„Ламборгини“. Синоним на лукс, на мощ, на скорост, на много пари и високо положение на най-високите етажи на социалната стълбица. Асоциации с казина, скъпи хотели, безкрайни плажове и реки от „Дом Периньон“. Това е днешният образ на една марка, чийто първи сериен екземпляр излиза от фабриката на днешния 30 октомври 1963 година, след като е тръгнал от полето. Буквално. Защото първо произвежда трактори. Към тесния и труден сегмент на суперколите я тласка един скандал. Но нека караме поред и да дадем думата на Теодор Трифонов от Autoreview.bg, за да ни разкаже историята.

Цялата ситуация около италианската марка „Ламборгини“ толкова прилича на реална приказка, че направо предизвиква съмнения за дългогодишна, съвсем целенасочена манипулация. Ако погледнем трезво на фактите, доколкото те съществуват в чист вид, ще достигнем до абсурдния извод, че такова нещо като „Ламборгини“ просто не би могло да съществува - нито в миналото, нито в настоящето. Биографията на марката с разярен бик на емблемата всъщност представлява низ от неволно или нарочно предизвикани легенди, огромни амбиции, чувство за чест и дива страст към съвършенството, контрастиращи с гениални проекти и разтърсващи разочарования.
Да започнем например с емблемата. Защо според вас емблемата представлява именно бик с яростно нагърчена опашка? 
Може би защото Феручо Ламборгини е бил луд за връзване? Или може би амбицията му да унищожи Енцо Ферари граничи с кръвожадност? 
Или пък просто знакът стои добре от графична и естетична гледна точка и пасва на маркетинговия имидж на марката? Нищо подобно - на емблемата има бик, просто защото създателят на легендарните автомобили е роден на 28 април и следователно е зодия Телец! От това обаче въобще не следва, че Феручо е бил твърде уравновесен - как иначе бихте си обяснили факта, че в галерията от имена на неговите модели преобладава преклонението пред бикове-убийци, които са напускали арената с окървавени рога? И как да бъде обяснен фактът, че талантливият млад предприемач с преуспяващ бизнес, вместо да си гледа благополучието, в една прекрасна сутрин просто решава да свали от престола на всепризнат майстор на спортните автомобили не някой друг, а именно комшията си Енцо Ферари, доказал отдавна своята неуравновесеност? И всичко това заради една скоростна кутия...
В началото бяха тракторите
Феручо Ламборгини е роден в Ренацо ди Ченто, близо до Ферара на 28 април 1916 г. От ранна възраст Феручо се вманиачава по механиката и двигателите - логично последствие от тази мания е следването по инженерна механика в Болоня. По време на Втората световна война младежът служи като механик в механизираната дивизия на италианската армия на гръцкият остров Родос. Някои казват, че по време на своя меден месец на Ламборгини му хрумва идеята да произвежда трактори на базата на изоставени по складовете военни машини (които по това време били хиляди).
Бизнесът с трансформиране на военни машини в селскостопански върви страхотно и през 1948 г., едва три години след войната, Феручо създава фирмата си „Ламборгини Тратори“. Първият трактор младият инженер създава за баща си Антонио, който е фермер. Той е сглобен от частите на няколко различни превозни средства и разполага с 6-цилиндров двигател на „Морис“. През 1950 г. е създаден и първият трактор, направен изцяло от „Ламборгини“ - L33. До средата на 50-те години компанията на Феручо се превръща в един от най-големите производители на земеделска техника в Италия. Бизнесът на Ламборгини върви страхотно и приходите му се увеличават, което, в съчетание със страстта на младия предприемач към спортните автомобили, очаквано го прави почитател на продукцията на неговия съсед - „Комендаторе“ Енцо Ферари. 
Феручо е запленен от успеха на Ферари
което може би е една от причините да се захване с производството на спортни автомобили, но конкретният повод за това се разнася като легенда в автомобилните среди и до днес...
„Имах няколко автомобила „Ферари“ и всички те страдаха от проблеми със скоростната кутия и съединителят. Когато ги карах нормално, работеха добре, но когато ги управлявах по-агресивно, съединителят просто приплъзваше и не можех да сменям предавките“, казва Феручо Ламборгини. „Постоянните проблеми с моите автомобили ме караха често да ходя до Маранело, където да ми възстановят съединителя, като това отнемаше няколко часа, през които не ми даваха да гледам какво точно му поправят. Проблемите със съединителите никога не бяха излекувани, така че реших да говоря директно с Енцо Ферари. Трябваше да го чакам много дълго и когато най-накрая се появи, избухнах: „Ферари, вашите коли са пълни боклуци!“... Разбира се, Енцо се вбеси и ми каза нещо от рода на: „Гледай си там тракторите и не ме учи как се правят спортни автомобили!“. От този момент аз реших да му покажа, че мога да направя един наистина добър спортен автомобил“.
