Д-р Надя Панчева е от Варна, където завършва и Медицинския университет. След дипломирането си започва работа в Спешна помощ в черноморския град. От 2000 до 2004 г. специализира клинична кардиология и електрокардиостимулация, а специалност “Електрофизиология” получава в Израел. До 2019 г.  работи в Интензивна кардиологична клиника със сектор по електрокардиостимулация в УМБАЛ “Св. Марина” във Варна, където извършва имплантации на всички видове постоянни електрокардиостимулатори, кардиовертер дефибрилатори /AICD/ и устройства за сърдечна ресинхронизация /CRT/. Същевременно обучава студенти и специализанти, както и кардиолози по кардиостимулация. От юни 2019 г. започва работа в кардиоболница “Медика Кор” в Русе, където развива центъра по кардиостимулация.
Член е на Управителния съвет на съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ), на Дружеството на кардиолозите в България и на Европейската асоциация за сърдечни аритмии (EHRA).

- Д-р Панчева, наскоро информирахте русенската общественост, че извършвате надграждане на имплантирани пейсмейкъри. Припомнете, моля, какво представлява този уред. 
- Пейсмейкърът е електронно устройство, разположено в херметичен метален корпус с неголям размер. Състои се от батерия и микропроцесорен блок. Всички съвременни устройства възприемат собствената електрическа активност на сърцето и при спиране на ритъма му или при забавяне на сърдечната дейност поради нарушение на ритъма или проводимостта за определено време, приборът започва да генерира импулси за стимулиране на миокарда. В случай, че има нормален собствен ритъм, пейсмейкърът не генерира импулси. Това се нарича работа при нужда.
Съвременните пейсмейкъри са с функция за честотно адаптиране
Те са снабдени с датчик, който получава информация за физическата активност на пациента. Този датчик-сензор може да усеща ускорението на дишането, може да определя моментната вентилация на дробовете или изменения на параметрите на електрокардиограмата. Когато настъпват такива промени в моментното състояние на организма, устройството задейства програма, която може да увеличава или намалява сърдечния ритъм в зависимост от натоварването на пациента.
- Как се имплантира пейсмейкърът?
- Имплантирането на пейсмейкър от всякакъв вид се извършва с местна упойка. Обезболява се мястото, обикновено това е зоната под ключицата вляво или вдясно, намира се подходяща периферна вена, през която под рентгенов контрол се поставят в сърцето различен брой електроди - най-често един или два на точно определени места. Търси се място с добър контакт между върха на електрода и миокарда, което е важно както за прецизната работа на устройството, така и за пестеливото изчерпване на батерията. Оформя се “джоб”, място за поставяне на самото устройство, върху горната част на гръдната мускулатура и под кожата в областта под ключицата. Електродите се свързват с устройството и цялата система се помества в оформения джоб. Разрезът се затваря с резорбируеми конци и интрадермален шев, което хем е естетично, хем по-безопасно, защото
възможността за инфектиране е минимална
Следва период, в които раната зараства и около пейсмейкъра се образува капсула. Необходимо е да се избягват резки движения в рамото, от страната на имплантацията, протягане, разтягане, вдигане на тежки предмети, за да не се получи разместване на електродите. 
- Споменахте за видове пейсмейкъри. Колко на брой са те?
- Три. Първият вид са за хора, чиято сърдечната дейност е забавена или спира поради това, че електрическият импулс не може да достигне до сърдечния мускул, за да го активира. Това налага поставянето на електроди в сърцето, които да заобикалят проблемния участък и да подават електрически импулс. Такъв тип нарушения на сърдечния ритъм могат да бъдат вродени, което се случва при младите пациенти или се предизвикват от прекаран миокарден инфаркт, засягащ проводната система, сърдечни пороци, след сърдечна хирургия и други. 
Вторият вид имплантируеми устройства, свързани с нарушения на сърдечния ритъм, са т.нар. кардиовертер дефибрилатори. Това са устройства, които имат способността да разпознават и прекратяват животозастрашаващи аритмии, предизвикващи внезапна сърдечна смърт. Най-често те се получават по време на инфаркт или след това, но могат да възникнат и при много други патологии. 
Третият вид сложни устройства са пейсмейкъри с ресинхронизираща функция. Сърцата на пациентите, на които се имплантират, са увредени вследствие на заболявания. Заради разширяването на сърдечните кухини започва несинхронно съкращаване на отделните му части. Получава се разминаване във времето на съкращение между лявата и дясната камера, между предсърдията и камерите, оттам помпената функция силно се снижава, поради което
хората развиват тежка сърдечна недостатъчност
Този вид имплантация е много по-сложна и продължителна от останалите видове. Тук се поставя допълнителен, трети електрод върху лявата камера, който трябва да се позиционира, преминавайки през сложен път от периферната вена, през дясното предсърдие, да попадне в друга вена, която дава разклонения върху лявата камера, за да достигне най-подходящото за целта място. Резултатът обаче си заслужава усилията. Тези стимулатори успяват да компенсират диссинхронията и да ресинхронизират частично помпената функция на сърцето. С тези устройства не може да възстановим сърцето напълно, но при успешна процедура физическият капацитет на пациентите се подобрява, намалява и нуждата от болнично лечение. 
