негов личен преводач?
- Винаги когато Папата е на посещение в някоя страна, той е придружаван от местен свещеник - негов
личен преводач, който също така има задачата да го запознае с местния живот, хора и култура
Бях избран за такъв от Конференцията на католическите епископи в България и участвах непосредствено в подготовката за папското посещение - изключително натоварен, но невероятно благодатен период в живота ми.
- На какво Ви научи общуването с Негово светейшество? Имали ли сте срещи с друг глава и суверен на Светия Престол?
- Вече повече от година размишлявам непрекъснато и черпя увереност от наученото по време на това посещение. Папата ни даде своя пример на Пастир и на много добър човек. А това е основното в нашата работа с поверените ни вярващи хора. Имах щастието да поздравя отблизо Светия Папа Йоан Павел II по време на посещението му в София през 2002 г. Два пъти участвах в делегации, приемани от Папа Бенедикт XVI. Забележителна бе за мен и възможността да придружавам по време на държавното му посещение в България миналата година вече покойния Велик Магистър на Суверенния Военен Орден на Малта Принц Джакомо Далла Торре дел Темпио ди Сангуинето.
- Светът живее в сянката на голяма тревога - пандемията от коронавирус. Каква е ролята на Църквата днес? Какво прави Никополската епархия за вярващите? От какво имат нужда хората днес?
- Хората от всяко време имат преди всичко нуждата от надежда. Надежда, че след всички трудности и изпитания в този наш земен живот ни очаква вечна радост. 
Нашият Господ Исус Христос ни е обещал не лесен, безпроблемен живот. Обещал ни е вечния живот
Тази радост на истинския, вечния живот е в основата на проповедта на Църквата при всякакви, дори много трудни обстоятелства. Пандемията носи голяма опасност за обществото: тя ни дистанцира, разделя ни. Но същевременно е прекрасна възможност да заменим липсата на физическата близост с духовна близост, която никой вирус не може да унищожи. И в условията на пандемия гласът на Църквата остава уверен: Бог е, Който побеждава всяка опасност за онези, които се надяват на Него, и е източник на истинския и вечен живот и на всяко добро за човека.