За Енцо Ферари това отношение към клиента никак не е ново. Той е известен с необуздания си характер и винаги се води от правилото, че в края на краищата клиентът невинаги има право. Ако можеше обаче да предположи, как тази на пръв поглед прозаична случка от ежедневието ще му създаде най-сериозният конкурент в производството на суперавтомобили, едва ли щеше да подходи с подобно арогантно отношение към скромния производител на трактори. Стартът на съревнованието обаче е даден...
За честолюбивия и горд Феручо Ламборгини поводът е достатъчен да даде тласък на една негова мечта, загнездила се дълбоко в съзнанието му - да създаде спортен автомобил, съчетал най-доброто от най-доброто! За кратко време италианецът привлича звезден екип от талантливи конструктори и дизайнери - Джото Бизарини, Джиампаоло Далара, Марчело Гандини, Боб Уолъс, Паоло Станцани и Убалдо Сгарци. Тимът, известен като „великолепната шесторка“, е в основата на реализирането на лудостта на Феручо Ламборгини. Те не са единствените, хипнотизирани от съвършенството на телеца. По света няма автомобилен дизайнер или конструктор, който стреснат посред нощ и запитан иска ли да участва в конструирането на ново „Ламборгини“, да не отговори утвърдително...
Легендите с разярения бик на капака 
Разбира се, не можем да представим всички изключителни модели на „Ламборгини“, затова ще се спрем на най-емблематичните от тях, които очертават старта  на марката и предопределят глобалния й успех.
350 GTV
След четири месеца на интензивна работа е факт и първият модел на „Ламборгини - 350 GTV“. Автомобилът, представен на автомобилното изложение в Торино, е изготвен в толкова кратки срокове, че изложеният прототип няма двигател, а на неговото място са поставени тухли. Моделът остава уникат и в завършен вид разполага с независимо окачване и алуминиев V12 двигател с мощност от 320 к.с. Поради слабия интерес на публиката в Торино, 350 GTV повече не е показан, а година по-късно в производство влиза неговия наследник - 350 GT, който е със същия V12 двигател, но със значително променена каросерия.
400 GT
Това е първият автомобил, конструиран и построен изцяло от „Ламборгини“. Абсолютно всичко по него е построено в едва 3-годишната фабрика на компанията в Сант‘Агата Болонезе. „Ламборгини 400 GT“ е представен през 1965 г. и е еволюция на модела 350 GT. Мощността на 12-цилиндровия двигател е 370 к.с., а автомобилът развива максимална скорост от 270 км/ч. От модела са произведени едва 23 бройки.
„Miura“
Този легендарен автомобил започва съществуването си под простото кодово название 400 PT. „Miura“ е първият автомобил в света с централно разположен двигател - компановка, гарантираща изключителна стабилност на пътя при екстремно шофиране. Първата „Miura“ прави своята премиера на автомобилното изложение в Женева през март 1966 г., където става звезда на салона. Производството стартира година по-късно, а „Miura“ се превръща в един от най-бързите автомобили на своето време с ускорение от 0 до 100 км/ч. за 5.5 сек. и максимална скорост от 280 км/ч. - поразителни характеристики за 60-те години.
„Espada“
Моделът дебютира на автомобилното изложение в Женева през 1968 г. Това е пълното олицетворение на мечтата на Феручо да построи достъпен и комфортен суперспортен автомобил, подходящ и за всекидневна употреба. „Espada“ е първият автомобил, който предлага серийно електрозадвижване на прозорците, климатик и кожена тапицерия, което в комбинация с голямото багажно пространство и привлекателния външен вид прави автомобила втория по продаваемост модел на фирмата (произвежда се в продължение на 10 г.).