- Какво представлява надграждането на вече имплантиран пейсмейкър и при кои пациенти е необходимо?
- Процедурата за надграждане касае хора, които са с имплантиран преди време пейсмейкър, коригиращ забавяне на сърдечния ритъм и страдат от сърдечна недостатъчност. Както вече обясних, при това заболяване се наблюдава разширяване на сърдечните кухини и намаляване на помпената функция на сърцето. Получава се асинхронност или разминаване между контракцията на лявата и дясната камери. Това създава условия за прогресиращо натрупване на течност в белия дроб, водещо до засилване на оплакванията от задух. При пациенти със сърдечна недостатъчност, но без имплантиран пейсмейкър, за подобряване на състоянието се имплантират така наречените ресинхронизиращи устройства, а на пациентите с вече имплантирани кардиостимулатори за регулиране на сърдечната честота се прави надграждане.
Надграждането на устройството става чрез
добавяне на допълнителен, трети електрод към лявата сърдечна камера
С добавянето му се подменя и устройството. То вече е по-сложно и изпълнява много повече функции. Освен да подава стимули и да замества липсващия ритъм, то синхронизира работата на различните отдели на сърцето. По този начин се подобрява помпената функция на сърцето и се постига облекчаване на симптоматиката на сърдечната недостатъчност - задух, умора, стягане в сърдечната област при физически усилия.
До миналата година се налагаше пациентите със сърдечна недостатъчност да пътуват за лечение до София, Варна, Плевен или Пловдив. С откриване на Центъра по кардиостимулация към кардиоболница “Медика Кор” и разширяване на дейността му хората с прогресираща сърдечна недостатъчност могат да получат помощ в Русе, дори и в случаите, когато имат вече имплантирани пейсмейкъри за поддържане на ритъма. От опита досега можем да кажем спокойно, че при пациентите с такова надграждане до ресинхронизираща система получихме много добри резултати. Още в следващите дни след интервенцията пациентите са в подобрено общо състояние и дишане. Месец след процедурата са с вече подобрен физически капацитет. 
Накрая искам да кажа, че
пандемията от Ковид-19 не е причина да не се извършват прегледи и имплантации на пейсмейкъри
както и други медицински процедури и дейности, щом са необходими. Нашата работа не е спирала нито един ден за тези шест месеца, откакто коронавирусът вилнее в Русе. В клиниката се спазват всички необходими мерки, за да не се допусне разпространяване на вируса. Но отговорността е на всеки един от нас, както лекари, така и пациенти. Паниката, която обзе хората в началото, мисля, че е преодоляна. Не бива да се подценява ситуацията и да се приема за безобидна. Разумността е най-ценното качество. Мисля, че щом се отнасяме с нужната отговорност и разумност към предизвикателствата на днешната пандемична ситуация, ще успеем да я преодолеем заедно по най-лекия и безболезнен начин. 
Знаем, че човек е жив, когато сърцето му бие. Магията на живота е свързана с това. Разбира се, за да има съзнание, трябва да работи и мозъкът. Има зависимости между тези два органа, защото спре ли сърцето, мозъкът умира в рамките на минути. Обратното не е точно така - при загуба на коровата функция, сърцето може дълго да продължи да работи. Може да се каже, че в рамките на един човешки живот сърцето покрива критериите за вечен двигател или, както още се казва, то е Perpetum mobile, защото в този отрязък от време дейността му никога не спира, независимо какво правим. Сърцето е подвластно на емоциите, винаги реагира бурно както на отрицателните, така и на положителните.
Затова стресът е толкова значим за всякакви драматични сърдечни инциденти
Дори и при напълно здрав орган, без никакви изменения и проблеми, може да настъпи криза, която да наруши и дори да спре нормалната му работа. Това е така, защото начинът на функциониране на сърцето се контролира и регулира директно от мозъка чрез автономната нервна система. Нарича се автономна, защото не зависи от нашето съзнание, воля и желания. За сметка на това емоциите са тези, които пряко могат да променят активността на частите на автономната нервна система, което пък, да предизвика смущенията в регулацията и работата сърцето. 
- Кое ви кара да мислите така?
- Това, че хората трябва да започнат да обръщат внимание на емоционалността си и нейното култивиране именно поради причината, че голяма част от техните проблеми и болести са точно от такъв характер, наричат се психосоматични. И тогава повлияването на симптомите и болестите с таблетки е трудно. Лекарствата могат да потиснат симптомите в някаква степен, но не и напълно да излекуват човека. В този ред на мисли вече говорим за трениране и контрол на нашата емоционалност, като част от грижата за нашето здраве. Бих искала хората да разберат, че те са активните и най-важните участници в лечебния процес. Отговорността е двустранна и тяхната част, освен да изпълнят препоръките на лекарите си, е да осъзнаят какви са причините, довели до болестта, да се опитат да променят живота си като променят негативните си стереотипи, вредни навици, начин на хранене, отношението си към другите и към самите себе си. Едва тогава ще има дълготраен ефект...