Здравей, Петя! От два месеца ми е много зле. Не знам как се стигна до това положение с едно голямо приятелство. Напоследък ми се появи въпросът дали пък това изобщо е било приятелство и ако е било, дали аз не съм го съсипала... Чувствам се срината.
Реших се да споделя, защото си далече. Трудно ми е да споделя на близки - не вярвам, че ще ме разберат. Мисля, че те схващат какво става. Дъщеря ми е на 16 години и ми казва, че съм „като облак тъмна“. Мъжът ми мълчи, което ме напряга. Поне да каже нещо. Така все едно ме наказва - с мълчанието си ми натяква „Знаех, че това няма да излезе на добре“. Той винаги всичко знае, а аз все откривам света и неприятностите. Все се спъвам и хлътвам в някоя дупка както сега.
Не само защото си далече, ти пиша. Преди време попаднах на една тема в сайта на вестник „Утро“, в която отговаряш на жена, която е разстроена от връзката с мъжа си. Започнах да чета и другите теми нататък. После ми стана интересно какво споделят две момиченца на възрастта на моята дъщеря за проблеми с тяхна приятелка. Тогава все още аз нямах проблеми с моята приятелка, макар че към днешна дата откривам признаци за проблема от цялата последна година.
Но защо не ги виждах по-рано? В един почивен ден наскоро потърсих тези публикации и ги прочетох пак. Възможно ли е на моята възраст човек да се чувства по този начин и в приятелски отношения да се появяват същото отхвърляне и облъчване, с каквото да се почувствам не на място, демонстриране на предпочитание на друга компания, но наистина демонстриране, не просто предпочитание, което мога да приема и да разбера? Какво ми говори с това отношение приятелката ми? Ако попитам, рискувам ли да скъсаме приятелските отношения? Много ми тежат тези въпроси, Петя, и като няма с кого друг да си поговоря. Повечето хора ще се учудят, че може да ме вълнуват такива неща. Преди две години дъщеря ми веднъж избухна, че все съм й давала за пример все тази приятелка. Мъжът ми тогава пак мълча... Може би съм просто в такъв период да ми е объркано и да не ми достига въздух и яснота. Каква може да е причината от приятелка да се превърна във враг, защото, Петя, ако просто беше изветряло приятелството, щеше, предполагам, да се усеща отдалечаване, нямаше да има показване на лошо отношение и разни вредящи действия. Не ми е удобно тук да ги описвам, пък и в момента нямам сили и от това бих се почувствала по-зле. А може би трябва, за да проумея някой пореден урок... Нели, 37 г.

Здравей, Нели! Споделяш за труден период, който преживяваш сама и това като че ли още повече усилва болката, като не намираш около себе си на кого да се довериш и да разкажеш за приятелството ти, което е в криза.
Много въпросителни тежат в мислите ти и те може би имат значение сега - с повече стремеж към разсъждения да се дистанцираш от емоциите и чувствата, които вероятно те изтощават.
Иска ти се това да е само един такъв период, в който ти е
объркано с недостиг на въздух и яснота
Но как можеш да си ги доставиш отново, когато може би те задушава още повече и те обърква въпросът „Каква може да е причината от приятелка да се превърна във враг...“.
На твоите 37 години трезво гледаш на отношенията и си толерантна към настроенията и разбираемите промени, които може да настъпват у другите - „ако просто беше изветряло приятелството, щеше, предполагам, да се усеща отдалечаване, нямаше да има показване на лошо отношение и разни вредящи действия“. Не ги описваш. Може би все още не можеш да ги „смелиш“ - каква е причината за тях, а може би и чувстваш
срам, че враждебни удари са попадали като в мишена
в теб, и то от толкова близък човек.
Казваш, Нели, че от два месеца се чувстваш много зле. Не знаеш как се е стигнало до това положение с едно голямо приятелство. За теб е необичайно между приятели отношенията да се влошат толкова много по необясними причини. „Напоследък ми се появи въпросът дали пък това изобщо е било приятелство и ако е било, дали аз не съм го съсипала... Чувствам се срината“.
Сигурно е било приятелство от твоя страна - приятелката ти е била образец за теб в много отношения и си я давала за пример на детето ти, също си рискувала съпругът ти с мълчание за пореден път да изрази съмнението си в 
перспективата на това приятелство
но ти си удържала на това съмнение с твоята приятелска отдаденост. Може би е било приятелство и за тази жена, но да е склонна на такива приятелства, в които като слънцето изгрява, издига се на небосвода и залязва, оставяйки света в мрак, но без очакването, каквото имаме към слънцето, че то пак ще изгрее, и без неговото ежедневно доказателство поради космическите закони, според които всъщност земята се осветява и се грее от топлината му, като се върти около него.
Склонна си да търсиш причини за разстройване на приятелството в твоите действия.
Често може да прибягваме до
приемането на вина от обич - за да оневиним другия
и да запазим у себе си светостта на образа му. Вместо да му се ядосаме за това, което ни причинява, ние подменяме по-адекватното в случая чувство - гнева, с вина, която си присвояваме от всяка казана дума или от което и да е свое присъствие и си внушаваме, че сме се държали неподходящо. Това става причина да изпитаме несигурност в себе си и да потънем в депресия.