„Countach“ 
Проектът за нов топ модел, който да замени „Miura“, е стартиран през 1969 г. По това време „Miura“ е най-впечатляващият спортен автомобил в света, но хората свикват с нея и „Ламборгини“ решава, че се нуждае от нещо ново, с което наистина да смае публиката. Главната цел на проекта е именно такава - създаването на нещо по-екстремно от „Miura“. С дизайна на каросерията се заемат „Бертоне“, в сътрудничество с главния инженер на „Ламбо“ Паоло Станцани. Формата на купето е сведена до една единствена крива - без никакви излишни елементи, които да пречат на чистата агресивна форма на автомобила. Освен това в „Бертоне“ преценяват, че толкова необичайна кола се нуждае и от необичайни врати, вследствие на което инженерите конструират механизъм който да отваря вратите вертикално - запазена марка на „Ламборгини“ и до днес.
За инженерите не е лесно да надминат впечатляващата мощ и прецизното управление на „Miura“. В търсене на решения Паоло Станцани реализира гениалната идея да постави предавателната кутия пред надлъжно разположения двигател (5.0-литров V12) и да премести центъра на тежестта на автомобила почти в геометричния център на каросерията, поставяйки диференциала в задната част. Първоначално проектът е кръстен LP 112. „Countach“ е дума, взета от торинския диалект и отбелязва нещо много впечатляващо (нещо като „Гле‘й“). Твърди се, че Нучо Бертоне е ползвал израза в присъствието на Феручо, когато видял прототипа за първи път, и типично в своя стил решил, че възклицанието е напълно подходящо за име на новия модел.
Първият прототип на „Countach“ е показан в Женева през 1971 г., където става сензация и поръчките започват да валят. Производството стартира веднага, а междувременно са отстранени някои конструктивни проблеми. Първият сериен „Countach“ е доставен на клиента на 21 април 1974 г. Моделът се произвежда до 1990 г. в няколко варианта с мощност от 353 до 455 к.с., като версията LP 400 развива 315 км/ч.
LM
Представеният през 1981 г. модел LM 001 е опит на „Ламборгини“ да създаде супермощен автомобил с висока проходимост, когато в „Тойота“ още не са и сънували „РАВ 4“, а светът дори не е можел да предположи как SUV модата ще прекрои глобалния автомобилен пазар. Това е един от многото примери в световната история за изпреварили времето си идеи, които отмират, защото са прекалено революционни, за да възкръснат в други времена и да се превърнат в символ на напредничавост и прогрес. Прототипът разполага с 4.7-литрое V8 с 382 к.с. Серийното производство така и не стартира, защото предницата била толкова лека, че автомобилът на практика бил неуправляем.
След няколко неуспешни армейски и цивилни прототипа, серийното производство на LM-серията все пак започва през 1982 г. с представянето на LM002, който има 5.2-литров V12 двигател с 450 к.с. и суперлуксозен интериор. Високопроходимата серия е допълнена от моделите LMA - предназначен главно за армията, и LM 004, който бил създаден за всекидневна употреба, но неговото производство се изчерпва с изготвянето на едва един прототип през 1986 г.
„Diablo“
Решението за производството на модел, който да замени „Countach“, е взето през 1985 г. Без съмнение замяната на супермодела с нещо още по-радикално е почти непостижима задача, след като 20-те години на производство му донасят направо митична слава. Задачата отново била проста - запазване на първото място в световен мащаб, а рецептата е подчинена на две правила - дизайнът трябва да излъчва агресивна елегантност, а автомобилът трябва да е използваем и във всекидневието.
Работата по претворяването на модела в напълно функционален прототип стартира през 1987 г. и отнема по-малко от 4 месеца. Провеждани са дори тестове с 5.7-литров двигател, форсиран до 650 к.с.! Прототипът постига страхотен напредък като аеродинамика, а шосейните изпитания са проведени в пълна секретност, като голяма част от 40 000-те тестови километри са навъртяни през нощта. На пистата „Нардо“ в Южна Италия пък инженерите тестват настройките и поведението на модела при висока скорост и доказват невероятната му стабилност дори при скорости над 300 км/ч. Още по време на първите тестове започвало и търсене за името на новия модел. Компанията изготвя списък, който бил раздаден на персонала на фирмата и големите дилъри, които да посочат най-подходящото според тях име. В гласуването печели „Diablo“ - името на бика, убил бикобореца Хосе Дилара през 1869 г.
Спираме до тук. Съвременната история на „Ламборгини“ е добре позната, може би ще добавим само един щрих - преди малко повече от две седмици компанията обяви най-успешния септември в историята си с пласирани 738 автомобила на клиенти - над три пъти повече, отколкото в началото на века са продавали за цяла година.Ако погледнем ситуацията през оптиката на клишетата, можем да обобщим - легендата продължава.