В онези консултации, които си чела преди време в сайта на вестник „Утро“ и са те впечатлили, имаше въпрос как може един човек в даден момент в живота да е един, а после да стане друг, какво може да го промени.
При случаите, които се отказа да споделиш в писмото си, може да ти се е струвало, че приятелката те манипулира. Освен целенасочено, това може да се случва и несъзнателно, ако такава склонност се е пропила още от детството й като
средство за защита от другите поради недоверие
Сега, Нели, може да те разстрои нов въпрос - за какво твоята приятелка да е изпитвала недоверие и към теб. Не знаем (или ти може би знаеш) дали тя по принцип е недоверчива към света и от него очаква лоши предизвикателства. Дали се съмнява в трайността на твоето приятелско отношение, или иска да го проверява, дали не изпитва и завист, че можеш свободно да чувстваш и споделяш - в момента няма как да се уверим. Това би могло да стане повод някой да се стреми да изпъкне като по-добър пред другия и единственият начин, с който може да го постигне, да е като постъпи лошо с него, за да го обезцени - да го накара да се почувства разстроен, непълноценен, глупав, недодялан...
Това е насилие
Това е психическа агресия - достойнството на човека е накърнено от поведението на друг.
Решила си да споделиш този проблем чрез консултация във вестник „Утро“, защото съм далече. Може би си от друг град или подчертаваш нуждата си от дистанция, за да бъде възможно споделянето. Може би ти се струва, че така поддържаш на известно разстояние и най-силната болка?
„Трудно ми е да споделя на близки - не вярвам, че ще ме разберат. Мисля, че те схващат какво става“. Дъщеря ти на своите 16 години различава как си помръкнала „като облак тъмна“. Мъжът ти те напряга с обичайното си мълчание, когато забележи може би, че пак си била всеотдайна към другите, които не го заслужават. Неговото „Знаех, че това няма да излезе на добре“ сега отново те угнетява - „Той винаги всичко знае, а аз все откривам света и неприятностите. Все се спъвам и хлътвам в някоя дупка както сега“. Сега си в повод за поредното му натякване и това е естествено да те разстройва,
ако имаш нужда да те утеши
Измъчват те въпроси, с които се съмняваш в себе си заради възрастта, на която преживяваш всичко това. Смущава те откриването на сходство между отношенията, които преди описахме като типични за домашното насилие, с отхвърлянето и облъчването, с които приятелката те е карала да се чувстваш не на място. Обърква те с това, че вместо просто да показва предпочитание на дадена компания, тя го е демонстрирала по начин, който следва нещо да ти говори. Наистина, Нели,
изтощително е човек да понася подобно коварство
но ми изглеждаш и неуверена да предприемеш нещо за повече яснота - „Ако попитам, рискувам ли да скъсаме приятелските отношения?“. А може би и се съмняваш, че ще получиш ясен отговор?
Споделяш, че тези въпроси много ти тежат, особено като няма с кого друг да си поговориш. „Повечето хора ще се учудят, че може да ме вълнуват такива неща“. Може би ще се учудят прагматичните и по-хладнокръвните.
А какво би станало, ако споделиш в семейството? Преди две години дъщеря ти е избухнала, че все си й давала за пример твоята приятелка. Може би сега би изразила с думи това, което премълчава баща й - „Ето, видя ли си приятелката!“. Ако силно те разстройва, Нели, че
ще рухне залогът на приятелската всеотдайност
и че ще ти натякнат, че си вярвала в измислен от теб светъл образ, може би е добре не да се оставяш да те поучава дъщеря ти - малката, а като нейна майка - голямата, да споделиш впечатленията за добрите и силни качества на твоята приятелка, за които наистина е достойна да бъде пример, и нейните слабости, сред които е нестабилността в отношенията. С такова признание вероятно с детето ти бихте почувствали отново силна близост, а твоето откритие би могло да подейства като майчин имунитет за дъщеря ти за нейните приятелства.
Това споделяне с детето може да те предразположи и към споделяне със съпруга ти. Когато човек е бил жертвата на морален тормоз, не би трябвало да се пита защо е изпаднал в това положение, както ти се саморазпитваш и самообвиняваш. Налага се да излезеш от този тормоз незабавно, за което ще ти помогне, ако бъдеш
успокоена и отърсена от страховете и от чувството за вина
Нели, не би ли могла да го прегърнеш твоя господар на мълчанието и този път да му споделиш твоята благодарност, че нищо няма да ти каже с думи, а ще те утеши с неговата силна прегръдка?
Така успокоена от най-близките хора, поела въздух и яснота за собствената си ценност от обичта вкъщи, може би ще се сетиш за други около теб, на които можеш да се довериш, за да разкажеш. Или пък ще можеш с повече приятелство към себе си и с яснота да го разкажеш на себе си и да преодолееш болката.